New Testament in a Year

²¹ И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.

²² И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за <още известно> време в Азия.

²³ А по онова време се подигна голямо размирие относно <Господния път>.

²⁴ Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни <храмчета на> Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

²⁵ като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

²⁶ И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.

²⁷ И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.

²⁸ Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!

²⁹ И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;

³⁰ А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,

³¹ така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

³² И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

³³ А някои от народа изкараха Александра <да говори>, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

³⁴ Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!

³⁵ Тогава <градският> писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера <идол?>

³⁶ И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

³⁷ Защото сте довели <тук> тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

³⁸ Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

³⁹ Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

⁴⁰ Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина <за него;> и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.

⁴¹ И като рече това, разпусна събранието.