M’Cheyne Bible Reading Plan

Война с амонците и сирийците

19 ^(A)След това царят на амонците Наас умря и вместо него се възцари синът му. ² Тогава Давид каза: „Ще бъда благосклонен към Анон, Наасовия син, понеже баща му показа благосклонност към мене.“ И Давид изпрати свои хора да го утешат от мъката по баща му. Но когато Давидовите слуги дойдоха в земята на амонците при Анон, за да го утешат, ³ амонитските водачи попитаха Анон: „Нима мислиш, че от почит към баща ти Давид е изпратил при тебе утешители? Нима слугите му не са дошли тук, за да разузнаят и огледат земята, за да я нападнат?“ ⁴ Тогава Анон хвана пратениците на Давид, обръсна ги, подряза дрехите им наполовина до кръста и ги отпрати. ⁵ Някои известиха на Давид за стореното с неговите пратеници. А Давид изпрати хора да ги посрещнат и тъй като бяха така унизени, нареди да им предадат от името на царя: „Останете в Йерихон, докато пораснат брадите ви, и тогава се върнете.“

⁶ И когато амонците разбраха, че са станали омразни на Давид, Анон и амонците изпратиха хиляда таланта сребро, за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сирия на Маах и от Сува. ⁷ И наеха също тридесет и две хиляди колесници и царя на Маах с народа му. Те дойдоха и се разположиха на стан пред Медева. Събраха се и амонците от своите градове и излязоха на война. ⁸ Когато чу за това, Давид изпрати Йоав с цялата войска боеспособни мъже. ⁹ Амонците излязоха и се наредиха за битка пред градските порти, а царете, които дойдоха, застанаха отделно в открито поле.

¹⁰ Като видя бойния им ред пред и зад себе си, Йоав извика част от отбраните мъже на Израил и ги разположи срещу сирийците; ¹¹ а останалия народ повери на брат си Авеса, за да застанат срещу амонците. ¹² След това Йоав нареди: „Ако сирийците надделеят над мене, ще ми дойдеш на помощ; ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна. ¹³ Бъди смел и нека твърдо да браним народа си и градовете на нашия Бог; а Господ да стори това, което Му е угодно.“

¹⁴ И така, Йоав и хората му влязоха в битка срещу сирийците и те побягнаха пред него. ¹⁵ А когато амонците видяха, че сирийците бягат, и те побягнаха пред брат му Авеса и се оттеглиха в града. Тогава Йоав се върна в Йерусалим.

¹⁶ Сирийците, като видяха, че са победени от Израил, пратиха пратеници за помощ при сирийците отвъд река Ефрат; те бяха предвождани от Совак, военачалника на Адраазар. ¹⁷ Щом известиха за това на Давид, той събра всички израилтяни и се изправи срещу сирийците за бой. Давид влезе в битка със сирийците и те се сражаваха. ¹⁸ Но сирийците бяха прогонени от израилтяните и при преследването Давид изтреби седем хиляди колесници на сирийците и четиридесет хиляди пехотинци. Уби и военачалника Совак. ¹⁹ Слугите на Адраазар, като видяха, че бяха победени от Израил, сключиха мир с Давид и му се подчиниха. А сирийците се отказаха да помагат на амонците.

20 ^(B)(C)След една година по времето, когато царете тръгват на война, Йоав изведе войската и започна да опустошава страната на амонците. И като достигна до Рава, обсади града, а в това време Давид остана в Йерусалим. Когато Йоав завоюва Рава и я разруши, ² Давид взе короната на царя от главата му. Оказа се, че тя тежеше един талант злато и по нея имаше скъпоценни камъни; сложиха я на главата на Давид и той си тръгна от града с огромна плячка. ³ Жителите, които вземаше в плен, караше да работят с триони, кирки и секири. След като постъпи така с всички амонски градове, Давид се върна с целия си народ в Йерусалим.

