M’Cheyne Bible Reading Plan
15 (A)И съгради си той палати в Давидовия град, приготви място за ковчега Божий и направи скиния за него.
2 (B)Тогава каза Давид: никой не бива да носи ковчега Божий, освен левитите, понеже тях избра Господ, за да носят ковчега на Бога и да Му служат вовеки.
3 (C)И събра Давид всички израилтяни в Иерусалим, за да внесат ковчега Господен на мястото му, което бе приготвил за него.
4 Па свика Давид синовете Ааронови и левитите:
5 от синовете Каатови, началника Уриила и братята му – сто и двайсет души;
6 от синовете Мерариеви, началника Асаия и братята му – двеста и двайсет души;
7 от синовете Гирсонови, началника Иоиля и братята му – сто и трийсет души;
8 от синовете Елисафанови, началника Шемаия и братята му – двеста;
9 от синовете Хевронови, началника Елиела и братята му – осемдесет;
10 от синовете Узиилови, началника Аминадава и братята му – сто и дванайсет.
11 И повика Давид свещениците: Садока и Авиатара, и левитите: Уриила, Асаия, Иоиля, Шемаия, Елиеела и Аминадава,
12 (D)и им каза: вие, началници на левитските родове, осветете си, вие и братята ви, и занесете ковчега на Господа, Бога Израилев, на мястото, което съм му приготвил;
13 (E)и защото попреди не вие вършехте това, Господ, Бог наш, ни порази, задето Го не търсихме, както трябваше.
14 И осветиха се свещениците и левитите, за да носят ковчега на Господа, Бога Израилев.
15 (F)И синовете левитски понесоха ковчега Божий, както бе заповядал Моисей по словото Господне, на рамена, с върлини.
16 (G)Тогава Давид заповяда на левитските началници да поставят братята си певци със свирала – псалтири, гусли и кимвали, да възгласят нависоко радостен глас.
17 (H)Левитите поставиха Иоилевия син Емана, и от братята му – Верехиевия син Асафа, а от синовете Мерариеви, техни братя – Кушаиевия син Етана;
18 (I)и с тях братята им, второстепенни: Захария, Бена, Иаазиила, Шемирамота, Иехиила, Уния, Елиава, Ванея, Маасея, Мататия, Елифлеуя, Микнея и Овед-Едома и Иеиела, вратари.
19 Еман, Асаф и Етан свиреха високо на медни кимвали,
20 а Захария, Азиил, Шемирамот, Иехиил, Унии, Елиав, Маасея и Ванея – на псалтири, с тънък глас.
21 А Мататия, Елифлуй, Микней, Овед-Едом, Иеиел и Азазия – на гусли, за да захващат.
22 Хенания пък, началник левитски, беше учител по пение, защото беше изкусен по него.
23 Верехия и Елкана бяха вратари при ковчега.
24 Шевания, Иосафат, Натанаил, Амасай, Захария, Ванея и Елиезер, свещеници, тръбяха с тръби пред ковчега Божий. Овед Едом и Иехия бяха вратари при ковчега.
25 (J)Тъй Давид и старейшините Израилеви и хилядниците отидоха да пренесат ковчега на завета Господен от дома Овед-Едомов с веселие.
26 И когато Бог помогна на левитите, които носеха ковчега на завета Господен, заклаха жертва седем телци и седем овена.
27 Давид беше облечен с висонна одежда, а също и всички левити, които носеха ковчега, и певците, и Хенания, началник на свирачите и певците. Давид носеше и ленен ефод.
28 Тъй цял Израил внасяше ковчега на завета с възклицания, при звукове от рог, тръби и кимвали, свирейки на псалтири и гусли.
29 Когато ковчегът на завета Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Саулова дъщеря, гледаше от прозореца и, като видя цар Давида да играе и да се весели, унизи го в сърцето си.
2 (A)Братя мои! Дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.
2 Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,
3 и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,
4 то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?
5 (B)Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?
6 А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?
7 Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?
8 (C)Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: „възлюби ближния си като себе си“ – добре правите.
9 (D)Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.
10 (E)Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.
11 (F)Защото Оня, Който е казал: „не прелюбодействувай“, казал е и: „не убивай“; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.
12 Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.
