M’Cheyne Bible Reading Plan
Йерусалимските родове след вавилонския плен
9 Така всички израилтяни бяха преброени според техните родословия и бяха записани в книгата на израилските царе. А поради беззаконията си юдеите бяха отведени в плен във Вавилон. 2 (A)(B)Първите жители, които се настаниха отново по своите владения в израилските градове, бяха израилтяните, свещениците, левитите и нетинеите.
3 В Йерусалим се заселиха някои от синовете на Юда, от синовете на Вениамин, от Ефремовите и от Манасиевите синове: 4 Утай, синът на Амиуд, син на Омри, син на Имрия, син на Вани, от синовете на Фарес, Юдовия син; 5 от Шилоновите синове – Асайя – първородният, и синовете му; 6 от синовете на Зара – Йеуил и братята му, шестстотин и деветдесет души; 7 от Вениаминовите синове – Салу, синът на Мешулам, син на Ходавия, син на Хасенуй; 8 Ивния, синът на Йерохам, Ела, синът на Узия, синът на Михри, Мешулам, синът на Фатия, син на Регуил, син на Ивни, 9 а също и братята им, всеки от своя род – деветстотин петдесет и шест души. Всички те бяха водачи на своите родове.
10 От свещениците: Йедая, Йоярив, Яхин, 11 Азария, синът на Хелкия, син на Мешулам, син на Садок, син на Мерайот, син на Ахитув, който беше първосвещеник в Божия дом; 12 а така също: Адая, синът на Йерохам, син на Пашхур, Малхиевия син; Маасай, синът на Адиил, син на Яхзер, син на Мешулама, син на Мешилемит, Имеровия син, 13 и братята им, водачи на родовете си – хиляда седемстотин и шестдесет души, способни да служат в Божия дом.
14 А от левитите: Шемая, синът на Хашув, син на Азрикам, син на Хашави – от Мерариевите синове; 15 Вакбакар, Хереш, Галал и Матания, синът на Миха, син на Зихрия, Асафовия син; 16 Овадия, синът на Шемая, син на Галал, син на Идитун, и Берехия, синът на Аса, син на Елкана, който се засели в Нетофатските села. 17 Стражи при портите: Шалум, Акуб, Талмон, Ахиман и братята им; началник беше Шалум. 18 Те и до днес са стражи при царските порти на изток и пазят стана на левитите.
Служби на левитите
19 Шалум, синът на Коре, син на Евиасаф, Кореевия син, и братята му служеха като стражи при праговете на скинията, а техните бащи пазеха входа на Господния дом. 20 Техен началник беше Финеес, Елеазаровият син, и Господ беше с него. 21 Захария, Мешелемиевият син, беше на стража при портите на скинията на събранието.
22 Всички онези, които бяха избрани за стража при входовете, бяха двеста и дванадесет души. Давид и ясновидецът Самуил ги бяха поставили на тази служба и те бяха преброени в списъка според селищата им. 23 И така, те и потомците им стояха на стража при портите на Господния дом и пред дома на скинията. 24 Стражите на портите бяха поставени на четирите страни: на източната, западната, северната и южната. 25 А братята им, които живееха по селата си, трябваше да идват в определено време за седем дена на служба при тях. 26 Четиримата пазачи на портата бяха постоянно на служба, а левитите надзираваха стаите и съкровищата на Божия дом. 27 Прекарваха и нощта около Божия дом, защото на тях беше възложено да го пазят, и бяха длъжни всяка сутрин да го отварят.
28 Някои от тях се грижеха за служебните съдове, които внасяха под брой и изнасяха под брой. 29 На други от тях бяха поверени останалите вещи – всички свещени съдове, а също и най-доброто брашно, вино, елей, тамян и благовония. 30 А някои от свещеническото съсловие приготвяха миро от благовонни вещества. 31 На левита Мататия, първородния на корееца Селум, беше поверено пекарството. 32 А някои от братята им, потомци на Каатовите синове, се грижеха за хлябовете на предложението, които се приготвяха всяка събота.
33 (C)Измежду тях бяха певците, водачи на левитските родове. Свободни от други задължения, те живееха в стаите, за да се подготвят денем и нощем за своята служба. 34 (D)Всички те стояха начело на левитските родове, бяха водачи на племената си и живееха в Йерусалим.
Родът на Саул
35 А в Гаваон се засели Йеил – бащата на гаваонците; неговата жена се казваше Мааха. 36 Първородният му син беше Авдон, а след него Цур, Кис, Ваал, Нер, Надав, 37 Гедор, Ахио, Захария и Миклот. 38 От Миклот се роди Шимеам. Те също се заселиха заедно с братята си в Йерусалим, до своите родове. 39 А от Нер се роди Кис, от Кис се роди Саул, от Саул се родиха Йонатан, Мелхисуй, Авинадав и Ешбаал. 40 Син на Йонатан беше Мерибаал; от Мерибаал се роди Миха. 41 Синове на Миха: Питон, Малех, Тарей 42 и Ахаз, от когото се роди Яера; от Яера се родиха Алемет, Азмавет и Замврий; от Замврий се роди Моца. 43 От Моца се роди Биней, а негов син беше Рефая; негов син – Елеас, негов син – Ацел. 44 Ацел имаше шестима синове, а техните имена бяха Азрикам, Бохру, Исмаил, Шеария, Овадия и Ханан. Това бяха Ацеловите синове.
