M’Cheyne Bible Reading Plan
Изпитания и скърби на Давид
Амнон, Тамар и прогонването на Авесалом
13 (A)После се случи следното: Давидовият син Авесалом имаше красива сестра на име Тамар. Давидовият син Амнон се влюби в нея. 2 Амнон толкова се измъчваше, че се разболя по сестра си Тамар. Защото тя беше девица и Амнон не виждаше възможност да се доближи до нея. 3 Но Амнон имаше приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Самая, а Йонадав беше много хитър човек. 4 Той каза на Амнон: „Защо ти, царски сине, тъй линееш от ден на ден – няма ли да ми откриеш причината?“ Амнон отговори: „Обичам Тамар, сестрата на брат си Авесалом.“ 5 Йонадав го посъветва: „Легни в леглото си и се престори на болен. Когато дойде баща ти да те види, кажи му: ‘Нека дойде сестра ми Тамар и да ми даде да ям, като сготви пред мене ястие, за да видя и да ям от ръцете ѝ’.“ 6 И така, Амнон легна и се престори на болен. Когато царят дойде да го види, Амнон му каза: „Нека сестра ми Тамар дойде, да направи пред мене няколко питки, за да похапна от ръцете ѝ.“
7 Давид поръча вкъщи да кажат на Тамар: „Иди в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.“ 8 Тя отиде в къщата на брат си Амнон, а той лежеше. Тя взе брашно, замеси тесто и пред него приготви и опече питки. 9 След това взе тавата и ги изсипа пред него. Но той отказа да яде. Амнон нареди: „Нека излязат всички, които са при мене.“ И всички излязоха. 10 Тогава Амнон каза на Тамар: „Занеси ми ястието в спалнята и аз ще хапна от приготвеното от тебе.“ Тамар взе питките, които беше направила, и ги занесе в спалнята на брат си Амнон. 11 Когато тя ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: „Ела, легни с мене, сестро!“ 12 (B)Но тя отговори: „Не, братко, не ме обезчестявай, защото така не се постъпва в Израил. Не прави срамно нещо! 13 След това аз къде да скрия срама си? А ти, ти ще бъдеш най-мерзкият човек в Израил. Поговори с царя – той няма да откаже да ме даде на тебе.“ 14 Но той отказа да я послуша. Нападна я, изнасили я и спа с нея.
15 Тогава Амнон я намрази твърде много, така че омразата му към нея беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. Амнон ѝ каза: „Стани, върви си.“ 16 А Тамар му каза: „Не така. Защото да ме изпъдиш е зло, по-голямо от първото, което ми причини.“ Но той отказа да я послуша. 17 Повика младия си прислужник, който го обслужваше, и заповяда: „Изхвърли я тая навън и заключи вратата след нея.“ 18 Тя беше облечена в шарена дреха, понеже в такива дрехи бяха облечени неомъжените царски дъщери. Прислужникът изведе Тамар навън и заключи вратата след нея. 19 Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана с ръце главата си. Така тя вървеше и стенеше.
20 А брат ѝ Авесалом ѝ каза: „Нали Амнон, брат ти, беше с тебе? Но сега мълчи, сестро, нали ти е брат! Не си го слагай на сърце.“ И така, Тамар живееше самотно в дома на брат си Авесалом, без да общува с други. 21 Цар Давид чу за всичко това и силно се разгневи[a]. 22 А Авесалом не каза нито дума на Амнон – ни лошо, ни добро. Но той намрази Амнон затова, че обезчести сестра му Тамар.
23 Две години по-късно Авесалом стрижеше овцете си във Ваал-Хацор, който е близо до Ефрем, и покани всички царски синове. 24 Дойде Авесалом и при цар Давид и каза: „Ето твоят служител има днес стригане на овце, нека царят и приближените му дойдат да празнуват заедно с твоя служител.“ 25 Обаче царят каза на Авесалом: „Не, синко, няма да дойдем всички, за да не те отегчаваме.“ Авесалом го молеше силно, но той отказа да отиде, а го благослови. 26 Тогава Авесалом му каза: „Поне брат ми Амнон да дойде с нас.“ А царят му отговори: „Защо да дойде с тебе?“ 27 Но понеже Авесалом настоя, той позволи с него да отидат Амнон и всички царски синове[b]. 28 На своите млади служители Авесалом заповяда: „Гледайте, като се развесели сърцето на Амнон от виното и аз ви кажа: ‘Убийте Амнон’, тогава го умъртвете, без да се страхувате. Това аз ви заповядвам, бъдете смели и храбри!“ 29 Авесаломовите служители постъпиха с Амнон, както заповяда Авесалом. Тогава наскочиха всички царски синове, всеки възседна мулето си и побягнаха.