13 (G)Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.
14 (H)Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?
15 (I)Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна,
16 а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, – каква полза?
17 Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18 Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
19 (J)Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.
20 Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
21 (K)Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?
22 Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?
23 (L)И изпълни се Писанието, което казва: „повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“, и той биде наречен приятел Божий.
24 Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?
25 (M)Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?
26 Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.
9 Видях Господа да стои над жертвеника, и каза: удари в горния праг на вратата, за да се разтърсят спонците, и ги срути върху главите на всички тях, а останалите от тях ще избия Аз с меч: никой от тях, който бяга, няма да избяга, и никой от тях, който иска да се спаси, няма да се спаси.
2 (A)Макар да се заровят в преизподнята, и оттам ръката Ми ще ги вземе; макар да се покачат на небето, и оттам ще ги сваля.
3 (B)Макар да се скрият навръх Кармил, и там щеги намеря и ще ги взема; макар да се скрият от очите Ми в морското дъно, и там ще заповядам на морския змей да ги ухапе.
4 (C)И ако отидат в плен пред враговете си, ще заповядам на меча и там да ги избие. Ще обърна върху тях очите Си тям за зло, а не за добро.
5 (D)Защото Господ Бог Саваот ще се допре до земята, и тя ще се разтопи, и ще се разплачат всички живеещи на нея; ще се подигне тя цяла като река, и ще се спусне като реката Египетска.
6 (E)Той съгради горните Си чертози на небесата и свода Си закрепи на земята; повика морските води и ги излива по лицето на земята; Господ е името Му.
7 (F)Вие, синове Израилеви, не сте ли за Мене като синове етиопски? казва Господ. Нали Аз изведох Израиля из земята Египетска и филистимци – из Кафтор и арамяни – из Кир?
8 (G)Ето, очите на Господа Бога са върху грешното царство, и Аз ще го изтребя от земното лице, но дома Иаковов няма съвсем да изтребя, казва Господ.
9 (H)Защото ето, Аз ще заповядам и ще пръсна дома Израилев по всички народи, както се пръскат зърна в решето, и нито едно не пада на земята.
10 От меч ще умрат всички грешници измежду Моя народ, които казват: „няма да ни постигне и няма да дойде при нас това зло!“
11 (I)В оня ден Аз ще възстановя падналата скиния Давидова, ще запълня нейните пукнатини, срутеното ще въздигна и ще уредя, както в стародавни дни,
12 (J)за да завладеят остатъка от Едома и всички народи, между които ще се възвести името Ми, казва Господ, Който върши всичко това.
13 (K)Ето, ще настъпят дни, казва Господ, когато орач ще заваря още жътваря и тъпчещият грозде – сеяча; и планините ще пущат гроздов сок, и от всички хълмове ще потече.
14 (L)Ще върна от плен Моя народ Израиля; те ще застроят опустелите градове и ще се поселят в тях; ще насадят лозя и ще пият вино от тях, ще си уредят градини и ще ядат плодове от тях.
15 (M)И ще ги настаня в земята им, и те няма да бъдат вече изтръгвани от земята си, която Аз им дадох, казва Господ, Бог твой.
4 (A)Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята;
2 там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.
3 И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.
4 (B)А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие.
5 И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.
6 И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;
7 ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 (C)Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“.
9 И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу;
10 (D)защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят;
11 и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.
12 (E)Иисус му отговори и рече: казано е: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“.
13 И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.
14 (F)И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна.
15 Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.
16 (G)И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете.
17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:
18 (H)„Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,
19 да проповядвам благоприятната Господня година“,
20 И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.
21 И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.
22 И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?
23 Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.
24 (I)И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си.
25 (J)Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя;
26 и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;
27 (K)тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман.
28 Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;
29 и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.
30 Но Той премина посред тях и си отиде,
31 (L)и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни.
32 (M)И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт.
33 (N)В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас:
34 о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.
35 Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.
36 И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 И се разнесе слух за Него по всички околни места.
38 (O)След като излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея.
39 Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.
40 (P)А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги.
41 (Q)Излизаха тъй също и бесове из мнозина с зик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос.
42 А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях.
43 (R)Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен.
44 И проповядваше в синагогите галилейски.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.