M’Cheyne Bible Reading Plan
Благодарствен псалом на Давид
22 (A)Тогава Давид изрече към Господ следните песенни слова в деня, когато Господ го избави от всичките му врагове и от Саул:
2 „Господ е моя твърдина, моя крепост и мой избавител.
3 (B)Моят Бог е моя скала – на Него аз се уповавам.
Ти, мой щит, мое сигурно спасение,
моя защита и мое прибежище,
Ти, Спасителю мой, Ти ме избави от беди!
4 Ще призова достойния за възхвала Господ
и така ще се избавя от враговете си.
5 Смъртоносни вълни ме обгърнаха
и порой от злини ме уплашиха;
6 веригите на ада ме обвиха
и примките на смъртта ме омотаха.
7 Но в терзанието си призовах Господ
и викнах към своя Бог;
от светилището Си Той чу моя глас
и викът ми стигна до Него.
8 (C)Потресе се, разтърси се земята,
поклатиха се и се разлюляха основите на небето,
защото се разпали Неговият гняв.
9 Дим се вдига от ноздрите Му
и поглъщащ огън – от устата Му;
живи въглени се сипеха от Него.
10 (D)Той сведе небесата и слезе;
и мрак се стелеше под нозете Му.
11 Седна на херувими, полетя
и се понесе на крилете на вятъра.
12 Покри се с мрак като с шатра
и сбра водите на небесните облаци.
13 От светкавиците пред Него
се разпалиха огнени въглени.
14 Загърмя Господ от небесата
и Всевишният издаде Своя глас.
15 (E)Изпрати стрели и ги разпръсна;
блесна със светкавици и ги изтреби.
16 От страховития глас на Господа
се разкриха морските извори,
от диханието на Неговия гняв
се показаха основите на вселената.
17 (F)Той простря ръка от висините,
обгърна ме и ме извлече от големи води;
18 избави ме от силния ми враг –
от онези, които ме мразеха,
които бяха по-силни от мене.
19 Те ме нападнаха в деня на моята неволя;
но Господ беше опора за мене
20 и ме изведе на широко място,
избави ме, защото Той благоволи към мене.
21 Господ ми въздаде награда,
защото съм справедлив, възнагради ме, защото ръцете ми са чисти.
22 Опазил съм пътищата Господни
и не съм се отклонявал от своя Бог,
23 понеже всичките Му заповеди са пред мене
и от наредбите Му не отстъпвах,
24 избягвах да съгрешавам пред Него
и се стараех да не изпадам в грях.
25 И Господ ме възнагради, защото съм справедлив,
защото съм чист пред Него.
26 Ти, Господи, с милостивия постъпваш милостиво,
с искрения човек – искрено,
27 с чистия – чисто,
а с лицемерния – според лицемерието му.
28 Ти си спасение за угнетените
и с погледа Си смиряваш горделивите.
29 Ти, Господи, си мое светило;
Господ осиява моята тъмнина.
30 С Тебе разбивам войска;
със своя Бог прескачам стена.
31 Колкото за Бога – съвършен е Неговият път,
чисто е словото на Господа,
Той е щит за всички, които на Него се надяват.
32 Защото кой е Бог, освен Господ,
и кой е защита, освен нашия Бог?
33 Бог ме обдарява с мощ,
прави съвършен моя път;
34 (G)прави краката ми като на елен
и извисява ме във висините;
35 учи ръцете ми да воюват,
така че те опъват меден лък.
36 Ти ми даряваш щит за спасение чрез Тебе
и Твоята благост ме възвеличава.
37 Ти си ми дарил свобода да бродя
и моите нозе не се люлеят.
38 Аз преследвам враговете си и ги изтребвам –
не се връщам, докато не ги унищожа;
39 изтребвам ги и ги поразявам, и те не можаха да се надигнат
и паднаха под нозете ми.
40 Ти ме обдаряваш с мощ за бой
и поваляш пред мене онези, които ме нападат.
41 Ти обръщаш в бяг моите врагове
и аз изтребвам онези, които ме мразят.
42 Те викат, но няма кой да ги избави –
викат към Господа, но Той не ги чува.
43 Тогава ги стрих като земен прах,
като улична кал ги сгазих и ги стъпках.
44 Ти ме избави от бунт сред моя народ;
поставил си ме да бъда глава над цели народи;
народ, който не познавах, ми прислужва.
45 Чужденците се прекланят пред мене;
чуят ли за мене – покоряват ми се.
46 Чужденците отслабнаха, изнемощяха
и треперят в своите крепости.
47 Жив е Господ
и благословен е моят Защитник!
Да бъде възвеличен Бог, прибежище на моето спасение,
48 Бог, Който налага възмездие заради мене,
Който покорява народите под моя власт
49 и Който ме избавя от враговете ми!
Ти ме въздигаш над онези, които се надигат против мене;
Ти ме избавяш от насилници.
50 (H)Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи,
и ще възпявам Твоето име –
51 Тебе, Който славно избавяш Своя цар
и проявяваш милост към Своя помазаник Давид
и към потомството му за вечни времена.“
Апостолският събор
2 (A)По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. 2 А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно. 3 (B)Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже. 4 (C)Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят – 5 пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието. 6 (D)А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене. 7 (E)Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните, 8 понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците. 9 Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните. 10 (F)Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно.
