New Testament in a Year
22 И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
23 И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26 А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
30 Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34 И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.