M’Cheyne Bible Reading Plan
4 (A)Филистимци се събраха да воюват с израилтяните. И словото Самуилово бе обърнато към цял Израил. И излязоха на война израилтяните против филистимци и разположиха стан при Авен-Езер, а филистимци се разположиха при Афек.
2 И филистимци се наредиха за бой против израилтяните; завърза се битка, и филистимци разбиха израилтяните, и разбиха от тях на бойното поле до четири хиляди души.
3 (B)Тогава народът дойде в стана; и старейшините Израилеви казаха: защо Господ ни порази днес пред филистимци? Да си вземем от Силом ковчега на завета Господен, и той ще върви посред нас и ще ни спаси от ръката на враговете ни.
4 И народът прати в Силом, та донесоха оттам ковчега на завета на Господа Саваота, Който седи на херувими; а при ковчега на завета Божий бяха и двамата синове на Илия – Офни и Финеес.
5 И когато пристигна в стана ковчегът на завета Господен, цял Израил дигна такъв силен вик, че земята ехтеше.
6 И филистимци чуха радостните викове и рекоха: поради какво ли са тия радостни викове в стана на евреите? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът Господен.
7 (C)И се изплашиха филистимци, понеже казаха: Оня Бог е дошъл при тях в стана. И рекоха: горко ни! понеже такова нещо не е бивало ни вчера, ни завчера;
8 (D)горко ни! кой ще ни избави от ръката на Тоя силен Бог? Това е Оня Бог, Който порази египтяни с всякакви порази в пустинята;
9 (E)стегнете се, филистимци, и бъдете юначни, за да не станете роби на евреите, както са те в робство под вас; бъдете юнаци и се ударете с тях.
10 Филистимци се удариха, и израилтяните бидоха разбити, и всеки побягна в шатрата си; поражението беше твърде голямо; от израилтяните паднаха трийсет хиляди пешаци.
11 (F)Ковчегът Божий биде взет, и двамата Илиеви синове, Офни и Финеес, загинаха.
12 Един от Вениаминовци се затече от мястото на битката и дойде в Силом същия ден; дрехата му беше раздрана и главата му в прах.
13 Когато той пристигна, Илий седеше на стол при пътните врата и гледаше, понеже сърцето му трепереше за ковчега Божий. И когато тоя човек пристигна и обади в града, цял град високо застена.
14 Илий чу плачевните викове и рече: какъв е тоя шум? И човекът веднага се приближи и обади на Илия.
15 Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му се бяха помрачили, и той не можеше да вижда.
16 И човекът рече на Илия: аз дойдох от стана, днес побягнах от мястото на битката. И рече Илий: какво стана, синко?
17 И вестителят отговори и рече: Израил побягна пред филистимци, голямо поражение стана в народа, и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, и ковчегът Божий биде пленен.
18 Когато той спомена за ковчега Божий, Илий падна от стола възнак при вратата, строши си гръбнака и умря; понеже той беше стар и тежък. Той беше съдия на Израиля четирийсет години.
19 Снаха му, Финеесовата жена, беше непразна, вече навременила. Като чу известието, че ковчегът Божий е пленен и че свекър ѝ и мъж ѝ са умрели, преви се на колене и роди, понеже ѝ дойдоха болките.
20 И когато тя умираше, жените около нея ѝ казваха: не бой се, ти роди син. Но тя не отговаряше и не обръщаше внимание.
21 (G)И нарече младенеца Ихавод[a], като каза: „отиде си славата от Израиля“ – с пленяването на ковчега Божий и (със смъртта) на свекъра ѝ и мъжа ѝ.
22 Тя рече: отиде си славата от Израиля, понеже ковчегът Божий е пленен.
4 И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът?
2 (A)Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога.
3 (B)Защото, какво казва Писанието? „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“.
4 (C)На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг.
5 Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание.
6 Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва:
7 (D)„блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити;
8 блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“.
9 И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание.
10 Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.
11 (E)И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието,
12 и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.
13 (F)Защото обещанието към Авраама или към семето му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.
14 Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;
15 (G)защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.
16 Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,
17 (H)според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.
18 (I)Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“.
19 И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;
20 а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,
21 (J)напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал.
22 Затова му се вмени за праведност.