Царуване на Давид
Последни дни и смърт на Саул
10 (E)А когато филистимците излязоха на война с Израил, израилтяните побягнаха от филистимците и бяха избити на планината Гелвуй. 2 Филистимците преследваха Саул и неговите синове и убиха Йонатан, Авинадав и Мелхисуй, синове на Саул. 3 Битката около Саул се ожесточи, стрелците се целеха в него и го раниха. 4 Тогава Саул каза на своя оръженосец: „Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тези необрязани и да се поругаят с мене!“ Но понеже оръженосецът от уплаха не се решаваше, Саул взе меча си и падна върху него. 5 Оръженосецът му, като видя, че Саул умря, сам падна върху меча си и умря. 6 Така умряха Саул и тримата му синове, а заедно с него умря и целият му род! 7 Когато израилтяните в долината видяха, че всички бягат и че Саул и синовете му са мъртви, напуснаха градовете си и избягаха. Филистимци дойдоха и се заселиха в тях.
8 На другия ден, когато филистимците се върнаха, за да обират плячката от убитите, намериха Саул и синовете му, загинали на Гелвуйската планина. 9 И като го съблякоха, взеха главата и оръжието му и ги разпратиха по филистимската земя, за да разгласят това пред народа и пред своите идоли. 10 Оръжието му оставиха в светилището на божествата си, а главата му приковаха в храма на Дагон. 11 Когато жителите на Явис в Галаад чуха всичко, което бяха извършили филистимците със Саул, 12 (F)събраха се всички храбри мъже и отидоха да вземат телата на Саул и неговите синове. Те донесоха костите им в Явис, погребаха ги под местния дъб и постиха седем дена.
13 (G)Така умря Саул заради беззаконието, което стори пред Господа. Той не се съобрази с Господните думи, допита се чрез магьосница до зли духове, 14 а не потърси Господа. Затова Той го умъртви и предаде царството на Давид, Йесеевия син.
Примерът на Иисус Христос
12 Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак от свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме, както и греха, който лесно ни оплита. Нека с търпение изминем предстоящия ни жизнен път 2 с взор, отправен към Този, Който е начало и завършек на вярата – Иисус, Който заради наградата на радостта, която Му предстоеше, изтърпя разпъване на кръст, като презря позора и седна отдясно на Божия престол. 3 И тъй, за да не отслабвате и да не отпадате духом, помислете за Онзи, Който претърпя от грешниците такова поругание над Себе Си.
Полза от Божиите наказания
4 В борбата си против греха още не сте се съпротивлявали до кръв 5 (A)и сте забравили увещанието, което е отправено към вас като към синове: „Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, когато Той те изобличава. 6 (B)Защото Господ поправя този, когото обича, и наказва всеки син, когото приема.“
7 Ако понасяте наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото има ли такъв син, когото баща му не наказва? 8 Ако пък останете без наказание, което всички са понесли, тогава сте незаконни деца, а не синове. 9 Освен това нашите бащи по плът са ни наказвали и ние сме ги почитали. Тогава не следва ли много повече да се покоряваме на Отеца на духовните сили, за да постигнем истински живот? 10 Защото те ни наказваха за кратко време, както сметнеха за добре; а Той ни наказва за наша полза, за да се приобщим към Неговата святост. 11 Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.
Наставления за мир и чистота
12 (C)Затова укрепете изморените си ръце и разтрепераните си нозе 13 (D)и направете прави пътеки за нозете си, за да не се повреди онова, което е куцо, а, напротив – да се излекува.
14 (E)Ревностно се стремете да имате мир с всички, както и онази святост, без която никой няма да види Господа. 15 (F)Внимавайте да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би да поникне горчив корен и да навреди, а чрез него да се отровят мнозина, 16 (G)да не би някой да стане блудник или нечестив като Исав, който за едно ястие отстъпи първородството си. 17 (H)А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи.
Превъзходството на небесния Йерусалим
18 (I)Вие не сте пристъпвали към Синай, осезаема планина, пламнала от огън, към тъмен облак, мрак и буря, 19 към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори, 20 (J)защото не можеха да понесат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да бъде убито с камъни или пронизано със стрела[a].“ 21 И гледката беше толкова страшна, че Мойсей рече: „Ужасен съм и треперя.“ 22 Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към безбройни множества ангели, 23 към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство, 24 (K)както и към Иисус, Посредника на Новия Завет, и към кръвта за поръсване, която зове по-силно от кръвта на Авел.
