M’Cheyne Bible Reading Plan
Царуване на Езекия в Юдея
18 (A)В третата година на израилския цар Осия, син на Ила, се възцари Езекия, син на юдейския цар Ахаз. 2 Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и девет години. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария. 3 Той вършеше добро пред очите на Господа точно така, както бе правил баща му Давид. 4 (B)Той премахна високите места, изпочупи свещените стълбове и разруши ашерите. Също така разби бронзовата змия, която Мойсей беше направил, понеже дотогава израилтяните принасяха кадилна жертва пред нея и я наричаха Нехущан. 5 Той се уповаваше на Господа, Бога Израилев, и в сравнение с всичките юдейски царе, които бяха преди него и след него, нямаше такъв като него. 6 Той се привърза към Господа и не отстъпваше от Него. Спазваше заповедите, които Господ даде на Мойсей. 7 (C)Господ беше с него и във всичко, което предприемаше, имаше успех. Той дори се отметна и от асирийския цар и не му служеше. 8 Той победи филистимците чак до Газа и пределите ѝ, от стражева кула до укрепен град.
9 (D)В четвъртата година на цар Езекия, която е също така седмата година на израилския цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар потегли против Самария и я обсади. 10 В края на третата година асирийците я превзеха. Самария беше превзета в шестата година на Езекия, която е деветата година на израилския цар Осия. 11 И асирийският цар Саргон пресели израилтяните в Асирия, засели ги в Халах и при Хавор, при река Гозан и в градовете на Мидия. 12 Всичко това стана, защото те не се подчиниха на гласа на Господа, техния Бог, и погазиха завета Му: всичко, което Той бе заповядал на Мойсей, служителя Господен. Те нито послушаха, нито се подчиниха.
Нашествие на асирийския цар Сенахирим
13 (E)(F)В четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим тръгна против всички градове, т.е. крепостите на Юдея, и ги превзе. 14 Тогава юдейският цар Езекия изпрати до асирийския цар в Лахис да кажат: „Виновен съм. Оттегли се от мене и аз ще понеса каквото и наказание да ми наложиш.“ И асирийският цар наложи на юдейския цар Езекия да заплати триста таланта сребро и триста таланта злато. 15 Така Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния храм и в съкровищниците на царския дворец. 16 По същото време Езекия свали златото от вратата на Господния храм и от стълбовете при нея, които сам юдейският цар Езекия бе позлатил, и го даде на асирийския цар.
17 (G)След това асирийският цар изпрати Тартан, Рабсарис и Рабсак от Лахис с голяма войска при цар Езекия към Йерусалим. След като тръгнаха, те стигнаха до Йерусалим и се спряха при водопровода на Горния водоем, който е на пътя за нивата на тепавичаря. 18 (H)Те повикаха царя, но Елиаким, син на Хелкия, управителя на двореца, излезе при тях заедно със Севна, писаря, и Йоах, син на Асаф, летописеца.