30 Когато те бяха още на път, дойде слух до Давид, че Авесалом избил всички царски синове и че от тях не останал нито един. 31 (C)Тогава царят стана, раздра дрехите си и се хвърли на земята. Всички негови служители, които бяха при него, също раздраха дрехите си. 32 Но Йонадав, син на Давидовия брат Самая, каза на Давид: „Да не мисли моят господар, че са избити всички млади царски синове. Само Амнон е убит, защото Авесалом беше замислил това в деня, когато Амнон обезчести сестра му. 33 Затова нека моят господар, царят, да не взима това присърце и да не помисли, че всички царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.“
34 А Авесалом беше избягал. В това време младият воин, който стоеше на стража, вдигна очи и видя много народ да върви из пътя по нанадолнището. 35 Тогава Йонадав каза на царя: „Това са царските синове, които идват. Както каза твоят служител, така е станало.“ 36 Щом той изговори това, ето пристигнаха царските синове и плачеха с висок глас. Също и царят, и всичките му придворни плакаха твърде много.
37 (D)Авесалом пък избяга и отиде при Талмай, син на гесурския цар Емиуда. А Давид оплакваше сина си всеки ден. 38 Авесалом побягна, дойде в Гесур и там живя три години. 39 Цар Давид престана да преследва Авесалом, защото се утеши за смъртта на Амнон.
Белези на апостолското служение
6 Като съдействаме на Божието дело, ние ви умоляваме да не оставяте да отиде напразно Божията благодат, която получихте. 2 (A)Защото се казва: „В благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах.“ Ето сега е благоприятното време, ето сега е денят на спасението. 3 Ние на никого с нищо не даваме повод да се злепостави служението ни, 4 (B)но във всяко отношение се проявяваме като Божии служители: с голямо търпение, в скърби, в нужди, в притеснения, 5 (C)в рани, в тъмници, в бунтове срещу нас, в тежък труд, в бдения, в пости, 6 (D)с чистота, със знание, с търпеливост, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов, 7 (E)с възвестяване на истината, с Божия сила, с оръжията на правдата в дясната и лявата ръка, 8 при чест и безчестие, при укори и похвали, смятат ни за измамници, но ние казваме истината, 9 (F)смятат ни за неизвестни, но сме известни, мислят, че е свършено с нас, а ето – живи сме, наказват ни, но не умираме, 10 (G)оскърбяват ни, а ние винаги сме радостни, бедни сме, но мнозина обогатяваме, нищо нямаме, а всичко притежаваме.
Храм на живия Бог
11 (H)Говорихме ви открито, коринтяни, широко отворихме сърцата си. 12 Ние не затворихме сърцата си – вие затворихте вашите. 13 (I)Говоря ви като на свои деца: направете и вие като нас – отворете и вие сърцата си.
14 (J)(K)Не бъдете в един впряг с невярващите. Защото какво общо има между правда и беззаконие? И какво общение има между светлината и тъмнината? 15 Какво съгласие може да има между Христос и Велиар? Нима нещо обединява вярващия с невярващия? 16 (L)Каква връзка има между Божия храм и идолите? Защото вие сте[a] храм на живия Бог, както е казал Бог: „Ще се заселя сред тях и ще вървя с тях, и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.“ 17 (M)Затова Господ казва: „Излезте от тях и се отделете. Не се докосвайте до нечисто и Аз ще ви приема. 18 (N)И ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери, казва Господ Вседържител.“
Грехът на Израил
20 (A)На десетия ден от петия месец на седмата година дойдоха някои от Израилевите стареи да потърсят слово от Господа и седнаха пред мене. 2 Тогава Господ отправи към мене слово: 3 „Сине човешки, говори на Израилевите стареи и им кажи: ‘Така казва Господ Бог: «Дойдохте да ме попитате ли? Както Аз съм жив, казва Господ Бог, няма да отговоря на питането ви».’
4 (B)Призови ги на съд, призови ги на съд, сине човешки! Дай им да узнаят мерзостите на предците си! 5 И им кажи: ‘Така казва Господ Бог: «В деня, когато избрах Израил, когато се заклех на потомството на Израилевия дом, и се разкрих пред тях в египетската земя, тогава им се заклех, като казах: Аз съм Господ, вашият Бог! 6 (C)В този ден им се заклех, че ще ги изведа от египетската земя в страна, която избрах за тях – в която текат мляко и мед. Тя е най-хубавата от всички страни.» 7 (D)И им казах: «Отхвърлете всички отвратителни неща от вас и не се осквернявайте с египетските идоли. Аз съм Господ, вашият Бог!» 8 Но те се разбунтуваха срещу Мене и не желаеха да Ме слушат. Никой от тях не отхвърли отвратителните неща пред очите си, нито се отказа от египетските идоли. Тогава Аз реших да излея яростта Си върху тях, да дам воля на гнева Си срещу тях сред египетската земя. 9 (E)Но постъпих заради Своето име така, че да не бъде то осквернено пред очите на народите, сред които те живееха. Въпреки всичко, като ги изведох от египетската земя, Аз им се открих пред техните очи.