25 Внимавайте да не отхвърлите Този, Който ви говори. Защото ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха онзи[b], който ги предупреждаваше на земята, колко по-малко ще го избегнем ние, които отстъпваме от Онзи, Който говори от небесата. 26 (L)Неговият глас разтърси тогава земята, а сега Той е дал обещание: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“ 27 Думите „още веднъж“ означават промяната на непостоянното, понеже е сътворено, за да пребъде непоклатимото. 28 (M)И тъй, ние, понеже получаваме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и да служим на Бога така, както Му е приятно – с благоговение и страхопочитание, 29 (N)защото нашият Бог е всеунищожителен огън.
Опустошението на Израил
6 Горко на безгрижните на Сион и на самонадеяните по върховете на Самария; на големците на първия между народите, при които идва домът Израилев. 2 Идете в Халне и вижте. А оттам минете в Хамат, големия град, и слезте в Гет Филистимски. Вие по-добри ли сте от тези царства? Вашата територия по-голяма ли е от тяхната? 3 Като бягате от деня на бедствието, вие се приближавате към властта на насилието. 4 (A)Легнали сте на одъри от слонова кост и лентяйствате по диваните. Ядете най-добрите агнета от стадото и угоени телета от оборите. 5 Пеете с музикален съпровод и се надявате, че ще сътворите песни като Давидовите. 6 Пиете вино в тасове и се мажете с най-добри масла, но не скърбите за бедствието на Йосиф. 7 Затова те ще бъдат в челните редици на отиващите в плен и шумните им пиршества ще секнат.
8 Господ Бог се закле в Себе Си и каза Господ, Бог Вседържител: „Отвращавам се от гордостта на Яков и мразя дворците му, затова ще предам града и всичко в него.
9 (B)Ако в една къща са останали десет човека, то те ще измрат. 10 Ако някой близък или този, който погребва, вдигне умрелия, за да го изнесе от къщата, и попита този, който е вътре в къщата: ‘Има ли някой още с теб?’, а онзи му отговори: ‘Не!’, тогава близкият ще каже: ‘Мълчи, защото не трябва да споменаваме името на Господа!’
11 Защото Господ заповяда голямата къща да бъде съсипана, а малката разрушена. 12 (C)Могат ли коне да тичат по скалите и волове да ги орат? Вие превърнахте правдата в отрова и справедливостта в пелин.
13 Вие, които се радвате на празни неща и си мислите: ‘Не превзехме ли Карнаим със собствени сили?’
14 Но Аз ще изпратя народ против вас, доме Израилев – казва Господ, Бог Вседържител, – и те ще ви преследват от входа на Хамат до потока в пустинята.“
Посещение на Мария при Елисавета
39 Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея. 40 Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета. 41 Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата ѝ, а Елисавета се изпълни със Светия Дух. 42 (A)И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! 43 И откъде ми дойде тази чест – да ме посети майката на моя Господ? 44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми. 45 И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.“
46 (B)А Мария рече:
„Душата ми величае Господа
47 (C)и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител,
48 (D)задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня
и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото
49 (E)Всесилният стори за мене велико нещо;
името Му е свято
50 (F)и Неговата милост е от род в род
за всички, които с боязън Го почитат.
51 Той вдигна силната Си ръка,
разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си,
52 свали властници от престола
и въздигна унизени;
53 (G)гладни изпълни с блага,
а богати отпрати без нищо;
54 (H)взе под закрила Израил, Своя слуга,
като си спомни милостта,
55 която бе обещал на нашите прадеди –
на Авраам и потомците му за вечни времена.“
56 И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.
Рождение на Йоан Кръстител
57 А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син. 58 Съседите и роднините ѝ чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея. 59 (I)На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. 60 Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“ 61 Тогава ѝ казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“ 62 И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат. 63 Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха. 64 И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога. 65 Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало. 66 Всички, които чуха това, съхраниха го в сърцето си и казваха: „Какво ли ще стане от това дете?“ И ръката на Господа беше с него.
Предсказание на Захария
67 И Захария, баща му, изпълнен със Светия Дух, изрече пророчески думи:
68 (J)„Благословен е Господ, Бог на Израил,
задето посети и извърши изкупление на Своя народ.
69 Той издигна за нас рог на спасение
в рода на Своя слуга Давид,
70 както от древност бе възвестил чрез устата на Своите святи пророци:
71 спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят,
72 като прояви Своята милост към прадедите ни
и си спомни Своя свят завет –
73 (K)клетвата, с която Той се закле на Авраам, нашия отец,
74 да ни избави от ръката на враговете ни,
75 за да Му служим без страх
в святост и правда пред Него през всичките дни на живота си.
76 (L)И ти, дете, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред Господа, за да приготвиш Неговите пътища.
77 (M)Ти ще дадеш на народа Му да познае спасението
чрез прощаване на греховете му
78 поради великото милосърдие на нашия Бог.
То е за нас светлина, изгряла от висините,
79 (N)за да просвети онези, които са в тъмнина и смъртна сянка,
и да насочи нозете ни в пътя на мира.“
80 А детето растеше и крепнеше духом. И живя в пустинята до деня, когато се яви пред народа на Израил.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.