Военни подвизи

^4 (D)Тогава настана война с филистимците при Газер, понеже хушатецът Совахай уби Сафа, един от Рефаимовите потомци, но и тогава филистимците бяха усмирени. ^5 (E)След това отново имаше война с филистимците. Тогава Елханам, Яировият син, уби Лахмия, брат на гетеца Голиат, а дръжката на копието му беше като кросно за тъкане. ⁶ До война се стигна и при Гет. Там имаше един човек, огромен на ръст с по шест пръста на ръцете и краката – всичко двадесет и четири. Той също беше от Рефаимовите потомци. ⁷ И той започна да хули израилтяните, но Йонатан, син на Давидовия брат Шима, го уби. ⁸ Тези бяха потомци на Рафа в Гет, които паднаха от ръката на Давид и от ръцете на слугите му.

Поздрав и благослов

1 От Петър, апостол на Иисус Христос, до преселниците, разпръснати в Понт, Галатия, Кападокия, Мала Азия и Витиния, избрани ² според предзнанието на Бог Отец и осветени от Духа, за да бъдете послушни на Иисус Христос и поръсени с кръвта Му^[a]. Благодат и мир за вас в изобилие!

Живата надежда

^3 (A)Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Който поради голямата Си милост чрез възкресението на Иисус Христос от мъртвите ни роди отново и ни изпълни с жива надежда ⁴ за нетленно наследство, чисто и неувяхващо, съхранено на небесата за вас, ⁵ които поради вярата си с Божия сила сте пазени за спасение, готово да се открие в края на последното време. ^6 (B)Затова радвайте се, дори ако е необходимо сега малко и да изпитате страдания в различни изкушения. ⁷ Така вярата ви ще бъде изпитана, за да се покаже по-ценна от нетрайното, макар и чрез огън изпробвано злато, за похвала, чест и слава, когато дойде Иисус Христос. ⁸ Него вие обичате, без да сте Го видели, в Него вярвате и сега, без да Го виждате, и сте изпълнени с неизказана и възторжена радост, ⁹ защото достигате крайната награда на вашата вяра – спасението на душите. ¹⁰ Това спасение търсеха и изследваха пророците, които предсказаха за дадената на вас благодат. ¹¹ Те изследваха кога и как ще дойде времето, което е посочвал Христовият Дух в тях, когато е предизвестявал Христовите страдания и славата след тях. ^12 (C)На тях бе открито, че не на тях самите, а на вас служеше онова, което сега ви се възвестява от онези, които са ви благовестили чрез Светия Дух, изпратен от небесата. А в това и ангелите искат да надзърнат.

Животът на вярващия

^13 (D)Затова се съсредоточете, бъдете бодри и изцяло се надявайте на благодатта, която ви се дарява при явяването на Иисус Христос. ¹⁴ Като послушни деца не се оставяйте вашите страсти да ви водят както по-рано поради вашето невежество, ¹⁵ но както е Свет Онзи, Който ви е призовал, и вие самите бъдете святи във всичките си постъпки. ^16 (E)Защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят.“ ^17 (F)И ако вие наричате Отец Този, Който безпристрастно съди всекиго по делата, изживейте дните си на тази земя в страх от Бога.

^18 (G)Вие знаете, че не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от предците, ¹⁹ а със скъпоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос. ²⁰ Той бе предопределен за това още преди сътворението на света, но се яви в края на времената заради вас, ^21 (H)повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата и надеждата ви да бъдат в Бога.

²² След като с послушание към истината чрез Духа^[b] сте очистили душите си за нелицемерна братска обич, обичайте се трайно един друг от чисто сърце, ^23 (I)защото сте родени отново не от тленно, а от нетленно начало, чрез живото слово на Бога, което пребъдва във вечността^[c]. ^24 (J)(K)Понеже човек е като трева и всяка човешка слава – като полски цвят: тревата изсъхва и цветът увяхва. ²⁵ Но Словото на Господа пребъдва във вечността. Тъкмо това е словото, което е благовестено на вас.

