Old/New Testament
7 (A)Тогава кириатиаримските мъже дойдоха и взеха Господния ковчег, и го донесоха в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазар, за да пази Господния ковчег.
2 А от деня, когато ковчегът беше поставен в Кириат-иарим, се мина много време – двадесет години. И целият Израилев дом въздишаше за Господа.
Самуил – съдия на Израил
3 (B)Самуил говорѝ на целия Израилев дом: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете измежду вас чуждите богове и астартите и пригответе сърцата си за Господа. Само на Него служете и Той ще ви избави от ръката на филистимците.
4 (C)Тогава израилтяните махнаха ваалимите и астартите и служеха само на Господа.
5 (D)После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа и ще се помоля за вас на Господа.
6 (E)И така, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден, и казаха: Съгрешихме пред Господа. И Самуил беше съдия над израилтяните в Масфа.
7 След като филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израил. Като чуха това, израилтяните се уплашиха от филистимците.
8 (F)И израилтяните казаха на Самуил: Не преставай да викаш за нас към Господа, нашия Бог, за да ни избави от филистимците.
9 (G)Затова Самуил взе едно агне сукалче и го принесе цялото за всеизгаряне на Господа. И Самуил извика към Господа за Израил и Господ го послуша.
10 (H)Когато Самуил принасяше всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израил, в същия ден Господ прогръмя със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израил.
11 Израилевите мъже излязоха от Масфа и гониха филистимците, и ги поразяваха, докато стигнаха Вет-хар.
12 (I)Тогава Самуил взе един камък, постави го между Масфа и Сен и го нарече Евен-езер[a], като казваше: Дотук ни помогна Господ.
13 (J)Така филистимците бяха победени и не дойдоха вече в Израилевите предели. И Господнята ръка беше против филистимците през всички дни на Самуил.
14 А градовете, които филистимците бяха превзели от Израил, от Акарон до Гет, бяха върнати; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израил и аморейците имаше мир.
15 (K)Самуил беше съдия над Израил през всичките дни на живота си.
16 Всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа и съдеше Израил по всичките тези места.
17 (L)А после се връщаше в Рама, защото домът му беше там, и там съдеше Израил. Там издигна и жертвеник на Господа.
Израил иска цар
8 (M)Когато остаря, Самуил постави синовете си съдии над Израил.
2 Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те бяха съдии във Вир-савее.
3 (N)Но синовете му не ходеха в неговите пътища, те се отклониха и отиваха след сребролюбието. Вземаха подкуп и извръщаха правосъдието.
4 Тогава всички Израилеви старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха:
5 (O)Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. Поставѝ ни цар, който да ни съди, както е при всички народи.
6 Обаче Самуил не одобри предложението им: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
7 (P)А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не отхвърлиха теб, а Мен отхвърлиха, за да не царувам над тях.
8 Според всички дела, които са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет, чак до днес, като са Ме изоставяли и са служели на други богове, така постъпват и с тебе.
9 (Q)Затова сега слушай гласа им, обаче ясно изяви пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях.
10 И така, Самуил каза всичките Господни думи на народа, който искаше цар от него.
11 (R)Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му.
12 И ще ги назначава за хилядници и петдесетници. Ще ги поставя да работят земята му, да жънат жътвата му и да правят военните му оръжия и прибори за колесниците му.
13 Ще взема и дъщерите ви да варят миро, да готвят и да месят хляб.
14 (S)Ще взема по-добрите ви ниви, лозя и маслини и ще ги дава на слугите си.
15 Ще взема и десятък от посевите и лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.
16 Ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета и ослите ви и ще ги използва за своите работи.
17 Ще взема десятък от стадата ви и вие ще му бъдете слуги.
18 (T)В онзи ден ще протестирате поради царя, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша.
19 (U)Народът обаче не искаше да послуша Самуиловия глас, а каза: Не! Нека има цар над нас,
20 (V)за да бъдем и ние, както всички народи. Нашият цар да ни съди и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.
21 И Самуил, като изслуша всички думи на народа, ги повтори пред[b] Господа.
22 (W)А Господ отговори на Самуил: Послушай думите им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.
Изборът на Саул
9 (X)Имаше един силен и храбър човек от Вениамин на име Кис, син на Авиил, син на Серор, син на Вехорат, син на Афия, вениаминец.
2 (Y)Той имаше син на име Саул, напет и много красив. Между израилтяните нямаше човек, по-красив от него. От рамената си и нагоре беше по-висок от целия народ.
3 Веднъж ослиците на Сауловия баща се загубиха. Затова Кис каза на сина си Саул: Вземи сега със себе си един от слугите и върви да търсиш ослиците.
