New Testament in a Year

27 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

² И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

³ На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

⁴ И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

⁵ И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския <град> Мира.

⁶ Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

⁷ И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу <нос> Салмон.

⁸ И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

⁹ Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

¹⁰ Господа, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

¹¹ Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

¹² И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват.

¹³ И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

¹⁴ Но след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон,

¹⁵ и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят.

¹⁶ И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

¹⁷ и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

¹⁸ И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>.

¹⁹ И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

²⁰ И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

²¹ А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

²² Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът;

²³ защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

²⁴ Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

²⁵ Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

²⁶ Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.