M’Cheyne Bible Reading Plan
Прогонване на нечистите от стана
5 (A)И Господ каза на Мойсей: 2 (B)„Заповядай на израилтяните да изведат вън от стана всички прокажени, всички, които имат течение, и всички, които са се осквернили от мъртвец; 3 и мъже, и жени изведете, вън от стана ги изведете, за да не оскверняват становете, в които Аз живея сред вас.“ 4 Израилтяните така и направиха, и ги изведоха вън от стана; както каза Господ на Мойсей, така и направиха израилтяните.
Приноси за светилището при очистване. Ревност и подозрение в изневяра
5 И Господ каза още на Мойсей: 6 (C)„Ако израилтянин, мъж или жена, като човек стори какъвто и да е грях и извърши престъпление против Господа, и този човек стане виновен, 7 нека изповяда греха, който е сторил, да върне онова, за което е виновен, и като прибави към него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил. 8 Ако пък този човек няма сродник, на когото да се върне за вината, то да се посвети на Господа; нека то бъде за свещеника заедно с овена за очистването, чрез който той ще го очисти. 9 Всеки принос от всички осветени дарове на израилтяните, които те донасят на свещеника, нека принадлежи на него; 10 посветеното от когото и да е нека принадлежи на него; всичко, което някой даде на свещеника, нека принадлежи на него.“
11 И Господ рече на Мойсей: 12 „Кажи така на израилтяните: ‘Ако жената на някого изневери и наруши верността си към него, 13 и някой преспи с нея и излее семе, и това остане скрито за мъжа ѝ, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея и без да бъде изобличена, 14 а мъжът ѝ, обзет от ревност, започне да ревнува жена си, когато тя е осквернена, или обзет от ревност, започне да ревнува жена си, когато тя не е осквернена, 15 тогава той нека доведе жена си при свещеника и да принесе за нея в жертва една десета от ефа ечемичено брашно; но с елей да не го полива, нито да слага отгоре ливан, защото това е принос за ревност, принос за спомен, който напомня за беззаконие.
16 А свещеникът да я заведе и изправи пред Господа; 17 той трябва да вземе свята вода в глинен съд, да вземе и пръст от пода на скинията и да я сложи във водата. 18 Свещеникът да я изправи пред Господа, като открие главата ѝ, а върху ръцете ѝ да постави приноса за спомен – това е принос за ревност; свещеникът да държи в ръце горчивата вода, която носи проклятие. 19 Тогава свещеникът да я закълне, като каже на жената: «Ако никой не е преспал с тебе и ти не си се осквернила и не си изневерила на мъжа си, нека не ти навреди тази горчива вода, която носи проклятие; 20 но ако ти си изневерила на мъжа си и си се осквернила, и ако някой друг освен мъжа ти е преспал с тебе», 21 тогава свещеникът да закълне жената с клетвата на проклятието и да ѝ каже: «Нека Господ те предаде на проклятие и клетва сред твоя народ и да даде Господ утробата ти да изсъхне и коремът ти да се подуе; 22 нека тази вода, която носи проклятие, проникне в тебе и коремът ти да се надуе, и утробата ти да изсъхне.» И жената да отвърне: «Амин, амин.»
23 И свещеникът да напише тези клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода. 24 После да даде на жената да изпие горчивата вода, която носи проклятие, така че водата, която носи проклятие, да проникне в нея и да ѝ причини горчива болка. 25 И свещеникът да вземе от ръцете на жената приноса за ревност, да издигне този принос пред Господа и да го принесе на жертвеника. 26 Тогава свещеникът да вземе една шепа от хлебния принос за спомен, да го изгори на жертвеника и след това да даде на жената да изпие водата. 27 И когато ѝ даде да изпие водата, тогава, ако е осквернена и е нарушила верността си към своя мъж, горчивата вода, която носи проклятие, ще проникне в нея и ще ѝ причини горчива болка; коремът ѝ ще се подуе и утробата ѝ ще изсъхне; и тази жена ще бъде предадена на проклятие сред народа си. 28 Но ако жената не се е осквернила и е останала чиста, водата няма да ѝ стори нищо и тя ще може да ражда деца.’
29 Такъв е законът за ревността: когато жена изневери на мъжа си и се оскверни 30 или когато мъжът, обзет от ревност, започне да ревнува жена си, тогава нека той я изправи пред Господа, а свещеникът да извърши над нея всичко според този закон. 31 Така мъжът няма да има вина, а жената ще понесе вината си.“
Молитва при изпитания
39 За първия певец. От Йедутун[a]. Псалом на Давид.