19 Тогава Рабсак им каза: „Кажете на Езекия: ‘Така говори великият цар, царят на Асирия: «Каква е тази увереност, на която се уповаваш? 20 Изглежда смяташ, че празните думи, ум и сила са достатъчни за битка. И у кого е твоето упование, че се бунтуваш против мене? 21 (I)Ето ти се уповаваш на тази скършена тръстика Египет. Но тя ще прониже ръката на всеки, който се облегне на нея за подкрепа! Това е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него! 22 Ако пък ми кажете: Уповаваме се на Господа, нашия Бог, то на този ли, чиито високи места и жертвеници Езекия премахна, обявявайки в Юдея и Йерусалим, че трябва да се покланяте само пред жертвеника тук в Йерусалим?» 23 И така, обзаложи се с моя господар, царя на Асирия. Ще ти дам две хиляди коня, ако би могъл да си намериш конници за тях. 24 Как ще надделееш и на един военачалник от най-малките служители на господаря ми или разчиташ на Египет за колесници и коне? 25 При това нима съм тръгнал против това място без волята на Господа, за да го разоря? Той ми каза да тръгна против тази земя и да я разоря’!“
26 Тогава Елиаким, син на Хелкия, Севна и Йоах отвърнаха на Рабсак: „Говори на слугите си на арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по юдейски, защото народът, който е на стената на града, слуша.“ 27 Но Рабсак им отговори: „Нима само до твоя господар и до тебе ме е изпратил господарят ми, за да кажа тези думи? Не! А и на хората, които са поставени по протежение на стената, които заедно с вас ще ядат изпражненията си и ще пият урината си.“
28 И Рабсак стана и извика с висок глас по юдейски: „Чуйте думите на царя, на великия асирийски цар! 29 Така казва царят: ‘Нека Езекия не ви мами, защото той не може да ви избави от моята ръка. 30 И нека Езекия не ви обнадеждава с Господа, казвайки, че Господ непременно ще ви спаси и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.’ 31 Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: ‘Сключете мир с мене и минете на моя страна. И нека всеки яде от лозето си и от смокинята си и пие от своя водоем, 32 докато дойда и ви заведа в също такава земя като вашата – земя с жито и вино, земя с хляб и лозя, земя с маслинови дървета и мед. И вие ще живеете и няма да умрете. Така че не слушайте Езекия, когато ви заблуждава, че Господ ще ви избави. 33 Могъл ли е някой от боговете на народите да избави земята си от ръката на асирийския цар? 34 (J)Къде са боговете на Емат и Арпад? Къде са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми? 35 Кой от всичките богове на тези страни избави земята си от моята ръка? Как тогава може Господ да избави Йерусалим от моята ръка?’“ 36 А народът мълчеше и не му отговаряше нито дума, защото царят беше заповядал: „Не му отговаряйте!“ 37 И Елиаким, син на Хелкия, управител на двореца, заедно с писаря Севна и летописеца Йоах, син на Асаф, отидоха при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсак.
Поздрав и благослов
1 Павел, окован за Иисус Христос, и брат Тимотей – до възлюбения Филимон, наш сътрудник, 2 и до Апфия, възлюбена сестра[a], и до Архип, наш съратник, и до домашната ти църква: 3 благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
Обичта и вярата на Филимон
4 (A)(B)Благодаря на моя Бог винаги, когато те споменавам в молитвите си, 5 понеже слушам за твоята обич и вяра, които имаш към Господ Иисус и към всички вярващи. 6 Нека вярата, която ти споделяш с нас, да се изяви на дело в знание за всяко добро сред вас[b] чрез Иисус Христос. 7 (C)Защото твоята обич, брате, предизвика у нас много радост и утеха, понеже душите на вярващите се ободриха чрез тебе.
Молба за Онисим
8 Поради това, макар да имам голяма смелост от Христос да ти заповядвам, каквото подобава, 9 (D)все пак от обич към тебе, моля те – аз, Павел, старец[c], а сега и окован за Иисус Христос, 10 (E)моля те за моя син Онисим, когото родих духовно в оковите си. 11 По-рано той беше безполезен за тебе, а сега е полезен за тебе и за мене. 12 Сега ти го изпращам обратно, а ти го приеми, все едно че приемаш мене. 13 Аз исках да го задържа при себе си, за да ми служи, докато съм в окови заради благовестието, 14 (F)но без твое съгласие не исках да извърша нищо, за да бъде твоята добрина доброволна, а не по принуда.
15 Защото може би той затова се отлъчи за кратко от тебе, за да го приемеш завинаги, 16 вече не като роб, а като нещо повече: като обичан брат – особено за мене, а много повече за тебе – и като вярващ в Господа. 17 И тъй, ако споделяш с мене вярата, приеми го, все едно че съм аз. 18 Ако пък те е ощетил с нещо или ти е длъжен, мини това за моя сметка. 19 Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя! Не искам да ти казвам, че ти ми дължиш и самия себе си. 20 И така, брате, успокой сърцето ми в името на Господа и това ще е моята полза от тебе заради Него.
21 Убеден в твоето послушание, писах ти, знаейки, че ще направиш и повече, отколкото казвам. 22 (G)А също така, приготви ми подслон, защото се надявам, че чрез вашите молитви ще ви бъда подарен.