10 Така Аз ги изведох от египетската земя и ги доведох в пустинята. 11 (F)И им дадох Своите заповеди и им открих Своите разпоредби, чрез които човек ще живее, ако ги изпълнява. 12 (G)Дадох им също Своите съботи да бъдат знак между Мене и тях, така че да узнаят, че Аз съм Господ, Който ги освещава. 13 Но Израилевият дом се разбунтува срещу Мене в пустинята. Те не постъпваха според Моите заповеди и отхвърлиха Моите разпоредби, чрез които човек ще живее, ако ги изпълнява. И оскверниха докрай Моите съботи.
Тогава реших да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя. 14 (H)Но постъпих заради Своето име така, че то да не бъде осквернено пред очите на народите, пред погледа на които ги изведох. 15 (I)И им се заклех в пустинята, че няма да ги заведа в страната, която им дадох, в която текат мляко и мед, която е най-хубавата от всички, 16 понеже отхвърлиха Моите разпоредби и не постъпваха според Моите закони, и оскверниха Моите съботи, понеже сърцата им следваха идолите им. 17 Но тъй като Моето око се смили над тях, Аз не ги предадох на изтребление в пустинята. 18 Тогава казах на синовете им в пустинята: «Не постъпвайте според законите на вашите предци, не спазвайте предписанията им, нито се осквернявайте с техните идоли. 19 Аз съм Господ, вашият Бог. Следвайте Моите заповеди и спазвайте Моите разпореждания. Изпълнявайте ги 20 и светете Моите съботи, за да бъдат те знак между Мене и вас, така че да узнаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.»
21 Но и синовете се разбунтуваха против Мене: не следваха Моите заповеди, не спазваха Моите разпореждания, чрез които, ако човек ги изпълнява, ще живее, и оскверниха Моите съботи. Тогава реших да излея яростта Си върху тях, като дам воля на гнева Си против тях в пустинята. 22 Но отдръпнах ръката Си и извърших това заради Своето име, така че да не бъде то осквернено в очите на народите, пред чиито поглед ги изведох.
Господ ще възстанови Израил
23 (J)Също Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпилея между народите и ще ги разпръсна по земите, 24 понеже не изпълняваха Моите разпореждания, а отхвърлиха Моите заповеди, и оскверниха Моите съботи, и техните очи бяха обърнати към идолите на предците им. 25 Затова им дадох наредби, които не бяха добри, и разпореждания, чрез които не можеха да живеят. 26 (K)И ги оставих да се осквернят с техните дарове – когато те принасяха в жертва всеки първороден, – за да ги съсипя и така да узнаят, че Аз съм Господ’.
27 Така че говори на Израилевия род, сине човешки, и им кажи: ‘Така казва Господ Бог: «Това е друг начин, по който вашите предци Ме похулиха: със своите вероломни действия против Мене. 28 Аз ги заведох в земята, за която се бях заклел да им я дам, но те почетоха всяка издигната височина и всяко разлистено дърво. Те принасяха жертвите си там и там поставяха отвратителните си приноси; там слагаха и приятните си благоухания и там изливаха своите възлияния. 29 Тогава им казах: Какво е това високо място, при което отивате? Затова то се нарича Бама до ден днешен. 30 Ето защо казах на Израилевия род: Така казва Господ Бог: Осквернявате ли се по примера на предците си? Блудствате ли, като следвате техните мерзости? 31 (L)И когато принасяте вашите дарове на всичките си идоли, когато прекарвате синовете си през огън, вие се осквернявате до ден днешен. А трябва ли да допускам да бъда питан от вас, Израилеви роде? Жив съм Аз, казва Господ Бог, наистина няма да отговарям на въпросите ви. 32 И намерението, което ви идва наум, никога няма да се изпълни, когато казвате: Ще бъдем като народите, като родовете по земята, като служим на дърво и камък.
