Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

M’Cheyne Bible Reading Plan

The classic M'Cheyne plan--read the Old Testament, New Testament, and Psalms or Gospels every day.
Duration: 365 days
Библия, синодално издание (BOB)
Version
Левит 8

И рече Господ на Моисея, думайки:

(A)вземи Аарона и синовете му с него, и одежди и помазен елей, и телец за жертва за грях и два овена, и кошница с безквасни хлябове,

и събери целия народ при входа на скинията на събранието.

Моисей направи тъй, както му заповяда Господ, и народът се събра при входа на скинията на събранието.

И рече Моисей на народа: ето що заповяда Господ да се направи.

(B)И доведе Моисей Аарона и синовете му и ги уми с вода;

облече Аарона с хитон, препаса му пояса, облече му горната риза, тури му ефода, препаса го с пояса на ефода, като с него му стегна ефода,

преметна му нагръдника, а върху нагръдника тури „урим“ и „тумим“,

възложи на главата му кидара и на кидара отпред тури златната плочица, венец на светинята, както бе заповядал Господ на Моисея.

10 (C)Тогава Моисей взе помазен елей и помаза скинията и всички неща, що бяха в нея, и ги освети;

11 поръси с него жертвеника седем пъти и помаза жертвеника и всичките му принадлежности, и умивалника и подножника му, за да ги освети.

12 (D)И изля (Моисей) от помазния елей върху главата на Аарона и го помаза, за да го освети.

13 Доведе Моисей синовете Ааронови, облече им хитони, препаса им пояси, и им тури кидари, както бе заповядал Господ на Моисея.

14 (E)И доведе (Моисей) телеца за жертва за грях, а Аарон и синовете му възложиха ръцете си върху главата на телеца, принасян за грях;

15 (F)и закла го (Моисей), па взе от кръвта и с пръст помаза роговете на жертвеника околовръст, и очисти жертвеника, а останалата кръв изля при подножието на жертвеника, и го освети, за да го направи чист.

16 (G)След това (Моисей) взе всичката тлъстина, що е по вътрешностите, булото на черния дроб, двата бъбрека и тлъстината им и ги изгори на жертвеника;

17 а телеца – кожата му, месото му и нечистотата му – изгори на огън вън от стана, както бе заповядал Господ на Моисея.

18 (H)И доведе (Моисей) овена за всесъжение, а Аарон и синовете му възложиха ръцете си върху главата на овена;

19 след това Моисей го закла и поръси с кръвта жертвеника околовръст,

20 разсече овена на части и изгори главата и частите и тлъстината;

21 (I)а вътрешностите и нозете Моисей изми с вода и изгори на жертвеника целия овен; това е всесъжение за приятно благоухание, това е жертва Господу, както бе заповядал Господ на Моисея.

22 (J)И доведе (Моисей) другия овен, овена на посвещението, а Аарон и синовете му възложиха ръцете си върху главата на овена;

23 (K)и Моисей го закла, и взе от кръвта му, и мазна края на дясното ухо на Аарона и палеца на дясната му ръка и големия пръст на дясната му нога.

24 И доведе Моисей синовете Ааронови и мазна с кръв края на дясното им ухо и палеца на дясната им ръка и палеца на дясната им нога, и поръси Моисей с кръвта жертвеника околовръст.

25 (L)След това (Моисей) взе тлъстината, опашката и всичката тлъстина, която е по вътрешностите, булото на черния дроб, двата бъбрека и тлъстината им и дясната плешка;

26 (M)и от кошницата с безквасните хлябове, която е пред Господа, взе един безквасен хляб и един хляб с елей и една питка, и ги сложи върху тлъстината и върху дясната плешка.

27 И всичко това тури в ръцете на Аарона и в ръцете на синовете му, и го принесе, като го полюшваше пред лицето Господне.

28 (N)И взе Моисей това от ръцете им и го изгори на жертвеника заедно с всесъжението: това е жертва на посвещението за приятно благоухание, това е жертва Господу.

29 (O)Взе Моисей гърдите и ги принесе, като ги полюшваше пред лицето Господне: това беше Моисеев дял от овена на посвещението, както бе заповядал Господ на Моисея.

30 (P)Взе Моисей от помазния елей и от кръвта, която беше на жертвеника, и поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него; и тъй освети Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него.

31 (Q)И каза Моисей на Аарона и на синовете му: сварете месото пред входа на скинията на събранието и там го яжте с хляба, който е в кошницата на посвещението, както ми бе заповядано и казано: Аарон и синовете му да го ядат;

32 а остатъците от месото и от хляба изгорете на огъня.

