M’Cheyne Bible Reading Plan
Ноемин и Рут – връщане във Витлеем
1 (A)В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя.
2 (B)Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там.
3 Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина.
4 И синовете ѝ си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години.
5 След това Маалон и Хелеон умряха – и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина.
6 (C)След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил народа Си и му дал хляб.
7 И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя,
8 (D)Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене.
9 (E)Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно.
10 След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ.
11 (F)Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?
12 Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,
13 (G)вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото Господнята ръка се е простряла против мен.
14 (H)А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея.
15 (I)Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея.
16 (J)А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог.
17 (K)Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи Господ, да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе.
18 (L)Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава.
19 (M)И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е?
20 А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин[a], наричайте ме Мара[b], защото Всесилният много ме огорчи.
21 (N)Задоволена с всичко излязох, а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като Господ ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие?
22 (O)Така се върнаха Ноемин и снаха ѝ Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика.
Защитата на Павел пред Агрипа
26 Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита:
2 Честит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
3 а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
4 И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим.
5 (A)Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей.
6 (B)И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни,
7 (C)до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите!
8 Защо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите?
9 (D)И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина;
10 (E)което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях.
11 (F)И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове.
12 (G)По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници,
13 (H)по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия̀ мен и тези, които пътуваха с мен.
14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен.
15 И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
16 (I)Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия,
17 (J)като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,
18 (K)да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.
19 Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,
20 (L)но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им.
21 (M)По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.
22 (N)Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго, освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде,
23 (O)а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците.
24 (P)Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
25 А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.
26 (Q)Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
27 Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.
28 А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!
29 (R)А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.
30 Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.
31 (S)И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.
32 (T)А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря.
Високомерието на юдейския цар Йоаким. Изгаряне на книгата на Йеремия
36 В четвъртата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово към Йеремия от Господа и каза:
2 (A)Вземи си един свитък книга и напиши в него всички думи, които ти говорих против Израил, против Юда и против всички народи – от деня, когато почнах да ти говоря, от дните на Йосия, дори до днес.
3 (B)Дано Юдовият дом чуе цялото зло, което Аз мисля да им направя, така че да се върнат всеки от лошия си път и Аз да простя беззаконието и греха им.
4 (C)Тогава Йеремия повика Варух, Нириевия син; и Варух записа от устата на Йеремия в един свитък книга всички думи, които Господ му беше говорил.
5 А Йеремия заповяда на Варух: Аз съм затворен; не мога да вляза в Господния дом;
6 (D)затова влез ти и от свитъка, който записа от устата ми, прочети Господните думи в ушите на народа, в Господния дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юдея, които идват от градовете си.
7 (E)Дано принесат молба пред Господа и се върнат всеки от лошия си път; защото големи са гневът и яростта, които Господ е произнесъл против този народ.
8 Варух, Нириевият син, стори всичко, което му заповяда пророк Йеремия, като прочете от книгата Господните думи в Господния дом.
9 И в петата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Йерусалим и целият народ, който идваше в Йерусалим от Юдейските градове, прогласиха пост пред Господа.
10 (F)Тогава Варух прочете от книгата Йеремиевите думи в Господния дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на Господния дом, в ушите на целия народ.
11 А когато Михей, син на Гемария, Сафановия син, чу от книгата всички Господни думи,
12 слезе в царския дворец, в стаята на секретаря, и видя, че всички първенци седяха там: писарят Елисам, Делайя, Семайевият син, Елнатан, Аховоровият син, Гемария, Сафановият син, Седекия, Ананевият син, и всички останали първенци.
13 Тогава Михей им извести всички думи, които беше чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на народа.
14 Затова всички първенци пратиха Юдий, син на Натания, син на Селемия, Хусиевия син, при Варух да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на народа, и ела. И така, Варух, Нириевият син, взе свитъка в ръката си и дойде при тях.
15 Те му казаха: Я седни и го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.
16 А като чуха всички думи, спогледаха се с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всички тези думи.
17 И попитаха Варух: Кажи ни сега – как си записал ти всички тези думи от устата му?
18 А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тези думи и аз ги пишех с мастило в книгата.
19 Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Йеремия; никой да не знае къде сте.
20 После влязоха при царя (свитъка обаче оставиха в стаята на писаря Елисам) и известиха в ушите на царя всички тези думи.
