M’Cheyne Bible Reading Plan
19 Кога Господ, Бог твой, изтреби народите, земята на които ти дава Господ, Бог твой, и ти я наследиш след тях и се заселиш в градовете им и къщите им,
2 (A)тогава отдели си три града всред земята си, която Господ, Бог твой, ти дава да я владееш;
3 направи си път и раздели на три части всичката си земя, която Господ, Бог твой, ти дава за дял; те да служат убежище за всеки убиец.
4 (B)А ето какъв убиец може да забегне там и да си остане жив: който убие ближния си без умисъл, без да му е бил враг вчера, ни завчера;
5 който отиде с другаря си в гората да сече дърва, и замахне ръката му с брадвата, за да отсече дърво, и отскочи желязото от топоришката, улучи другаря му, и той умре, – такъв нека забегне в един от ония градове, за да остане жив,
6 (C)да не би отмъстителят за кръв с кипнало сърце да погне убиеца и да го настигне, ако пътят бъде дълъг, и го убие, а пък той не бива да се осъжда на смърт, понеже не му е бил враг вчера, ни завчера;
7 (D)затова ти и дадох заповед, като казах: отдели си три града.
8 (E)Кога пък Господ, Бог твой, разшири твоите граници, както бе се клел на отците ти, и ти даде всичката земя, която бе обещал на отците ти,
9 (F)ако залягаш да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам, да обичаш Господа, твоя Бог, и вървиш по Неговите пътища през всички дни, – тогава към тия три града прибави още три града,
10 за да се не пролива невинна кръв всред земята ти, която ти дава Господ, Бог твой, за дял, и да няма върху тебе (вина) за кръв.
11 (G)Но ако някой (среди тебе) бъде враг на ближния си и го причака, и се спусне върху него и го бие тъй, че умре, и забегне в един от ония градове,
12 (H)стареите на града му да пратят, да го вземат оттам и да го предадат в ръцете на отмъстителя за кръвта, за да умре.
13 (I)Да го не пощади окото ти; измий от Израиля кръвта на невинния, и ще ти бъде добре.
14 (J)Не преместяй междата на ближния си, поставена от прадедите в твоя дял, що ти се е паднал в земята, която Господ, Бог твой, ти дава да владееш.
15 (K)Не е достатъчно един свидетел против някого в някоя вина, и в какво да е престъпление или в някой грях, с който той съгреши: при думите на двама свидетели, или при думите на трима свидетели става (всяко) дело.
16 Ако против някого излезе несправедлив свидетел, като го обвинява в престъпление,
17 (L)нека и двоицата, които се съдят, предстанат пред Господа, пред свещениците и пред съдиите, които ще се случат през ония дни;
18 съдиите са длъжни добре да изследват, и ако оня свидетел е лъжлив свидетел, лъжливо свидетелствува против брата си,
19 (M)направете му това, каквото е бил намислил да направи на брата си: тъй изтребвай злото от средата си.
20 (N)И другите ще чуят, и ще се уплашат, и няма занапред да правят такова зло среди тебе.
21 (O)Да (го) не пощади окото ти: душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. (Каквато вреда някой направи на ближния си, със същото да му се отплати.)
(Алилуия.)
106 (A)Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!
2 (B)Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка
3 и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.
4 (C)Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;
5 търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.
6 (D)Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи
7 и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.
8 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:
9 (E)защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.
10 (F)Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;
11 защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.
12 (G)Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.
13 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
14 изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.
15 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;
16 (H)защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.
17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;
18 (I)от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.
19 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
20 (J)прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.
21 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
22 (K)Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!
23 Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води –
24 (L)виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:
25 (M)Той каже – и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;
26 възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;
27 (N)те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.
28 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.
29 (O)Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.
30 И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.
31 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
32 Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!
33 Той превръща реки в пустиня, и водни извори – в суша,
34 (P)земя плодородна – в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.
35 (Q)Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица – във водни извори;
36 и заселва там гладни, и те строят град за живеене;
37 засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.
38 Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.
39 (R)Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, –
40 (S)Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.
41 (T)А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.
42 (U)Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.
43 (V)Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.
46 (A)Падна Вил, събори се Нево; истуканите им са върху добитък и товарни животни; вашият товар стана бреме за уморените животни.
2 Събориха се, паднаха наедно; не можаха да запазят ония, които ги носеха, и сами паднаха в плен.
3 Послушайте Ме, доме Иаковов и цял остатък от дома Израилев, които съм приел от утроба, които съм носил от майчин скут;
4 (B)и до ваша старост Аз ще бъда същият, и до ваши седини ще ви нося; Аз ви създадох и ще ви нося, ще ви поддържам и пазя.
5 (C)Кому ще Ме уподобите, с кого ще Ме сравните и на кого оприличите, за да си приличаме?
6 (D)Изсипват злато из торбичка и претеглят сребно на къпони, па наемат златар, за да направи от него бог; кланят му се и ничком падат пред него;
7 (E)дигат го на рамо, носят го и го турят на мястото му; той стои, от мястото си не се мърда; викат му, – той не отговаря, от беда не избавя.
8 Спомнете си това и покажете се мъже; вземете това присърце, отстъпници;
9 (F)спомнете си, що е било по-преди, открай века, защото Аз съм Бог и няма друг бог и няма подобен на Мене.
10 (G)Аз възвестявам отначало онова, което ще бъде в края, и от старо време онова, което още не е станало; казвам: Моят съвет ще се сбъдне, и всичко, що Ми е угодно, ще сторя.
11 (H)Аз повиках орела от изток, от далечна страна, изпълнителя на Моето определение. Аз казах – и ще изпълня това; предначертах – и ще го сторя.
12 Послушайте Ме, жестокосърдни, вие, които сте далеч от правдата:
13 приближих Моята правда, – тя не е далеч, и спасението Ми не ще се забави; и ще дам на Сион спасение, на Израиля – Своята слава.
16 И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий.
2 (A)Отиде първият Ангел, та изля на земята своята чаша; и по човеците, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи.
3 Вторият Ангел изля своята чаша в морето; и то стана на кръв, като кръвта на убит човек; и всичко живо в морето измря.
4 Третият Ангел изля чашата си в реките и в изворите водни, и те станаха на кръв.
5 (B)След това чух Ангела на водите да казва: праведен си, Господи, Който си, Който си бил, и Който си свет, задето тъй си отсъдил,
6 (C)понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това.
7 И чух другиго да говори от жертвеника: да, Господи, Боже Вседържителю, истински и праведни са Твоите присъди.
8 Четвъртият Ангел изля чашата си върху слънцето; и даде му се да опалва с огън човеците.
9 И силна жега опали човеците, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тия порази, и се не покаяха да Му въздадат слава.
10 Петият Ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството на тоя се помрачи, и човеците прехапваха езика си от болка
11 и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си.
12 (D)Шестият Ангел изля чашата си в голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят за царете от изгрев-слънце.
13 (E)И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби:
14 (F)това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя.
15 (G)(Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.)
16 И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон.
17 Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!
18 (H)И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята.
19 (I)Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му.
20 Всички острови изчезнаха, и планини вече се не видяха;
21 едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.