M’Cheyne Bible Reading Plan
21 (A)В дните на Давида имаше по земята три години глад, година след година. Давид попита Господа. И Господ каза: това е поради Саула и кръвнишкия му дом, задето изби гаваонци.
2 (B)Тогава царят повика гаваонците и говори с тях. Гаваонци бяха не от Израилевите синове, а остатъци от аморейци; израилтяните им бяха дали клетва, ала Саул искаше да ги изтреби от ревност към потомците на Израиля и на Иуда.
3 И Давид каза на гаваонците: какво да направя за вас и с какво да ви примиря, за да благословите наследието Господне?
4 Гаваонците му отговориха: не ни трябва ни сребро, ни злато от Саула, ни от неговия дом, не ни трябва и да се убива кой да е от Израиля. Той попита: а какво искате? Аз ще сторя за вас.
5 Те отговориха на царя: от оня човек, който ни погубваше и искаше да ни изтреби, та да ни няма ни в един от Израилевите предели, –
6 (C)от неговите потомци предай ни седем души, и ние ще ги обесим (посред бял ден) пред Господа в Гива, град на Саула, избраника Господен. И царят каза: ще предам.
7 (D)Но царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана, Сауловия син, поради клетвата в името Господне, която беше между тях, между Давида и Сауловия син Ионатана.
8 (E)И царят взе Армона и Мемфивостея, двамата синове на Рицпа, дъщеря на Айя, които тя бе родила на Саула, и петте синове на Мелхола, Саулова дъщеря, които бе родила на Адриела, син на мехолатеца Верзелия,
9 и ги предаде в ръцете на гаваонците, и те ги обесиха (посред бял ден) на планината пред Господа. И загинаха всички тия седем души заедно; те бяха погубени в първите дни на жетвата, начало на ечемичната жетва.
10 Тогава Рицпа, дъщеря на Айя, взе вретище, постла си го на оная планина и седя отначало на жетвата, докле се изляха върху тях от небето Божиите води, и не оставяше да се докоснат до тях дене птиците небесни и ноще – полските зверове.
11 И обадиха на Давида, какво е сторила Рицпа, дъщеря на Айя, Саулова наложница. (И те изтляха; прибра ги Дан. син на Иоя, от потомците на исполините.)
12 (F)Давид отиде, та прибра костите на Саула и костите на сина му Ионатана от жителите на Иавис Галаадски, които ги бяха тайно взели от стъгдата на Бет-Сан, дето филистимци ги бяха обесили, когато филистимци убиха Саула в Гелвуя.
13 Той пренесе оттам костите на Саула и костите на сина му Ионатана; и събраха костите на обесените (посред бял ден).
14 (G)И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана, (и костите на обесените посред бял ден) в земята Вениаминова, в Цела, в гроба на баща му Киса. И извършиха всичко, което царят бе заповядал. И след това Бог се смили над страната.
15 И захвана се пак война между филистимци и израилтяни. И излезе Давид и слугите му с него и воюваха с филистимци; и Давид се умори.
16 Тогава Иесвий, един от Рефаимовите потомци, чието копие тежеше триста сикли мед и който бе препасан с нов меч, искаше да погуби Давида.
17 (H)Но Авеса, Саруев син, му помогна, (и Авеса избави Давида) и удари филистимеца и го уби. Тогава Давидовите люде се заклеха и казаха: ти няма вече да излезеш с нас на война, за да не угасне светилото Израилево.
18 (I)Сетне пак имаше война с филистимци в Гоб; тогава хушатецът Совохай уби Сафута, един от Рефаимовите потомци.
19 (J)Стана и друга битка в Гоб; тогава Елханан, синът на Ягаре-Оргима Витлеемски, уби гетеца Голиата, комуто дръжката на копието беше колкото тъкарско кросно.
20 (K)Стана още една битка в Гет; и там имаше един едър човек, тъй също от Рефаимовите потомци, с по шест пръсти на ръцете и на нозете, всичко двайсет и четири.
21 (L)Той хулеше израилтяните; но Ионатан, син на Сафая, Давидовия брат, го уби.
22 Тия четирмата бяха от рода на Рефаимовци в Гет, и паднаха от ръката на Давида и на слугите му.
1 (A)Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите,
2 и всички братя, които са с мене – до църквите Галатийски:
3 благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа нашего Иисуса Христа,
4 (B)Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего,
5 Комуто слава вовеки веков. Амин.
6 Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие;
7 (C)не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово.
8 Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде.
9 Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде.
10 (D)У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб.
11 (E)Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко,
12 (F)защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово.
13 (G)Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах,
14 и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.
15 (H)А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи
16 (I)да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, аз веднага се не съветвах с плът и кръв,
17 нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18 (J)Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена.
19 (K)Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.
20 (L)А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа.
21 (M)След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски.
22 На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат,
23 а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше.
24 И прославяха Бога за мене.
