M’Cheyne Bible Reading Plan
Принасяне на Исаак в жертва
22 (A)След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той отговори: Ето ме.
2 (B)И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
3 И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
4 На третия ден Авраам видя мястото отдалеч.
5 Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем дотам и като се поклоним, ще се върнем при вас.
6 (C)И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе със себе си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?
8 Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
9 (D)А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата.
10 И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си.
11 Тогава ангел Господен му викна от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той отговори: Ето ме.
12 (E)Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му направиш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син.
13 Тогава Авраам повдигна очи и видя, че зад него има овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
14 И Авраам нарече това място Йехова-ире[a]; и така се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраам от небето и каза:
16 (F)В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
17 (G)ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
18 (H)в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
19 (I)И така, Авраам се върна при слугите си и станаха и отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
20 (J)А след тези събития известиха на Авраам: Ето, и Мелха роди синове на брат му Нахор:
21 (K)първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, Арамовия баща,
22 Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил.
23 (L)А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, Авраамовия брат.
24 Също и наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.
Влизането на Исус Христос в Йерусалим
21 (A)И когато се приближиха до Йерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и им каза:
2 Идете в селото, което е отсреща; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и Ми ги докарайте.
3 И ако някой ви каже нещо, отговорете: На Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
4 А това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва:
5 (B)
„Кажете на Сионовата дъщеря:
Ето, твоят Цар иде при тебе,
кротък и възседнал на осел
и на осле, рожба на ослица.“
6 (C)И така, учениците отидоха и направиха, както им нареди Исус;
7 (D)докараха ослицата и ослето и намятаха на тях дрехите си; и Той седна върху тях.
8 (E)А по-голямата част от множеството разстлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и ги постилаха по пътя.
9 (F)А множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него, викаха: Осанна[a] на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините!
10 (G)И когато влезе в Йерусалим, целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Този?
11 (H)А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет в Галилея.
Изгонването на търговците от храма
12 (I)И Исус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите, и им каза:
13 (J)Писано е: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го правите разбойнически вертеп.
14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
15 А главните свещеници и книжниците, като видяха чудесата, които извърши, и децата, които викаха в храма: Осанна на Давидовия Син!, възнегодуваха и Му казаха:
16 (K)Чуваш ли какво казват тези? А Исус им отговори: Чувам. Не сте ли чели никога тези думи:
„От устата на младенци и кърмачетата
приготвил си хвала“?
17 (L)И след като ги остави, излезе вън от града до Витания, където и пренощува.
Безплодната смокиня
18 (M)А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
19 (N)И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея освен едни листа; и каза: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смокинята веднага изсъхна.
20 (O)И учениците, които видяха това, се удивиха и казаха: Как вднага изсъхна смокинята?
21 (P)А Исус отговори: Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето!, ще стане.
22 (Q)И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
За властта на Исус Христос
23 (R)И когато дойде в храма, като поучаваше, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при Него и казаха: С каква власт правиш тези неща и кой Ти е дал тази власт?
24 А Исус им отговори: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тези неща.
25 Йоановото кръщение откъде беше? От небето или от човеците? А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не му повярвахте?
26 (S)Но ако кажем: От човеците, боим се от народа; защото всички смятат Йоан за пророк.
27 И така, в отговор на Исус казаха: Не знаем. И Той им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тези неща.
Притча за двамата сина
28 А какво мислите за това? Един човек имаше двама сина; отиде при първия и му каза: Синко, иди, работи днес на лозето.
29 А той отговори: Не искам; но после се разкая и отиде.
30 Отиде и при втория и му каза същото. А той отговори: Аз ще ида, господарю! Но не отиде.
31 (T)Кой от двамата изпълни волята на баща си? Отвърнаха Му: Първият. Исус им каза: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
32 (U)Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не му повярвахте; но бирниците и блудниците му повярваха; а вие, като видяхте това, дори и впоследствие не се разкаяхте, за да му вярвате.
Притча за злите земеделци
33 (V)Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
34 (W)И когато наближи гроздоберът, изпрати слугите си при земеделците да приберат плода му.
35 (X)А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
37 Най-после изпрати при тях сина си, като мислеше: Ще се засрамят поне от сина ми.
38 (Y)Но земеделците, като видяха сина, казаха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
39 (Z)И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
40 И така, когато си до̀йде стопанинът на лозето, какво ще направи на тези земеделци?
41 (AA)Казаха Му: Злодеите ще погуби зле, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
42 (AB)Исус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията тези думи:
„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла.
От Господа е това.
И чудно е в нашите очи“?
43 (AC)Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
44 (AD)И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне камъкът – ще го смаже.
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
46 (AE)но когато поискаха да Го хванат, се изплашиха от народа, понеже Го смяташе за пророк.
Новите жители на Йерусалим и на другите градове
11 (A)Първенците на народа се заселиха в Йерусалим; а останалите от народа хвърлиха жребий, за да доведат един от десет души да се засели в Йерусалим, в святия град, а деветте части от населението – в другите градове.
2 (B)И народът благослови всички онези хора, които доброволно предложиха себе си да се заселят в Йерусалим.
