M’Cheyne Bible Reading Plan
21 (A)Един от ханаанските царе, – царят на Арад, който живееше на юг, като чу, че Израил иде по пътя откъм Атарим, встъпи в бой с израилтяните и плени неколцина от тях.
2 (B)Тогава даде Израил оброк Господу, като каза: ако предадеш тоя народ в ръцете ми, ще наложа заклятие (върху тях и) върху градовете им.
3 (C)Господ чу гласа на Израиля и предаде хананейци в ръцете му, и той наложи заклятие върху тях и върху градовете им и нарече това място: Хорма[a].
4 (D)От планина Ор те тръгнаха към Червено море, за да избиколят земята на Едома. И по пътя народът падна духом;
5 (E)и заговори народът против Бога и против Моисея: защо ни изведохте из Египет, та да измрем в пустинята: тука няма нито хляб, нито вода, а на душата ни омръзна тая лоша храна.
6 (F)И прати Господ върху народа отровни змии, които хапеха народа, и много свят измря от (синовете) Израилеви.
7 (G)И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли (Господу) за народа.
8 (H)И рече Господ на Моисея: направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме, и (кога ухапе някого змия) ухапаният, щом я погледне, ще остане жив.
9 (I)И направи Моисей медна змия и я окачи на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив.
10 (J)И тръгнаха синовете Израилеви и се спряха в Овот;
11 (K)и тръгнаха из Овот и се спряха в Ийе-Аварим, в пустинята, срещу Моав, към изгрев-слънце.
12 (L)Оттам тръгнаха и се спряха в долина Заред;
13 (M)оттука като тръгнаха, спряха се при оная част на Арнон в пустинята, която тече вън от пределите на Аморея, понеже Арнон е граница на Моав, между Моав и Аморея.
14 Затова е и казано в книгата за войните Господни:
15 (N)Вахеб е в Суфа, и потоците на Арнон в горната си част се наклоняват към Шабет-Ар и се допират до границите на Моав.
16 (O)Оттука (тръгнаха) към Беер[b]; това е оня кладенец, за който Господ каза на Моисея: събери народа и ще им дам вода.
17 Тогава Израил запя тая песен: пълни се, кладенецо!
18 (P)Възпявайте кладенеца, който князете изкопаха, народните вождове заедно със законодателя изровиха с жезлите си. От пустинята (тръгнаха) за Матана,
19 от Матана – за Нахалиил, от Нахалиил – за Вамот,
20 от Вамот – за Гай, който е в Моавската земя, навръх планина Фасга, обърната с лице към пустинята.
21 (Q)И проводи Израил пратеници при Сихона, аморейския цар (с мирно предложение), да му кажат:
22 (R)позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.
23 (S)Но Сихон не позволи на Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.
24 (T)И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.
25 И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;
26 защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.
27 Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;
28 (U)защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.
29 (V)Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона.
30 (W)Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.
31 И живееше Израил в Аморейската земя.
32 И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците, които бяха там.
33 (X)Тогава извиха и тръгнаха към Васан. И излезе срещу тях васанският цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи.
34 (Y)И каза Господ на Моисея: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ти него и целия му народ и цялата му земя, и ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.
35 И те поразиха него и синовете му и целия му народ, тъй че ни един не остана (жив); и завладяха земята му.
1-2 (A)Началнику на хора. На струнно свирало. Псалом Давидов.
Послушай, Боже, моите вопли, чуй молитвата ми;
3 (B)от край-земя викам към Тебе с тъга на сърце; възведи ме на скалата, за мен непристъпна,
4 (C)защото Ти си мое прибежище, Ти си крепка защита против врага.
5 (D)Нека живея вечно в Твоето жилище и да си почивам под подслона на Твоите криле,
6 защото Ти, Боже, чу моите обещания и ми даде за наследие ония, които се боят от Твоето име.
7 (E)Притури още дни към дните на царя, годините му продължи от рода в род,
8 (F)да пребъде той вечно пред Бога; заповядай на милостта и истината да го пазят.