33 Седем дни не се отдалечавайте отвратата на скинията на събранието, докле не изтекат дните на вашето посвещение, защото посвещението ви трябва да се извършва през седем дена:

34 както днес бе направено, тъй ще се прави, по заповед Господня, за ваше очистване.

35 (R)При входа на скинията на събранието стойте денем и нощем седем дена и бъдете на стража пред Господа, за да не умрете, защото тъй ми е заповядано (от Господа Бога).

36 Аарон и синовете му извършиха всичко, що бе заповядал Господ пред Моисея.

Псалтир 9

Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.

1-2 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,

(A)ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.

Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,

защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.

(B)Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.

У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.

Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,

(C)и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.

10 (D)И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;

11 и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.

12 Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,

13 (E)защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.

14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,

15 за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.

16 (F)Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.

17 Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.

18 Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога.

19 (G)Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.

20 Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.

21 (H)Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.

22 Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?

23 Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.

24 Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.

25 В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“

26 Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;

27 дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“

28 (I)Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба;

29 (J)седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;

30 (K)причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;

31 (L)прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти;

32 (M)дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“

33 (N)Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.

34 Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“?

35 (O)Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.

36 (P)Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.

37 (Q)Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя.

38 Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,

39 за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.

Притчи Соломонови 23

23 (A)Кога седнеш да ядеш с властник, гледай добре що е отпреде ти,

и тури преграда на гърлото си, ако си лаком.

Не се прелъстяй от вкусните му гозби: те са примамлива храна.

(B)Не залягай да трупаш богатство; бягай от такива мисли.

Ще устремиш очи към него, и – вече го няма: то ще си направи криле и като орел ще отлети към небето.

(C)Не яж хляб у завистлив човек и не се прелъстяй от вкусните му гозби;

защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той; „яж и пий“, ти казва, но сърцето му не е с тебе.

Залъка, който си изял, ще изблюваш, и хубавите си думи напразно ще изхабиш.

(D)В ушите на глупав не говори, защото той ще презре разумните твои думи.

10 (E)Не премествай стара межда и в нива на сираци не влизай;

11 (F)защото техният Закрилник е силен; Той ще се намеси в делото им против тебе.

12 Насочи сърцето си към учение и ушите си – към умни думи.

13 (G)Не оставяй момъка без наказание; ако го накажеш с пръчка, той няма да умре;

14 ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята.

15 (H)Синко, ако твоето сърце бъде мъдро, и моето сърце ще се порадва;

16 ще се радват и моите вътрешности, кога твоите уста говорят право.

17 (I)Нека сърцето ти не завижда на грешници, но да пребъдва през всички дни в страх Господен;

18 защото има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.

19 Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път.

20 (J)Не бъди между ония, които се с вино опиват, между ония, които се с месо пресищат, –

21 (K)защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят, и сънливостта ще ги облече в дрипи.

22 (L)Слушай баща си: той те е родил; не занемарявай майка си и кога тя остарее.

23 Купувай истина и не продавай мъдрост, учение и разум.

24 (M)Бащата на праведника тържествува, и който е родил мъдрец, радва му се.

25 Нека се радва баща ти и нека тържествува майка ти, която те е родила.

26 (N)Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища, –

27 (O)защото блудницата е дълбока пропаст, и чужда жена – тесен кладенец;

28 тя като разбойник причаква и умножава законопрестъпниците между човеците.

29 У кого – ах? у кого – ох? у кого – караница? у кого – скръб? у кого – рани без причина? у кого – зачервени очи?

30 (P)У ония, които се засядат около вино, които ходят да издирват подправено с аромати вино.

31 Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко лее;

32 отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида;

33 (Q)очите ти ще гледат чужди жени, и сърцето ти ще заговори развратно;

34 и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта.

35 (R)(И ще кажеш:) „Биха ме, не ме боля; тласкаха ме, не усещах. Кога се пробудя, пак ще търся същото.“

Първо Солуняни 2

Вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не бе напразно:

(A)макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд.

(B)Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство;

(C)но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим – не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел!

Нито човешка слава дирехме – било от вас, било от други:

(D)макар и да можехме да се явим с важност като Христови апостоли, при все това ние бяхме благи среди вас, също както кърмачка се нежно отнася с децата си.

Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги.

(E)Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие.

10 Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите,

11 защото знаете, че всекиго от вас, както баща децата си,

12 (F)ние подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава.

13 Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.

14 (G)Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите,

15 (H)които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят,

16 които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай.

17 А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви.

18 Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната.

19 (I)Защото кой е наша надежда, или радост, или венец за похвала? Това не сте ли и вие пред Господа нашего Иисуса Христа при Неговото пришествие?

20 (J)Да, вие сте нашата слава и радост.

Библия, синодално издание (BOB)

Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.