2 [b] Казах си: „Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си,
ще обуздавам устата си,
докато нечестивият е пред мене.“
3 Бях ням и безгласен и мълчах,
лишен от блага;
и моето страдание се усили.
4 Пламна сърцето в гърдите ми,
огън се разгоря в мислите ми.
Тогава проговорих с езика си:
5 „Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край,
открий ми числото на моите дни,
за да разбера, че съм преходен.
6 (A)Ето кратки са дните, които Ти си ми определил,
и възрастта ми е като нищо пред Тебе.
Наистина, животът на всеки човек е като полъх.
7 Наистина, човек е като сянка;
напразно вдига шум,
трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.
8 И сега какво ми остава да очаквам, Господи?
Надеждата ми е единствено в Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония,
не ме предавай на безумен за поругание.
10 Станах ням, не отварям устата си,
защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Своите удари,
аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.
12 Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията,
Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха.
Така че всеки човек е само полъх!
13 (B)Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл,
не стой безмълвен пред моите сълзи,
защото аз съм гост пред Тебе и странник,
както и всички мои предци.
14 (C)Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна,
преди да си замина и да ме няма вече.“
Нощни размисли
3 (A)Нощем на леглото си търся този,
когото обича моята душа.
Търсих го и не го намерих.
2 Казах си: „Ще стана, ще тръгна по града,
по улици и по площади;
ще търся онзи, когото обича душата ми.“
Търсих го, но не го намерих.
3 (B)Срещнаха ме стражи, които обикалят града.
Запитах ги: „Не видяхте ли онзи, когото обича душата ми?“
4 (C)Но щом ги отминах,
намерих онзи, когото обича душата ми,
хванах се за него здраво и не го пуснах,
докато не го заведох в къщата на майка си
и в спалнята, където ме е родила.
Възлюбеният
5 (D)Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
в сърните и полските кошути:
недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.
Годеникът идва
Хор
6 (E)Кой идва от пустинята като стълб дим,
ухаещ на смирна и тамян,
и на всякакви ароматни прахове.
7 Ето Соломоновото носило!
Около него са шестдесет юнаци, Израилеви юнаци.
8 Всички са опасани с меч и са опитни в бой.
Всеки държи меча си на бедрото поради нощния страх.
9 Цар Соломон си е направил носилото
от ливански кедри.
10 Колонките му е направил от сребро,
облегалата му – от злато, частта му за сядане е от пурпурен плат,
а отвътре са я украсили с кожа.
11 Излезте, дъщери сионски, и погледнете цар Соломон
с венеца, с който го е увенчала майка му
в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.
Иисус Христос превъзхожда Мойсей
3 (A)Затова, братя вярващи, призовани към небето, проумейте, че Пратеникът и Първосвещеникът Иисус Христос, Когото изповядваме, 2 (B)е верен на Онзи, Който Го е поставил, както и Мойсей – в целия Му дом. 3 Защото Иисус се удостои с толкова по-голяма слава от Мойсеевата, колкото е по-голяма честта на строителя от самия дом, 4 тъй като всеки дом се съгражда от някого, а Бог е Този, Който е изградил всичко. 5 Мойсей беше верен служител на Бога в целия Му дом, за да засвидетелства онова, което щеше да се възвести. 6 А Христос е верен като Син над Неговия дом. Ние пък сме Негов дом, ако опазим твърдо докрай[a] нашата смелост и надеждата, с която се хвалим.
Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ
7 (C)Затова, както казва Светият Дух: „Днес, когато чуете Неговия глас, 8 не упорствайте в сърцата си, както при размириците в деня на изкушението в пустинята: 9 там предците ви Ме изкушаваха, изпитваха Ме и бяха очевидци на делата Ми в продължение на четиридесет години. 10 Затова възнегодувах срещу онова поколение и казах: ‘Винаги се заблуждават в сърцата си, те не познаха Моите пътища.’ 11 (D)Затова се заклех в гнева Си: ‘Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих’.“
12 Внимавайте, братя, да не би някой сред вас да има лукаво безверно сърце, че да отстъпи от живия Бог, 13 но се наставлявайте един друг всеки ден, докато все още казвате „днес“, за да не би някой от вас да прояви упорство, подмамен от греха. 14 Ние сме участници в делото на Христос, само ако твърдо запазим първоначалната си убеденост докрай, 15 докогато ще се казва: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си, както при размириците.“ 16 (E)А кои се противиха, като Го чуха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет начело с Мойсей? 17 (F)Против кого Бог негодува четиридесет години? Не беше ли против онези, които съгрешиха и чиито кости останаха в пустинята? 18 И на кои се закле, че няма да влязат в мястото, обещано от Него за отдих, освен на непокорните? 19 (G)И виждаме, че те не можаха да влязат в страната поради неверието си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.