Покаяние и спасение за Йона

3 И ето втори път имаше слово на Господа към Йона: ² „Стани и иди в Ниневия, големия град, и съобщи там това, което ти заповядах.“ ³ Йона стана и отиде в Ниневия, както му беше казал Господ. А Ниневия беше голям град в очите на Бога. Необходими бяха три дена да се обходи. ^4 (A)Йона вървя из града цял ден и викаше: „Още четиридесет дена и Ниневия ще бъде разрушена.“

^5 (B)И жителите на Ниневия повярваха в Бога, провъзгласиха пост и облякоха вретище – от най-големия до най-малкия. ^6 (C)Когато вестта стигна до ниневийския цар, той стана от трона, съблече царските си одежди, покри се с вретище и седна в пепел. ⁷ И из Ниневия бе провъзгласена следната заповед на царя и първенците: „Хората и добитъкът, говедата и овцете да не ядат и пият и да не ходят на паша. ^8 (D)Човеците и добитъкът да се покрият с вретище и да викат с пълен глас към Бога. Всеки да се откаже от лошите си дела и от насилието, което вършат ръцете му. ^9 (E)Кой знае? Може би Бог ще се смили и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и няма да загинем.“

^10 (F)Бог видя делата им и това, че те се отрекоха от лошите си дела. Разкая се Бог за злото, което им бе предрекъл, и не го извърши.

За жените, които следвали Иисус Христос

8 Скоро след това Иисус тръгна да обхожда градове и села, като проповядваше Благата вест за Божието царство. С Него бяха дванадесетте ученици ² и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха изгонени седем бяса, ^3 (A)Йоанна, жена на Хуза – управител при Ирод, Сусана и много други, които Му услужваха с имуществото си.

Притча за сеяча

^4 (B)А когато се събра много народ и хора от всички градове се стичаха при Него, Иисус им заговори с притча: ⁵ „Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, но бяха стъпкани и птиците ги изкълваха. ⁶ Други паднаха на камък и когато поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага. ⁷ Други пък паднаха между тръни и тръните, които израснаха с тях, ги заглушиха. ^8 (C)А други зърна паднаха на добра почва, и като поникнаха, дадоха стократен плод.“ Като каза това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша!“

⁹ Тогава учениците Му Го попитаха: „Какво значи тази притча?“ ^10 (D)Той отговори: „На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се говори с притчи, та като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират.

Тълкувание на притчата за сеяча

¹¹ Тази притча означава: семето е Божието слово. ¹² Зърната, паднали край пътя, са онези, които слушат словото, но след време идва дяволът и го грабва от сърцето им, за да не би да повярват и да се спасят. ¹³ Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен – за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата. ¹⁴ Падналото между тръните са онези, които са чули словото, но с времето затъват в грижи, богатство и житейски наслади и не принасят плод. ¹⁵ А падналото на добра почва са онези, които са чули словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.

Светилото и светилникът

^16 (E)(F)И никой, който запали светило, не го захлупва със съд, нито го поставя под леглото, а го слага на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат. ^17 (G)Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.

^18 (H)И тъй, внимавайте как слушате: понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което мисли, че има.“

Майката и братята на Иисус

^19 (I)Тогава дойдоха при Него майка Му и братята Му, но не можаха да се приближат до Него поради множеството народ. ²⁰ Затова Му съобщиха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.“ ²¹ А Иисус им отговори: „Моята майка и Моите братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.“

Укротяване на бурята

^22 (J)Един ден Иисус се качи с учениците Си в една лодка и им рече: „Да преминем на отвъдния бряг на езерото.“ И те потеглиха. ²³ Докато плаваха, Той заспа. Изведнъж бурен вятър се спусна над езерото, вълните ги заливаха и те се оказаха в опасност. ²⁴ Учениците Му се приближиха до Него и Го събудиха с викове: „Учителю, Учителю, загиваме!“ А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълните; и те утихнаха и настъпи пълно затишие. ²⁵ Тогава Той им рече: „Къде е вярата ви?“ А те в страх и почуда си говореха: „Кой е Този, че и на ветровете, и на водата заповядва и те Му се покоряват.“