4 (Z)И така, той премина през Ефремовата хълмиста земя, премина и през земята Салиса, но не ги намери. После мина през земята Саалим, но и там ги нямаше. Отидоха и във Вениаминовата земя, но не ги намериха.
5 А когато стигнаха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Нека да се върнем; да не би баща ми да престане да мисли за ослиците и да започне да се тревожи за нас.
6 (AA)А слугата отговори: Ето в този град има един Божий човек, който е на почит. Всичко, което казва, непременно се сбъдва. Нека да идем там, дано той да може да ни каже нещо за това, заради което пътуваме.
7 (AB)Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? Хлябът в съдовете ни се свърши и нямаме подарък да занесем на Божия човек. Какво имаме?
8 Слугата пак отговори на Саул: Ето, в ръката ми има четвърт сребърен сикъл, който ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя.
9 (AC)(В миналото в Израил, когато някой отиваше да се допита до Бога, казваше така: Елате да идем при ясновидеца. Защото онзи, който се нарича пророк, се наричаше преди ясновидец.)
10 Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; нека да отидем. И така, отидоха в града, където беше Божият човек.
11 (AD)И като се изкачваха по възвишението към града, видяха няколко моми, излезли да си налеят вода, и ги попитаха: Тук ли е ясновидецът?
12 (AE)А те им отговориха: Тук е. Ето го пред вас; побързайте веднага. Днес дойде в града, понеже днес народът принася жертва на възвишението.
13 Щом влезете в града, ще го намерите да се храни, преди да се изкачи на хълма. Защото народът не яде, докато не дойде той. Той благославя жертвата, а след това поканените ядат. И така, изкачете се сега, защото по това време ще го намерите.
14 И така, те се изкачиха към града. Като влизаха в града, срещнаха Самуил, който излизаше насреща им, за да се изкачи на възвишението.
15 (AF)А Господ беше открил на Самуил, един ден преди да дойде Саул, като му беше казал:
16 (AG)Утре по това време ще изпратя при теб един човек от Вениаминовата земя. Него да помажеш за цар над народа Ми Израил и той ще избави народа Ми от филистимците. Аз погледнах благосклонно към народа Си, понеже викът им стигна до Мен.
17 (AH)И когато Самуил видя Саул, Господ му каза: Ето човека, за когото ти говорих! Той ще царува над народа Ми.
18 В същото време Саул се приближи до Самуил при портата и му каза: Покажи ми къде е къщата на ясновидеца.
19 Самуил отговори на Саул: Аз съм ясновидецът. Изкачи се с мене на възвишението, за да ядете днес с мен; а утре ще те изпратя и ще ти явя всичко, което имаш на сърцето си.
20 (AI)А колкото до ослиците ти, които се изгубиха преди три дни, не се тревожи за тях, защото са намерени. И към кого е цялото желание на Израил? Не е ли към теб и към целия дом на баща ти?
21 (AJ)А Саул отговори: Аз не съм ли вениаминец, от най-малкото от Израилевите племена? И не е ли семейството ми най-малкото от всички семейства на Вениаминовото племе? Ако е така, защо ми говориш по този начин?
22 Самуил покани Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде първото място между поканените, които бяха около тридесет души.
23 Тогава Самуил каза на готвача: Донеси частта, която ти дадох, за която ти казах: Пази това при себе си.
24 (AK)И така, готвачът вдигна бута и онова, което беше върху него, и го сложи пред Саул. И Самуил каза: Това беше запазено; сложи го пред себе си и яж, защото за този момент то е било запазено за тебе, след като казах, че ще поканя народа. И така, Саул яде даденото от Самуил в онзи ден.
25 (AL)И като слязоха от възвишението в града, Самуил разговаря със Саул на покрива на къщата.
26 А на сутринта станаха рано. Около зазоряване Самуил повика Саул на покрива на къщата и му каза: Стани да те изпратя. Саул стана и двамата излязоха вън, той и Самуил.
27 А като слизаха към края на града, Самуил каза на Саул: Заповядай на слугата си да мине пред нас (и той мина), а ти спри за малко, за да ти известя Божието слово.
Петър изповядва кой е Исус
18 (A)И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: Според както говорят хората, Кой съм Аз?
19 (B)А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал.
20 (C)Тогава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник[a].
21 (D)А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза:
22 (E)Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.
Следване на Исус Христос
23 (F)Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
24 Защото, който иска да спаси живота си[b], ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
25 (G)Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
26 (H)Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.
27 (I)А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.
Преображение
28 (J)И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.
29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.
30 И, ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия,
31 (K)които се явиха в слава и говориха за смъртта[c] Му, с която Му предстоеше да завърши[d]живота Си в Йерусалим.
32 (L)А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва.
34 А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака.
35 (M)И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте.
36 (N)И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.