23 (K)Но не само за него е писано, че му се е вменило,
24 но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего,
25 (L)предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.
42 И дойдоха всички военни началници и Иоанан, син на Карея, и Иезания, син на Хошаия, и целият народ – от малък до голям,
2 (A)и рекоха на пророк Иеремия: „да падне молбата ни пред лицето ти, помоли се за нас на твоя Господ Бог за всичкия тоя остатък, защото от много останахме малко, както ни виждат твоите очи,
3 та твоят Господ Бог да ни посочи пътя, по който да вървим, и това, що трябва да правим“.
4 И рече им пророк Иеремия: „чувам, ще се помоля на вашия Господ Бог, според думите ви, и всичко, що Господ ви отговори, ще ви явя, ни дума няма да скрия от вас“.
5 (B)Те рекоха на Иеремия: „Господ нека бъде помежду ни верен и истинен свидетел на това, че ние ще изпълним точно всичко, с каквото твоят Господ Бог те прати при нас:
6 добро ли, лошо ли бъде то, но ще послушаме гласа на нашия Господ Бог, при Когото те пращаме, та да ни бъде добре, кога бъдем послушни на гласа на Господа, нашия Бог“.
7 След десет дена биде слово Господне към Иеремия.
8 Той повика при себе си Кареевия син Иоанана, всички с него военни началници и целия народ – от малък до голям,
9 и рече им: тъй казва Господ, Бог Израилев, до Когото ме пратихте да поднеса пред Него вашата молба:
10 (C)ако останете в тая земя, Аз ще ви уредя и не ще ви разоря, ще ви посадя и не ще ви изкореня, защото съжалявам за бедствието, що ви сторих.
11 (D)Не бойте се от вавилонския цар, от когото ви е страх, не бойте се от него, казва Господ, защото Аз съм с вас, да ви спасявам и ви избавям от ръката му.
12 И ще покажа към вас милост, и той ще се смили над вас и ще ви върне във вашата земя.
13 Ако пък кажете: „не щем да живеем в тая земя“ и не послушате гласа на Господа, вашия Бог, думайки:
14 „не, ние ще отидем в Египетската земя, дето няма да видим война и няма да чуем тръбен глас, и няма да гладуваме, и там ще живеем“, –
15 то изслушайте сега словото Господне, вие, остатък от Иуда: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ако решително обърнете лице да идете в Египет, и отидете, за да живеете там,
16 (E)то мечът, от който се боите, ще ви застигне там, в Египетската земя, и гладът, от който се страхувате, винаги ще ви следи в Египет, и там ще умрете.
17 (F)И всички, които обърнат лицето си да идат в Египет и там да живеят, ще умрат от меч, глад и мор, и ни един от тях не ще остане и не ще избегне бедствието, което ще напратя върху им.
18 (G)Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: както се изля гневът Ми и яростта Ми върху иерусалимските жители, тъй ще се излее яростта Ми върху вас, кога влезете в Египет, и ще бъдете за проклятие и ужас, за позор и укор, и няма вече да видите това място.
19 Към вас, остатък от Иуда, изрече Господ: не отивайте в Египет; наздраво знайте, че днес съм ви предпазвал;
20 защото вие съгрешихте против сами себе си: вие ме пратихте до Господа, нашия Бог, и рекохте: „помоли се за нас на Господа, нашия Бог, и всичко, що каже Господ, Бог наш, обади ни, – и ще извършим“.
21 Аз днес ви обадих; но вие не послушахте гласа на Господа, нашия Бог, и всичко онова, с което Той ме прати до вас.
22 И тъй, знайте, че ще умрете от меч, глад и мор в онова място, дето искате да отидете, за да живеете там.
Началнику на хора. Псалом Давилов.
1-2 (A)Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
3 Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.
4 Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.
5 (B)Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,
6 и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:
7 (C)от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.
8 (D)Законът на Господа е съвършен укрепява душата; откровението Господне е вярно – простите прави мъдри.
9 (E)Господните повеления са праведни веселят сърцето; Господнята заповед е светла – просветлява очите.
10 Страхът Господен е чист – пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина всички са праведни;
11 (F)те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вощен мед;
12 и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.
13 Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,
14 и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.
15 (G)Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.