Апостолите Петър и Павел в Антиохия
11 А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор. 12 Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните. 13 Заедно с него на лицемерие се поддадоха и другите юдеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им. 14 Но като видях, че те постъпват не според евангелската истина, казах на Петър пред всички: „Ако ти, който си юдеин, живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?“ 15 Ние по рождение сме юдеи, а не грешни езичници. 16 (G)Обаче като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, и ние повярвахме в Иисус Христос, за да се оправдаем чрез вярата в Христос, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек. 17 Ако пък, търсейки да се оправдаем чрез Христос, самите ние също се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Разбира се, не! 18 Защото, ако аз отново градя това, което съм разрушил, сам себе си правя престъпник. 19 Но аз чрез закона умрях за закона, за да живея за Бога. Разпънах се с Христос 20 (H)и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Божия Син, Който ме обикна и отдаде живота Си за мене. 21 (I)Не отхвърлям Божията благодат, защото, ако оправдаването става чрез закона, тогава Христос умря напразно.
Пророчество за наказание на фараона
29 (A)В десетата година, на дванадесетия ден от десетия месец, Господ отправи слово към мене: 2 „Сине човешки, обърни лицето си към фараона, египетския цар, и пророкувай против него и против цял Египет. 3 (B)Говори и кажи: ‘Така казва Господ Бог:
«Ето Аз съм против тебе, фараоне, египетски царю, големия крокодил, лежащ посред реките си, който казва: Моя е реката, аз сам си я създадох за себе си. 4 (C)Но Аз ще поставя куки в челюстите ти и рибите от реките ще прилепя към твоите люспи. И ще те извадя от твоите реки и всичката риба на реките ти ще прилепне към люспите ти. 5 И ще те хвърля в пустинята, тебе и всичката риба на твоите реки. Ти ще паднеш на открито поле, няма да те съберат, нито приберат. Ще те оставя за храна на полските зверове и птиците в небесата. 6 (D)Тогава всички обитатели на Египет ще разберат, че Аз съм Господ. Защото те бяха тръстикова подпора за Израилевия дом. 7 Когато те хванаха с ръка, ти се счупи и раздра цялото им рамо, когато се опряха на тебе, ти се пречупи и израни всичките им слабини.»
8 Затова така казва Господ Бог: «Ето ще докарам меч върху тебе и ще изтребя човек и животно в тебе. 9 египетската земя ще бъде опустошена и съсипана. И те ще разберат, че Аз съм Господ.» Защото той казва: «Моя е реката и аз я създадох»’.
Опустошение и възстановяване на Египет
10 Затова ето Аз съм против тебе и против реката ти; ще превърна египетската земя в пустош от развалини от Мигдол до Сиена, до самата граница Куш. 11 Човешки крак няма да стъпва по нея, нито крак на добитък ще преминава по нея; и няма да бъде обитавана четиридесет години. 12 И ще превърна египетската земя в най-опустошената сред опустошените страни, и градовете ѝ ще бъдат обезлюдени четиридесет години. И ще разсея египтяните между народите, и ще ги разпръсна по страните.“
13 Защото така говори Господ Бог: „След като изминат четиридесет години, Аз ще събера египтяните от народите, от всички народи, сред които бяха пръснати, 14 и ще върна египетските пленници, и ще ги доведа обратно в страната Патрос, земята на произхода им, и там те ще бъдат слабо царство. 15 От всички царства то ще бъде най-слабото и няма повече да се превъзнася над народите; Аз ще ги изкореня, за да не господстват над народите. 16 И занапред няма да бъдат повече опора за Израилевия дом, напомняща беззаконието им, когато Израилевите синове се обръщаха към тях, и ще разберат, че Аз съм Господ Бог.“
За награда Навуходоносор получава Египет
17 В двадесет и седмата година, в първия ден на първия месец, Господ отправи слово към мене: 18 „Сине човешки, вавилонският цар Навуходоносор измъчи своята войска с изнурителна обсада на Тир. Всички глави оплешивяха и всички рамене се ожулиха, но за обсадата на Тир нямаше никаква отплата нито за него, нито за армията му, за труда, който хвърли против него. 19 (E)Затова така говори Господ Бог: ‘Ето Аз давам на вавилонския цар Навуходоносор египетската земя. Той ще грабне богатството ѝ, ще я оплячкоса и ще разграби заграбеното от нея; и това ще бъде възнаграждението за армията му. 20 (F)Като награда за работата, която той извърши в нея, Аз ще му дам Еегипетската земя, защото те заради Мене ти направиха това – казва Господ Бог.
21 В този ден ще направя Израилевия дом силен и ще можеш да говориш пред тях. И те ще разберат, че Аз съм Господ’.“
Вината на Израил и милостта на Бога
Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
2 (C)Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
3 (D)(E)това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
4 (F)Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
5 (G)Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
6 (H)за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
7 Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
8 (I)И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.
10 Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11 забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.
12 Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.
13 (J)Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.
14 (K)Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ – с огнена светлина.
15 (L)Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.
16 И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.
17 (M)Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
18 (N)Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 (O)Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
23 (P)Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
24 (Q)за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
25 (R)Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им,
около техните шатри.
29 (S)И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
30 А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,
31 (T)гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.
32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
33 Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
34 (U)Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
37 (V)защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.