Излекуване на обладания от бесове

^26 (K)Така доплаваха до областта на гадаринците, която е срещу Галилея. ²⁷ Когато излезе на брега, срещна Го един човек от града, обзет от бесове. От много време той не обличаше дреха и не живееше в къща, а по гробищата. ²⁸ Щом видя Иисус, той извика, падна пред Него и с висок глас рече: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи!“ ²⁹ Каза това, защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от този човек; от дълго време го мъчеше и затова бяха вързали човека с вериги и окови и го пазеха. Но той разкъсваше оковите и бесът го гонеше по пущинаците. ³⁰ Иисус го попита: „Как ти е името?“ Той рече: „Легион“, защото много бесове бяха влезли в него. ³¹ И те Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. ³² Там на хълма пасеше голямо стадо свине; и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. ³³ Тогава те излязоха от човека и влязоха в свинете. И стадото се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави. ³⁴ Свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и околността. ³⁵ И хората наизлязоха да видят какво се е случило. Когато дойдоха при Иисус, завариха човека, от когото бяха излезли бесовете, да седи при нозете на Иисус облечен и със здрав разсъдък. И те се изплашиха. ³⁶ Онези, които бяха видели, им разказаха как се бе спасил бесноватият. ³⁷ И цялото множество хора от Гадаринската околност дойде и Го молеше да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх. Тогава Той се качи на лодката и се завърна. ³⁸ А човекът, от когото излязоха бесовете, Го молеше да остане с Него; но Иисус го отпрати с думите: ³⁹ „Върни се вкъщи и разказвай какво ти стори Бог.“ Той си тръгна и говореше из целия град какво бе сторил за него Иисус.

Възкресяване на дъщерята на Яир

^40 (L)Когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха. ⁴¹ Тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата. Той падна пред нозете на Иисус и Го молеше да отиде в къщата му, ⁴² понеже имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. А по пътя Му множеството хора Го притискаше от всички страни.

⁴³ Една жена, която от дванадесет години страдаше от кръвотечение и никой не бе успял да я излекува, макар че бе разпиляла целия си имот по лекари, ⁴⁴ се приближи отзад и се допря до края на връхната Му дреха, и кръвотечението ѝ веднага престана. ⁴⁵ Тогава Иисус попита: „Кой се допря до Мене?“ И понеже всички отричаха, Петър и всички, които бяха с Него, рекоха: „Учителю, народът отвред се събира около Тебе и Те притиска, а Ти питаш ‘кой се допря до Мене’^[a].“ ⁴⁶ Но Иисус отвърна: „Някой се допря до Мене, защото усетих, че сила излезе от Мене.“ ⁴⁷ Жената, като видя, че не можа да се укрие, приближи се разтреперана и падна пред Него, и пред целия народ каза защо се е допряла до Иисус и как веднага се е излекувала. ^48 (M)А Той ѝ каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те спаси, иди си в мир!“

⁴⁹ Докато Иисус още говореше, дойде човек от дома на началника на синагогата и му рече: „Дъщеря ти умря, недей да безпокоиш повече Учителя.“ ⁵⁰ Но Иисус го чу и каза на Яир: „Не бой се, само вярвай и тя ще бъде спасена!“ ⁵¹ А когато пристигна в дома, не позволи на никого да влезе освен на Петър, Йоан и Яков и на бащата и майката на момичето. ⁵² Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: „Не плачете, тя не е умряла, а спи.“ ⁵³ А те Му се присмиваха, защото знаеха, че е умряла. ⁵⁴ Тогава Иисус, като отпрати всички навън, хвана я за ръката и извика: „Момиче, стани!“ ⁵⁵ И духът ѝ се върна и тя веднага стана. Тогава Иисус нареди да ѝ дадат да яде. ⁵⁶ Родителите ѝ бяха изумени, но Той им заповяда да не казват на никого за станалото.