Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Old/New Testament

Each day includes a passage from both the Old Testament and New Testament.
Duration: 365 days
Библия, синодално издание (BOB)
Version
Втора Царства 12-13

12 Господ прати Натана (пророка) при Давида, и той отиде при него и му рече: в един град имаше двама човеци – единият богат, а другият сиромах;

богатият имаше твърде много дребен и едър добитък,

а сиромахът нямаше нищо, освен една овчица, която беше купил малка и отхранил, и тя беше пораснала при него заедно с децата му; тя ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря;

при богатия човек дойде един странник; и нему се досвидя да вземе от овците или от воловете си, за да сготви (обед) на странника, който бе дошъл при него, а взе овчицата на сиромаха и сготви нея на човека, който бе дошъл при него.

(A)Давид се много разгневи против тоя човек и каза на Натана: жив ми Господ! Смърт заслужава оня човек, който е извършил това;

(B)и за овчицата той трябва да плати четворно, задето е извършил това и задето е нямал милост.

(C)Тогава Натан каза на Давида: ти си оня човек (който извърши това). Тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз те помазах за цар над Израиля, избавих те от ръцете Саулови,

дадох ти дома на твоя господар и жените на господаря ти в твое лоно, дадох ти дома Израилев и Иудин и, ако това (ти) е малко, бих ти придал още повече;

(D)а ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред очите Му? Урия хетееца порази с меч, жена му взе за своя жена, а него уби с амонитски меч;

10 (E)затова мечът няма да отстъпи от твоя дом довека, понеже ти Ме пренебрегна и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.

11 (F)Тъй говори Господ: ето, Аз ще подигна против тебе зло от твоя дом, ще взема твоите жени пред очите ти и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с твоите жени под това слънце;

12 ти извърши това тайно, Аз пък ще го извърша пред цял Израил и по бял ден.

13 (G)Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа. И Натан каза на Давида: и Господ сне от тебе греха ти; ти няма да умреш;

14 (H)но понеже с това ти даде повод на враговете Господни да Го хулят, то родилият ти се син ще умре.

15 Натан отиде у дома си. И Господ порази детето, което бе родила на Давида Уриевата жена, и то се разболя.

16 И Давид се моли Богу за детето, пости Давид и усамотен прекара нощта, легнал на земята.

17 И влязоха при него старейшините на дома му, да го вдигнат от земята; но той не рачи и не яде хляб с тях.

18 На седмия ден детето умря, и слугите Давидови се бояха да му обадят, че детето е умряло; защото, думаха те, когато детето беше още живо, и ние го придумвахме, и той не слушаше гласа ни, как ще му кажем: „детето умря“? Той ще стори нещо лошо.

19 Видя Давид, че слугите му си шепнат, и разбра, че детето е умряло, па попита слугите си: умря ли детето? Отговориха: умря.

20 Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се и отиде в дома Господен и се моли. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб, и яде.

21 И попитаха го слугите му: какво значи това, че тъй постъпваш? Докле детето беше още живо, ти пости и плака (и не спа); а след като умря детето, ти стана и яде хляб (и пи).

22 Давид отговори: докле детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: кой знае, не ще ли се смили над мене Господ и не ще ли остане детето живо?

23 А сега то умря; защо да постя? Нима мога да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.

24 (I)И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя (зачена и) роди син, комуто даде име Соломон. И Господ го възлюби

25 и прати пророка Натана, и той го нарече: Иедидия[a], според словото Господне.

26 (J)Иоав воюва против Рава Амонитска и току-речи превзе тоя царски град.

27 Иоав прати да кажат на Давида: аз нападах на Рава и завладях водата на града;

28 сега събери останалия народ и потегли към града, и го превземи; защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.

29 Давид събра целия народ, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе.

30 (K)Давид взе венеца на царя им от главата му, – а в него имаше талант злато и скъпоценен камък, – и го възложи Давид на своята глава, и изнесе из града много голяма плячка.

31 (L)А народа, който бе в него, изведе и го прекара през триони, през железни дикани, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове. След това Давид се върна с целия народ в Иерусалим.

13 (M)После се случи това: Давидовият син Авесалом имаше сестра хубавица, на име Тамар, и Амнон, Давидовият син, я залюби.

И Амнон толкова се мъчеше, че се разболя по сестра си Тамар; защото тя беше мома, и Амнон виждаше, че ще му бъде мъчно да ѝ стори нещо.

(N)Но Амнон имаше приятел, на име Ионадав, син на Самая, Давидов брат; и Ионадав беше човек много хитър.

И тоя му каза: защо тъй линееш от ден на ден, царски сине, – няма ли да ми откриеш? Амнон отговори: аз любя Тамар, сестрата на брата ми Авесалома.

Ионадав му каза: легни в леглото си и се престори на болен; и кога дойде баща ти да те види, кажи му: нека дойде сестра ми Тамар и ми даде да ям, като сготви пред очите ми ястието, тъй че да видя и да ям от ръцете ѝ.

Амнон легна и се престори на болен, и царят дойде да го види; и Амнон каза на царя: да дойде сестра ми Тамар, и да опържи пред очите ми една-две питки, и да хапна от ръцете ѝ.

Давид прати вкъщи да кажат на Тамар: иди в къщата на брата си Амнона и му сготви ястие.

