M’Cheyne Bible Reading Plan
31 Пак говори Господ на Моисея, казвайки:
2 Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе;
3 и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство;
4 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед,
5 и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа.
6 И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал:
7 шатъра за срещане, ковчега <за плочите> на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра,
8 трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар,
9 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му;
10 служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват;
11 мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят.
12 Господ говори още на Моисея, казвайки:
13 Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.
14 Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си.
15 Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви.
16 Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет.
17 То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.
18 И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, <Господ> му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.
10 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.
2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.
4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.
6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.
8 Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.
12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.
13 <Той бяга> защото е наемник, и не го е грижа за овцете.
14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,
15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.
17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.
18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.
19 Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.
20 Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?
21 Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?
22 И настъпи в Ерусалим празникът на освещението <на храма>. Беше зима;
23 и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.
24 Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.
25 Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.
26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.
27 Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.
28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29 Отец Ми, Който Ми <ги> даде, е по-голям от всички; и никой не може да <ги> грабне от ръката на Отца.
30 Аз и Отец едно сме.
31 Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.
32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела <искате да> Ме убиете с камъни?
33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело <искаме да> Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.
34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?
35 Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),
36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?
37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;
38 но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.
39 Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.
40 И отиде отвъд Иордан, на мястото, гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там.
41 И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.
42 И там мнозина повярваха в Него.
7 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 <Беше> в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи
12 Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път;
20 Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома.
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
27 Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.
6 Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; <но всекиму казвам>: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.
2 Един другиму теготите <си> носете, и така изпълнявайте Христовия закон.
3 Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си.
4 Но всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;
5 защото всеки има да носи своя си товар.
6 А тоя, който се поучава в <Божието> слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи.
7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.
8 Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
9 Да не ни дотегнува да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.
10 И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра.
11 Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка!
12 Ония, които желаят да покажат добра представа в плътския <живот>, те ви заставят да се обрязвате; <те търсят> само да не бъдат гонени за Христовия кръст.
13 Защото и сами тия, които се обрязват, не пазят закона, но желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашия плътски <живот>.
14 А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света.
15 Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.
16 И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил.
17 От сега нататък никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си белезите на [Господа] Исуса.
18 Братя, благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух. Амин.
© 1995-2005 by Bibliata.com