M’Cheyne Bible Reading Plan
23 Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействуваш {Еврейски: Туряш ръка.} с неправедния и да не свидетелствуваш в полза на неправдата.
2 Да не следваш множеството да правиш зло; нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш <правосъдието;>
3 нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му.
4 Ако срещнеш забъркалия се вол или осел на неприятеля си; непременно да му го закараш.
5 Ако видиш, че оселът на ненавистника ти е паднал под товара си, и не ти се иска да му помогнеш <пак> непременно да помогнеш заедно с него.
6 Да не изкривяваш правото на сиромаха между вас в делото му.
7 Отдалечавай се от <всяка> несправедлива работа, и не убивай невинния и праведния; защото Аз няма да оправдая нечестивия.
8 Да не приемаш подаръци; защото подаръците заслепяват видещите и извръщат душите на праведните.
9 И да не угнетяваш чужденеца; защото вие знаете що има на сърцето на чужденеца, понеже и вие сте били чужденци в Египетската земя.
10 Шест години да сееш земята си и да събираш плодовете й;
11 а в седмата да я оставиш да си почива и да не я работиш за да се хранят сиромасите между людете ти <от самораслото>, и полските животни нека ядат оставеното от тях. Така да правиш и с лозето си и с маслините си.
12 Шест дена да вършиш работите си; а в седмия ден да си почиваш, за да се отмори волът ти и оселът ти, и да си отдъхне синът на слугинята ти и чужденецът.
13 И внимавайте във всичко що съм ви говорил; и име на други богове да не споменавате, нито да се чува то из устата ви.
14 Три пъти в годината да Ми правиш празник.
15 Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дена да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл из Египет; и никой да не се яви пред Мене с празни ръце;
16 и празника на жетвата, на първите плодове на труда ти, на това, което си посял в нивата; и празника на беритбата при края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата.
17 Три пъти в годината всичките твои мъжки да се явяват пред Господа Иеова.
18 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасен хляб, нито тлъстината от празника Ми да остава през нощта до сутринта.
19 Най-първите плодове от земята си да принасяш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.
20 Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм <ти> приготвил.
21 Внимавайте на него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него.
22 Но ако слушаш внимателно гласа му, и вършиш всичко каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.
23 Защото ангелът Ми ще върви пред тебе и ще те въведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя.
24 Да се не кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги събаряш съвсем, и да изпотрошиш стълбовете им.
25 Но да служиш на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам <всяка> болест помежду ви.
26 Не ще има пометкиня или бездетна в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно.
27 Ще изпратя пред тебе страх от Мене, и ще обезсиля всичките люде, между които отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе.
28 Ще изпратя и стършели пред тебе, които ще изгонят отпред тебе евейците, ханаанците и хетейците.
29 Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове.
30 Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, догде се размножиш и завладееш земята.
31 И ще поставя пределите ти от Червеното море до Филистимското море, и от пустинята до река <Евфрат;> защото ще предам местните жители в ръката ви, и ти ще ги изпъдиш отпред себе си.
32 Да не направиш завет с тях нито с боговете им.
33 Да не живеят в земята ти, да не би да те накарат да съгрешиш против Мене; защото ако служиш на боговете им, това непременно ще ти бъде примка.
2 На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там.
2 И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.
3 И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.
4 А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.
5 Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.
6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.
7 Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.
8 Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.
9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:
10 Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.
11 Това извърши Исус в Кана галилейска <като> начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
12 След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни.
13 И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим.
14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари;
15 и направи бич от върви и изпъди всички <тях> от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им;
16 и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.
17 Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде".
18 По повод на това, юдеите проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?
19 В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.
20 Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?
21 Но Той говореше за храма на тялото Си.
22 И тъй, когато биде възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил.
23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.
24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,
25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.
41 Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за <забава на> момичетата си?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече <това>.
9 Ето, надеждата <да го хване> някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да <му> отплатя? <Все що има> под цялото небе е Мое.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 <Той> се гордее с наредените <си> люспи, Съединени заедно <като че ли> плътно запечатани;
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне <над пламнали> тръстики.
21 Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.
22 На врата му обитава сила, И <всички> заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 <Като> остри камъни има по долните му части; Простира <като белези от> диканя върху тинята;
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 Остава подир себе си светла диря, <Тъй щото> някой би помислил, че бездната е побеляла <от старост>.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.
11 Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,
2 защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя <като> чиста девица на Христа.
3 Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви <и отпадне> от простотата и чистотата, която <дължите> на Христа.
4 Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или <ако> получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно <го> търпите.
5 Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!
6 А пък, ако и да <съм> в говоренето прост, в знанието не <съм;> дори ние по всякакъв начин сме ви показали <това> във всичко.
7 Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?
8 Други църкви обрах, като вземах заплата <от тях>, за да служа на вас;
9 а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.
10 Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.
11 Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!
12 А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина <против мене>, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.
13 Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.
14 И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;
15 тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.
16 Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.
17 (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая <моя> увереност на хваленето.
18 Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).
19 Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;
20 понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.
21 За <свое> унижение <го> казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой <да се хвали>, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.
22 Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;
23 служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: <бил съм> в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.
24 Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет <удара> без един;
25 три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.
26 Много пъти <съм бил> и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;
27 в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;
28 и, освен <другите> неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.
29 Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?
30 Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.
31 Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.
32 (В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;
33 и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете <му>).
© 1995-2005 by Bibliata.com