New Testament in a Year
10 След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,
2 (A)и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
3 (B)Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.
4 (C)Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5 (D)И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!
6 И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;
7 (E)и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.
8 И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;
9 изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.
10 В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:
11 (F)и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.
12 (G)Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.
13 (H)Горко ти, Хоразине! Горко ти, Вит саидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;
14 обаче, на Тир и Сидон ще бъде полеко в съда, отколкото вам.
15 И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.
16 (I)Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.
17 Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.
18 А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;
19 (J)ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди;
20 (K)обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21 (L)В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
22 И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и комуто Синът иска да открие.
23 (M)И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате.
24 (N)Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.