9 (G)И аз, изпълнявайки всекидневно моите обещания, ще възпявам Твоето име довека.
61 (H)Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.
2 (I)Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.
3 (J)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.
4 (K)Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.
5 (L)Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.
6 Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.
7 (M)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.
8 В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.
9 (N)Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.
10 (O)Синовете човешки са само суета; синовете велможки – лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.
11 (P)Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.
12 Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,
13 (Q)и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.
5 (A)О, Асуре, жезъл на Моя гняв и бич на Моето негодуване!
6 (B)Ще го пратя против нечестив народ и против народа на Моя гняв, ще му дам повеля грабеж да граби и плен да плени и да го тъпче като улична кал.
7 (C)Но той не така ще разсъди, и сърцето му не тъй ще помисли: нему на сърце ще бъде – да разори и изтреби много народи.
8 (D)Защото той ще каже: не са ли всички царе мои князе?
9 (E)Халне не е ли, каквото и Кархемис? Емат не е ли, каквото и Арпад? Самария не е ли, каквото и Дамаск?
10 Понеже ръката ми завладя идолските царства, в които кумирите бяха повече, нежели в Иерусалим и Самария, –
11 то не ще ли направя същото с Иерусалим и с неговите изваяния, каквото направих със Самария и с нейните идоли?
12 (F)И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Иерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи.
13 (G)Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин,
14 и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна.
15 Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво!
16 (H)Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън.
17 Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия – пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден;
18 (I)и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира.
19 (J)И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис.
20 (K)И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев.
21 (L)Остатъкът ще се обърне, остатъкът на Иакова ще се обърне към Бога Силни.
22 (M)Защото, макар твоят народ, Израилю, и да е колкото морския пясък, само остатъкът му ще се обърне; решението за изтребление е преизпълнено с правда;
23 (N)защото решеното изтребление ще извърши Господ, Господ Саваот, по цялата земя.
24 (O)Поради това тъй казва Господ, Господ Саваот: народе Мой, който живееш на Сион! Не бой се от Асура. Той ще те порази с жезъл и ще дигне пръчката си върху тебе, както Египет.
25 (P)Още малко, твърде малко, – и Моят гняв ще премине, и яростта Ми ще се обърне да ги изтреби.
26 (Q)И ще дигне Господ Саваот бич върху него, както кога порази Мадиам при скала Орив, или както простря жезъл върху морето, и ще го дигне, както върху Египет.
27 И в него ден ще се снеме от твоите рамене товарът му, и яремът му, от твоята шия, и яремът ще се сломи от тлъстина.
28 (R)Той отива против Аиат, преминава Мигрон, трупа храните си в Михмас.
29 (S)Те минават теснини; в Гева нощуват; Рама се тресе; Гива Саулова се разбяга.
30 (T)Викай с глас, дъще Галимова; нека те чуе Лаис, бедний Анатоте!
31 Мадмена се разбяга, жителите на Гевим бързат да бягат.
32 Още един ден ще престои той в Нов; с ръка си заплашва планина Сион, Иерусалимския хълм.
33 (U)Ето, Господ, Господ Саваот, със страшна сила ще откъсне клоните на дърветата, – и които се с ръст големеят, ще бъдат отсечени, високите – наземи съборени.
34 (V)И горския гъстак Той ще изсече с желязо, – и Ливан ще падне от Всемогъщия.
4 (A)Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви?
2 Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите.
3 (B)Просите, а не получавате, защото зле просите, – за да го разпилеете във вашите сладострастия.
4 (C)Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога.
5 (D)Или мислите, че напразно говори Писанието: „до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас“?
6 (E)Но по-голяма благодат дава; затова е казано: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“.
7 И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.
8 (F)Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни.
9 (G)Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта – на тъга.
10 (H)Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне.
11 (I)Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.
12 (J)Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?
13 (K)Чуйте сега вие, които казвате: „днес утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим“,
14 (L)вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? пара, която се явява за малко време, па изчезва.
15 (M)Вместо да казвате: „ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“,
16 сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава.
17 (N)И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.