Тя отиде в къщата на брата си Амнона, а той лежеше. Тя взе брашно, замеси, приготви пред очите му и изпържи питки,

взе тигана и ги изсипа пред него; но той не рачѝ да яде. И каза Амнон: нека излязат всички, които са при мене. И излязоха всички люде, които бяха при него.

10 И Амнон каза на Тамар: занеси ястието във вътрешната стая, и аз ще хапна от твоите ръце. Тамар взе питките, що бе приготвила, и ги занесе на брата си Амнона във вътрешната стая.

11 И когато тя му сложи да яде, той я хвана и ѝ каза: дойди, легни с мене, сестро.

12 Но тя каза: не, братко, недей ме безчести, защото тъй се не постъпва у Израиля; не извършвай това безумие?

13 И аз къде ще се дяна с безчестието си? И ти, ти ще бъдеш безумник у Израиля; поговори с царя; той не ще откаже да ме даде на тебе.

14 Но той не рачи да чуе думите ѝ, надви я и я изнасили, и лежа с нея.

15 Сетне Амнон я намрази твърде много, тъй че омразата му към нея беше по-силна от любовта, която имаше той към нея; и Амнон ѝ каза: стани, върви си.

16 А Тамар му каза: не, (братко;) да ме изпъдиш е по-голямо от първото зло, що ми стори. Но той не искаше да я слуша.

17 И повика момъка си, който му слугуваше, и каза: изпъди тая навън и заключи вратата подире ѝ.

18 Тя носеше шарена дреха, понеже такива горни дрехи носеха царските дъщери-девици. Слугата я изведе навън и заключи вратата подире ѝ.

19 Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана с ръце главата си, и тъй вървеше и викаше.

20 А брат ѝ Авесалом ѝ каза: нали Амнон, брат ти, беше с тебе? но сега мълчи, сестро; той ти е брат; не късай сърцето си за тая работа. И Тамар живееше самотно в дома на брата си Авесалома.

21 Цар Давид чу за всичко това и силно се разгневи (ала не наскърби духа на сина си Амнона, понеже го обичаше, защото му беше първороден).

22 Авесалом пък не говори на Амнона ни лошо, ни добро; той намрази Амнона, задето обезчести сестра му Тамар.

23 След две години имаше стрижба на овци у Авесалома във Ваал-Хацор, който е у Ефрема, и Авесалом покани всички царски синове.

24 И дойде Авесалом при царя и каза: ето, у твоя раб има днес стрижба на овци, нека дойде царят и слугите му с твоя раб.

25 Но царят каза на Авесалома: не, синко, няма да дойдем всички, за да те не отегчим. И Авесалом го моли много; но той не рачи да иде и го благослови.

26 И Авесалом му каза: да дойде с нас поне брат ми Амнон. А царят му каза: защо да дойде с тебе?

27 Но Авесалом го придума, и той пусна с него Амнона и всички царски синове. (И Авесалом даде угощение, каквото угощение цар дава.)

28 Авесалом заповяда на момците си, като им каза: гледайте, кога се развесели сърцето на Амнона от виното, и аз ви кажа: „поразете Амнона“, тогава го убийте, не се бойте; това аз ви заповядвам, бъдете смели и храбри.

29 Авесаломовите момци сториха с Амнона, както заповяда Авесалом. Тогава станаха всички царски синове, възседна всеки мулето си и избягаха.

30 Когато те бяха още на път, дойде слух до Давида, че Авесалом избил всички царски синове, и че от тях не останал ни един.

31 Тогава царят стана, раздра дрехите си и се хвърли на земята, и всичките му слуги, които стояха при него, раздраха дрехите си.

32 Но Ионадав, син на Самая, Давидов брат, каза: да не мисли господарят ми (царят), че всички момци, царски синове, са избити: само Амнон е убит, защото Авесалом имаше тоя умисъл от деня, когато Амнон обезчести сестра му;

33 затова нека моят господар, царят, се не безпокои от мисълта, че уж всички царски синове са умрели; умрял е само Амнон.

34 И Авесалом избяга. Момъкът, който стоеше на стража, дигна очи и видя: ето, много народ върви из пътя по надолнището. (И дойде стражарят, та обади на царя, думайки: видях люде низ Оронския път по надолнището.)

35 Тогава Ионадав каза на царя: това са царските синове, които идат; както говори рабът ти, тъй е.

36 И щом той изговори това, ето, пристигнаха царските синове и викнаха да плачат. И сам царят и всичките му слуги плакаха твърде много.

37 (O)Авесалом пък избяга и отиде при Талмая, син на гесурския цар Емиуда (в Хамаахадската земя). И (цар) Давид плачеше за сина си през всички дни.

38 Авесалом побягна, дойде в Гесур и там престоя три години.

39 И цар Давид престана да гони Авесалома, защото се утеши за смъртта на Амнона.

Лука 16

16 А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;

и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.

Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;

сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.

И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?

Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.

После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.

И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.

(A)И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.

10 (B)Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.

11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?

12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

13 (C)Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.

14 (D)Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха.

15 (E)Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.

16 (F)Законът и пророците бяха до Иоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него.

17 (G)Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне.

18 (H)Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува.

19 Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.

20 Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му

21 и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.

22 Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;

23 и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му

24 и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.

25 (I)Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;

26 па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.

27 А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,

28 защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.

29 (J)Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.

30 А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.

31 Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Библия, синодално издание (BOB)

Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.