New Testament in a Year
Притча за работниците на лозето
20 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 И като се договори с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара ненаети;
4 и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.
6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.
9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един динарий, но и те получиха по един динарий.
11 И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един динарий?
14 Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.
15 (A)Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо[a], защото аз съм добър?
16 (B)Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.