New Testament in a Year
18 И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд езерото.
19 И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.
20 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
21 А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
22 Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
23 И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.
24 И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.
25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! Загиваме!
26 А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните, и настана голяма тишина.
27 А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните*(Гръцки: Морето.) Му се покоряват?
28 И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.
29 И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?
30 А надалеч от тях имаше голямо стадо свине, което пасеше.
31 И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свине.
32 И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свинете; и, ето, цялото стадо се спусна долу по стръмнината в езерото, и загина във водата.
33 А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.
34 И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, помолиха Му се да си отиде от техните предели.