33 Жив съм Аз, казва Господ Бог, наистина ще царувам над вас със силна ръка и с извисено рамо, и с изливаща се ярост. 34 И ще ви изведа от народите, и ще ви събера от страните, където сте били разпръснати – със силна ръка и извисено рамо и с изливаща се ярост. 35 Тогава ще ви доведа в пустинята на народите и там ще се съдя лице в лице с вас. 36 Както се съдих с вашите предци в пустинята на египетската земя, така ще се съдя с вас, казва Господ Бог.
37 И ще ви накарам да преминете под пастирска тояга и ще наложа над вас задължението на завета. 38 И ще очистя от вас бунтуващите се и онези, които застават срещу Мене. Ще ги изведа от страната, където те живеят като чужденци, но няма да достигнат до израилската земя. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ»’.“
39 (M)А за вас, Израилеви роде, така казва Господ Бог: „Всеки от вас да отиде да служи на идолите си! Но след това, ако откажете да Ме послушате, няма да скверните повече Моето свято име с вашите идоложертвени дарове. 40 (N)Защото на Моята свята планина, на високата Израилева планина, казва Господ Бог, там целият Израилев род, всички от тях, ще служат на Мене в страната. Там ще ги приема с благоволение и там ще потърся вашите приноси и вашите първи плодове, с всичките ви святи дарове. 41 Като приятно благоухание ще ви приема, когато ви изведа от народите и ви събера от страните, където сте били разпръснати. И ще проявя Своята святост чрез вас пред погледа на народите. 42 Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ, когато ви доведа в израилската земя, в страната, за която се клех да дам на вашите предци. 43 Там ще си спомните за вашите пътища и всички ваши вероломни постъпки, с които се осквернихте. И ще се отвратите от себе си поради всичките злодеяния, които извършихте. 44 И ще узнаете, че Аз съм Господ, когато постъпя с вас така заради Моето име, а не според вашите зли постъпки или вашата поквареност и вероломни дела, Израилев роде“, казва Господ Бог.
Прославяне на Бога за величествените Му дела
66 За първия певец. Песен и псалом.
Ликувайте заради Бога, всички хора.
2 [a] Възпейте славата на името Му,
въздайте Му слава и хвала!
3 (A)Кажете на Бога: „Какво страхопочитание заслужават Твоите дела!
Твоите врагове ще се преклонят пред Тебе
заради величието на Твоята сила!
4 Нека цялата земя Ти се поклони
и да Ти пее, да възпява Твоето име!“
5 Елате и вижте делата на Бога!
Потресаващо е това, което Той извърши за хората.
6 (B)Той превърна морето в суша –
минаха пешком през водната шир;
там се радвахме заради Неговата помощ.
7 Той владее вечно с мощта Си.
Неговите очи наглеждат народите,
та размирните да не се надигнат.
8 Народи, възхвалявайте нашия Бог
и възгласете високо, за да бъде чут гласът на прославата Му.
9 Той пази живота на душите ни
и не допуска да се подхлъзнат краката ни.
10 (C)Защото, Боже, Ти ни подложи на изпитание,
изпробва ни, както се пречиства среброто.
11 Ти ни остави да попаднем в примка,
постави тежко бреме на гърба ни.
12 (D)Постави човек да ни язди.
Преминахме през огън и вода,
но ни изведе на широк простор.
13 Затова ще вляза в Твоя дом с всеизгаряния,
ще изпълня обетите, които дадох пред Тебе,
14 които езикът ми изрече
и устните ми произнесоха, когато бях в беда.
15 Ще ти принеса всеизгаряния от тлъст добитък и мирисът от жертвата ще се издигне,
ще принеса в жертва телета и козли.
16 Елате, чуйте всички, които благоговеете пред Бога,
и ще ви разкажа какво е сторил Той за мене.
17 Него призовах с устата си
и Го превъзнесох с езика си.
18 Ако носех неправда в сърцето си,
Господ никога нямаше да ме чуе.
19 Обаче Господ чу,
вслуша се в гласа на моята молба.
20 Нека да възхвалявам Бога,
Който не отхвърли молитвата ми и не ме лиши от милостта Си!
Благодарствена молитва към Бога
67 За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Псалом. Песен.
2 (E)Боже, бъди милостив към нас и ни благослови! Нека засияе лицето Ти над нас.
3 Така да познаят на земята Твоя път;
всички народи да знаят за спасението, идващо от Тебе.
4 Боже, нека Те възхваляват народите,
нека Те възхваляват всички народи!
5 (F)Нека народите да се радват и да тържествуват,
понеже ги съдиш справедливо
и ръководиш всеки народ по земята.
6 Боже, нека Те възхвалят народите,
нека Те възхвалят всички народи!
7 (G)Земята даде своя плод.
Нека Бог, нашият Бог, да ни благослови!
8 Бог да ни благослови
и пред Него да благоговеят всички земни краища!
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.