New Testament in a Year
19 След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
2 И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,
3 искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;
4 и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
5 Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
6 И той бързо слезе и Го прие с радост.
7 И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.
8 (A)А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
9 Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
10 (B)понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
11 А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –
12 (C)и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
13 и като повика десет свои слуги, даде им десет мини[a] и им рече: търгувайте, докле се завърна.
14 Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.
15 И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.
16 Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.
17 (D)И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.
18 Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.
19 Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.
20 Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,
21 понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.
22 (E)Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;
23 тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?
24 И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.
25 (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)
26 (F)Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
27 (G)а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.