3 (C)А ето главните мъже от областта, които се заселиха в Йерусалим (а в Юдейските градове се заселиха, всеки в притежанието си в градовете им, Израил, свещениците, левитите, нетинимите и потомците на Соломоновите слуги);
4 (D)в Йерусалим се заселиха някои от Юдовите синове и от Вениаминовите синове.От Юдовите синове: Атайя, син на Озия, син на Амария, син на Сафатия, син на Маалалеил, от Фаресовите потомци;
5 и Маасия, син на Варух, син на Холозея, син на Азайя, син на Адайя, син на Йоярив, син на Захария, син на Силония.
6 Всички Фаресови потомци, които се заселиха в Йерусалим, бяха четиристотин шестдесет и осем храбри мъже.
7 А Вениаминовите синове бяха следните: Салу, син на Месулам, син на Йоад, син на Федайя, син на Колайя, син на Маасия, син на Итиил, син на Исая;
8 и с тях Гавай и Салай; деветстотин двадесет и осем души.
9 Йоил, Зехриевият син, беше надзирател над тях, а Юда, Сенуиният син, беше втори над града.
10 (E)От свещениците: Едайя, Йояривовият син, Яхин,
11 Серайя, син на Хелкия, син на Месулам, син на Садок, син на Мерайот, син на управителя на Божия дом Ахитов;
12 и братята им, които вършеха работата на дома; осемстотин двадесет и двама души; и Адайя, син на Ероам, син на Фелалия, син на Амсия, син на Захария, син на Пасхор, син на Мелхия;
13 и братята му, началници на бащини домове; двеста четиридесет и двама души; и Амасай, син на Азареил, син на Аазая, син на Месилемот, син на Емир;
14 и братята им, силни и храбри мъже, сто двадесет и осем души; а Завдиил, син на Гедолим, беше надзирател над тях.
15 А от левитите: Семая, син на Асув, син на Азрикам, син на Асавия, син на Вуний;
16 (F)и Саветай и Йозавад, от левитските началници, бяха над външните работи на Божия дом.
17 И Матания, син на Михей, син на Завдий, син на Асаф, който ръководеше славословието при молитвата, и Ваквукия, който беше вторият между братята си; и Авда, син на Самуя, син на Галал, син на Едутун.
18 (G)Всички левити в святия град бяха двеста осемдесет и четири души.
19 А вратарите: Акув, Талмон и братята им, които пазеха портите, бяха сто седемдесет и двама души.
20 А останалите от Израил, свещениците и левитите, бяха по всичките Юдейски градове, всеки в наследството си.
21 (H)Нетинимите се заселиха в Офил; а Сиха и Гесфа бяха над нетинимите.
22 А надзирателят на левитите в Йерусалим беше Озий, син на Вания, син на Асавия, син на Матания, син на Михей, от Асафовите потомци, певците, над работата на Божия дом.
23 (I)Защото имаше царска заповед за тях и определен дял за певците според нуждата на всеки ден.
24 (J)Петайя, син на Месизавеил, от потомците на Юдовия син Зара, беше помощник на царя във всичко, което се отнасяше до народа.
25 (K)А колкото до селата с нивите им, някои от Юдовите синове се заселиха в Кириат-арва и селата му, в Девон и селата му, и в Кавсеил и селата му,
26 и в Иисуя, Молада, Вет-фелет,
27 Асар-суал, Вирсавее и селата му,
28 в Сиклаг, Мекона и селата му,
29 в Ен-римон, Сарая, Ярмут,
30 Заноя, Одолам и селата им, в Лахис и полетата му, и в Азика и селата му. Така се заселиха от Вирсавее до Еномовата долина.
31 А Вениаминовите синове се заселиха от Гава нататък, в Михмас, Гайя, Ветил и селата му,
32 в Анатот, Ноб, Анания,
33 Асора, Рама, Гетаим,
34 Адид, Севоим, Невалат,
35 (L)Лод, Оно и в долината на дърводелците.
36 А някои отреди от левитите се заселиха в Юда и във Вениамин.
Пътуването към Йерусалим
21 А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам – в Патара.
2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.
3 А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.
4 (A)И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим.
5 (B)Когато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме.
6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.
8 (C)А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.
9 (D)А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
10 (E)И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
11 (F)И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.
13 (G)Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.
14 (H)И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.
15 И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.
16 С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
Апостол Павел при Яков
17 (I)И като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.
18 (J)А на следващия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всички презвитери.
19 (K)И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
20 (L)А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.
21 А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди.
22 И така, какво да се направи? Сигурно ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл.
23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк;
24 (M)вземи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.
25 (N)А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушени животни, също и от блудство.
26 (O)Тогава Павел взе мъжете; и на следващия ден, като свърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очистването, когато щеше да се принесе приносът за всеки един от тях.
Залавянето на Павел
27 (P)И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха:
28 (Q)О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.
29 (R)(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)
30 (S)И целият град се развълнува и народът се стече; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.
31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен.
32 (T)И той веднага взе войници и стотници и се завтече долу към тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.
33 (U)Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.
34 А в навалицата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради шумотевицата, заповяда да го закарат в крепостта.
35 А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на тълпата,
36 (V)защото целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го!
37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки?
38 (W)Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
39 (X)А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.
40 (Y)И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски:
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.