Заключителни поздрави
23 (H)Поздравява те Епафрас, който е затворен с мене заради Иисус Христос, 24 (I)а също Марк, Аристарх, Димас, Лука – мои сътрудници.
25 Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вашия дух. Амин.
Великата Божия любов
11 (A)(B)Когато Израил беше млад, Аз го възлюбих и от Египет извиках Сина Си. 2 Викаха ги пророците, а те отбягваха от тях, принасяха жертва на вааловци и кадяха на истукани. 3 Аз сам учих Ефрем да ходи, водих ги за ръцете им, а те не разбраха, че ги лекувам. 4 (C)С човеколюбие, с връзките на любовта ги привличах, Аз бях за тях Този, Който сваля хомота от челюстите им и кротко им предлага храна.
5 Той няма да се върне в Египет, но Асур ще му бъде цар, защото Ефрем пожела да се обърне към Мене. 6 И меч ще връхлети върху градовете му, ще унищожи техните защитници и ще ги погълне заради техните замисли. 7 Народът Ми упорства в отстъпничеството си от Мене и въпреки че го призовават към Всевишния, той не се извисява единодушно.
8 (D)Как да постъпя с тебе, Ефреме? Как да те изоставя, Израилю? Как да постъпя с тебе като с Адма? Как да се отнеса с тебе като със Севоим? Смекчи се у Мене сърцето Ми, разпали се състраданието Ми. 9 (E)Няма да постъпя според силата на гнева Си, няма вече да изтребвам Ефрем, защото Аз съм Бог, а не човек, Светият у тебе, и няма да разпалвам гнева Си.
10 (F)Те ще тръгнат след Господа. Той ще извиси гласа Си като лъв, ще извиси гласа Си и синовете от морето ще побързат към Него. 11 Като птици и като гълъби ще полетят от Египет и от Асирийската земя, ще ги поселя в домовете им, гласи словото на Господа.
132 Господи, спомни си за Давид
и за всичките му скърби –
2 (A)как той се е клел на Господа,
как е дал обет на силния Бог на Яков:
3 (B)„Никога няма да вляза в шатъра си,
няма да легна на леглото си;
4 няма да дам сън на очите си
и дрямка на клепачите си,
5 докато не намеря място за Господа,
жилище за силния Бог на Яков.“
6 (C)Ето ние слушахме за това място във Витлеем[a],
намерихме го в полетата на Ярим.
7 (D)Да идем в Неговото жилище,
да се помолим пред подножието на нозете Му.
8 Господи, влез в мястото на Своя покой –
Ти и ковчегът на Твоето величие.
9 Твоите свещеници ще се облекат в правда
и Твоите верни хора ще ликуват от радост.
10 (E)Не отвръщай лице от Своя помазаник
заради Давид, Твоя служител.
11 (F)(G)Господ се закле на Давид със сигурна клетва
и няма да се отклони от думите Си:
„Ще поставя потомък
от твоите наследници на престола ти.
12 Ако твоите синове спазват Моя завет
и Моите заповеди, на които ще ги науча,
тогава синовете им вечно ще седят на твоя престол.“
13 (H)Защото Господ избра Сион,
пожела го за Свое жилище.
14 „Това е Мое вечно жилище:
тук ще се поселя, защото силно го пожелах.
15 Ще благословя и преблагословя неговото препитание,
ще наситя бедните му с хляб,
16 (I)а свещениците му ще облека в спасение
и верните му хора ще ликуват от радост.
17 (J)Там Аз ще издигна величието на Давид,
ще приготвя светилник на Своя помазаник.
18 Враговете му ще покрия с позор,
а на него ще засияе короната му.“
Възхвала на братската любов
133 Поклонническа песен. На Давид.
Колко е хубаво и колко е прекрасно,
когато братя живеят в съгласие!
2 (K)Това е като скъп елей върху глава,
разливащ се по брада, брадата на Аарон, елей,
който се стича по ръба на дрехата му;
3 (L)като роса от Ермон,
която пада върху планините на Сион,
защото там Господ възвести благословението
за живот за вечни времена.
Призив за прослава на Господа
134 (M)Поклонническа песен.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.