21 И така, царят прати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисам. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.
22 (G)Царят седеше в зимния дворец (а беше деветият месец) и пред него имаше мангал с огън.
23 След като Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с писарското ножче и го хвърли в огъня на мангала, където целият свитък изгоря.
24 (H)И не се разтрепераха и не раздраха дрехите си нито царят, нито един от слугите му, които чуха всички тези думи.
25 При това когато Елнатан, Делайя и Гемария ходатайстваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.
26 Царят заповяда на сина си Йерамеил, на Серайя, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Йеремия; но Господ ги скри.
27 И след като царят изгори свитъка и думите, които Варух записа от Йеремиевите уста, Господнето слово дойде към Йеремия и каза:
28 Вземи си пак друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдейският цар Йоаким изгори;
29 а на Юдейския цар Йоаким да кажеш: Така казва Господ: Ти изгори този свитък и каза: Защо си записал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази земя, и ще направи да няма в нея нито човек, нито животно?
30 (I)Затова така казва Господ на Юдейския цар Йоаким: Няма да има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен – денем на горещината, а нощем на сланата.
31 Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на йерусалимските жители и на Юдовите мъже цялото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.
32 И така, Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, Нириевия син, който записа в него от устата на Йеремия всички думи на книгата, която Юдейският цар Йоаким беше изгорил в огъня; а към тях бяха прибавени и още много подобни думи.
Божието обещание към Варух
45 (A)Словото, което пророк Йеремия говорѝ на Варух, Нириевия син, когато записа в книга тези думи от Йеремиевите уста, в четвъртата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, и каза:
2 Така казва Господ, Израилевият Бог, на тебе, Варух:
3 Казал си: Горко ми сега! Защото Господ прибави печал към скръбта ми. Уморих се от въздишането си и не намирам почивка.
4 (B)Така да му кажеш: Така казва Господ: Ето, онова, което съградиш, Аз ще съборя, и онова, което насадиш, Аз ще изкореня, и то по цялата тази земя.
5 (C)А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси; защото, ето, Аз ще докарам зло върху всяка твар, казва Господ; но на тебе ще подаря живота като печалба по всички места, където отидеш.
Вяра в Божията справедливост
9 За първия певец, по „Умри за сина“. Давидов псалом.
Ще Те славословя, Господи, с цялото си сърце,
ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
2 (A)Ще се веселя и ще се радвам в Тебе,
ще възпявам името Ти, Всевишни;
3 понеже неприятелите ми се връщат назад,
падат и гинат пред Твоето присъствие.
4 Защото Ти си защитил правото и делото ми;
седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
5 (B)Изобличил си народите, изтребил си нечестивите,
изличил си името им до вечни векове.
6 Неприятелите изчезнаха; те са запустели завинаги;
Ти си разорил градовете им, така че и споменът за тях не съществува вече.
7 (C)Но Господ остава Цар довека,
приготвил е престола Си за съд
8 (D)и Той ще съди света с правда.
Ще отсъди за племената справедливо.
9 (E)И Господ ще бъде прибежище на угнетените,
прибежище в скръбни времена.
10 И онези, които познават името Ти, ще уповават на Тебе;
защото Ти, Господи, не си оставил онези, които Те търсят.
11 (F)Пейте хваления на Господа, Който обитава в Сион,
изявете между племената делата Му;
12 (G)защото Онзи, Който прави разследване за кръвопролития, помни уповаващите на Него,
не забравя викането на кротките.
13 Смили се над мене, Господи;
виж скръбта, която ми причиняват онези, които ме мразят.
Ти, Който ме вдигаш от портите на смъртта,
14 (H)за да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене,
в портите на Сионовата дъщеря
и за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
15 (I)Народите затънаха в ямата, която сами направиха;
в мрежата, която скриха, се улови кракът на самите тях.
16 (J)Господ е станал познат чрез правосъдието, което е извършил;
нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион[a]: Села.)
17 (K)Нечестивите ще се върнат в преизподнята,
всички народи, които забравят Бога.
18 (L)Защото бедният няма да бъде забравен завинаги,
нито ще бъде изгубена завинаги надеждата на кротките.
19 Стани, Господи; да не надделява човек;
да бъдат съдени народите пред Тебе.
20 Господи, докарай страх върху тях;
нека познаят народите, че са само хора. (Села.)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.