28 И биде към мене слово Господне:
2 (A)сине човешки! кажи на началника на Тир: тъй казва Господ Бог: задето се надигна сърцето ти и казваш: „аз съм бог, седя на божие седалище, в сърцето на моретата“, и, бидейки човек, а не Бог, туряш твоя ум наравно с Божия ум, –
3 (B)ето, ти си по-мъдър от Даниила, няма тайна, скрита от тебе;
4 с мъдростта си и с разума си ти си спечели богатство и в своите съкровищници събра злато и сребро;
5 с голямата си мъдрост, чрез търговията си, ти умножи богатството си, и умът ти се възгордя с твоето богатство, –
6 (C)затова тъй казва Господ Бог: понеже ти туряш твоя ум наравно с Божия ум,
7 (D)ето, Аз ще доведа против тебе другоземци, най-върлите измежду народите, и те ще извадят мечовете си против красотата на твоята мъдрост и ще помрачат твоя блясък;
8 (E)те ще те в гроб свалят, и ще умреш в сърцето на моретата със смърт на убити.
9 Ще кажеш ли тогава пред твоя убиец: „аз съм бог“, когато в ръката на оногова, който те убива, ти ще бъдеш човек, а не бог?
10 Ти ще умреш от ръката на другоземци със смърт на необрязани; защото Аз рекох това, казва Господ Бог.
11 И биде към мене слово Господне:
12 (F)сине човешки! плачи за тирския цар и му кажи: тъй казва Господ Бог: ти си печат на съвършенство, пълнота на мъдрост и венец на красота.
13 (G)Ти беше в Едем, в Божията градина; твоите дрехи бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни; рубин, топаз, елмаз, хризолит, оникс, яспис, сапфир, карбункул, изумруд и злато, всичко изкусно натъкмено у тебе в гнезденца и нанизано на тебе, беше приготвено в деня, когато ти бе сътворен.
14 Ти беше помазан Херувим, за да осеняваш, и Аз те поставих за това; ти беше на светата Божия планина, ходеше посред огнени камъни.
15 Ти бе съвършен в пътищата си от деня, когато бе сътворен, докле не се намери в тебе беззаконие.
16 От твоята широка търговия твоята вътрешност се изпълни с неправда, и ти съгреши; и Аз те свалих като нечист от Божията планина, изгоних те, осеняващи Херувиме, изсред огнените камъни.
17 (H)От хубостта ти се възгордя сърцето ти, от тщеславието си ти погуби мъдростта си: затова Аз ще те сваля наземи, ще те предам на позор пред царе.
18 (I)С многото си беззакония в неправедната твоя търговия ти оскверни твоите светилища; и Аз ще извлека изсред тебе огън, който ще те и погълне; и Аз ще те обърна в пепел на земята пред очите на всички, които те видят.
19 (J)Всички, които те знаеха между народите, ще се слисат за тебе; ти ще станеш за ужас, и няма да те има навеки.
20 И биде към мене слово Господне:
21 (K)сине човешки! обърни лицето си към Сидон, изречи против него пророчество
22 (L)и кажи: ето, Аз съм против тебе, Сидоне, и ще се прославя сред тебе, и ще познаят, че Аз съм Господ, кога произведа съд над него и явя в него Моята светост;
23 и ще пратя против него мор и кръвопролитие по улиците му, и ще паднат сред него убити от меч, който отвред го поглъща; и ще познаят, че Аз съм Господ.
24 (M)И занапред той не ще бъде за дома Израилев бодлив трън и причиняващ болка бодил, повече от всички съседи, които му зло желаят, и ще познаят, че Аз съм Господ Бог.
25 (N)Тъй казва Господ Бог: когато събера дома Израилев измежду народите, сред които те са пръснати, и явя у тях светостта Си пред очите на племената, и те заживеят в земята си, която дадох на Моя раб Иакова, –
26 тогава ще живеят на нея безопасно и ще построят къщи, ще насадят лозя и ще живеят в безопасност, защото Аз ще произведа съд над всичките им зложелатели около тях, и ще познаят, че Аз съм техен Господ Бог.
Учение Асафово.
77 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.
2 (A)Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.
3 (B)Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,
4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.
5 (C)Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,
6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –
7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди
8 (D)и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.
9 (E)Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:
10 (F)те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;
11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.
12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:
13 (G)раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;
14 (H)денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина;
15 (I)разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;
16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.
17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:
18 (J)изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,
19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“
20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“
21 (K)Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,
22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.
23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,
24 (L)та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.
25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.
26 (M)Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,
27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:
28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,
29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.
30 (N)Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,
31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.
32 (O)При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.
33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.
34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,
35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,
36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;
37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.
38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:
39 (P)Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.
40 (Q)Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!
41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,
42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,
43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;
44 (R)и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;
45 (S)напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;
46 (T)земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци;
47 (U)лозята им уби с град и смоковниците им – със слана;
48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;
49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;
50 (V)уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;
51 (W)порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;
52 (X)и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:
53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;
54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;
55 (Y)прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.
56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;
58 (Z)огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.
59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;
60 (AA)отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;
61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;
62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.
63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;
64 (AB)свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.
65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,
66 (AC)и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;
67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,
68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.
69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,
70 (AD)и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,
71 (AE)и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля.
72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.