M’Cheyne Bible Reading Plan
13 След това, Амнон Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син, - една хубавица на име Тамар.
2 А Амнон до толкоз се измъчваше, щото се разболя поради сестра си Тамар; защото беше девица, и на Амнона се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея.
3 Но Амнон имаше един приятел на име Ионадав, син на Давидовия брат Сама: а Ионадав беше много хитър човек.
4 И рече на Амнона : Защо ти, сине на царя, слабееш толкоз от ден на ден? не щеш ли ми яви причината ? И Амнон му каза: Обичам Тамар сестрата на брата ми Авесалома.
5 А Ионадав му рече: Легни на леглото си, та се престори на болен; и когато доде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене за да видя, и да ям от ръката й.
6 И тъй, Амнон легна та се престори на болен, и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката й.
7 И Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брата си Амнон та му сготви ястие.
8 И Тамар отиде в къщата на брата си Амнон, който беше легнал; и като взе та замеси тесто и направи мекици пред него, изпържи мекиците.
9 Сетне взе тавата и ги изсипа пред него; но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете вън всичките човеци, що са при мене. И всичките излязоха от него.
10 Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, та ги донесе в спалнята при брата си Амнона.
11 А като ги донесе близо при него за да яде, той я хвана и рече й: Ела, легни с мене, сестро моя.
12 Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израиля; да не сториш това безумие.
13 И аз де да скрия срама си? па и ти ще бъдеш като един от безумните в Израиля. Сега, прочее, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.
14 Но той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея.
15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с който я намрази бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.
16 А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.
17 И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.
18 А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън та заключи вратата след нея.
19 Тогава Тамар тури пепел на главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като положи ръка на главата си отиваше си и викаше като вървеше.
20 А брат й Авесалом й каза: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брата си Авесалома.
21 А когато цар Давид чу всички тия работи, много се разгневи.
22 Между това, Авесалом не казваше на Амнона ни зло ни добро; защото Авесалом мразеше Амнона за гдето беше насилил сестра му Тамар.
23 А след цели две години Авесалом имаше стригачи в Ваал-асор, който е близо при Ефрем; и Авесалом покани всичките царски синове.
24 Авесалом дойде и при царя та каза: Ето, слугата ти има сега стригачи; нека дойде, моля царят и слугите му със слугата ти.
25 А царят каза на Авесалома: Не, сине мой, да не идем всички; за да не те отегчаваме. И той го молеше настойчиво; но царят отказа да иде, а го благослови.
26 Тогава рече Авесалом; Ако не, то нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да иде с тебе?
27 Но понеже Авесалом настоя, той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове.
28 Тогава Авесалом заповяда на слугите си, казвайки: Гледайте когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ще ви кажа: Поразете Амнона, тогава го убийте. Не бойте се; не ви ли заповядвам аз? бъдете дръзновени и храбри.
29 И Авесаломовите слуги сториха на Амнона според както Авесалом заповяда. Тогава всичките царски синове станаха и възседнаха всеки на мъската си та побягнаха.
30 И докато те бяха още по път, слух стигна до Давида, и се казваше: Авесалом избил всичките царски синове, и не останал ни един от тях.
31 Тогава царят стана, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му слуги, които предстояваха, раздраха дрехите си.
32 А Ионадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори, казвайки: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи царски синове, защото само Амнон е умрял: понеже с дума от Авесалома това е било решено от деня, когато изнасили сестра му Тамар.
33 Сега, прочее, господарят ми царят да не вложи това в сърцето си и да не помисли, че всичките царски синове са измрели; защото само Амнон е умрял.
34 А Авесалом побягна. В това време момъкът, който пазеше стража, като подигна очи видя, и ето, много люде идеха из пътя зад него край хълма.
35 И Ионадав каза на царя: Ето, царските синове идат; според както каза слугата ти, така е станало.
36 И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас; също и царят и всичките плакаха твърде много.
37 Но Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмая Амиудовия син; а Давид жалееше за сина си всеки ден.
38 Авесалом, прочее, побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години.
39 И душата на цар Давида излезе и чезнеше по Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт.
6 И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напраздно Божията благодат.
2 (Защото казва: 3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;
4 но във всичко биваме одобрени, като божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,
5 чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,
6 с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,
7 с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;
8 всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни;
9 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказани, а не умъртвявани;
10 като наскърбени, а винаги радостни, като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.
11 О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърдцето ни се разшири.
12 Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно нам.
13 И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие сърдцата си.
14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?
15 и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?
16 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".
17 Затова 18 И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.
20 А в седмата година, в петия месец, на десетия ден от месеца, някои от Израилевите старейшини дойдоха да се допитат до Господа, и седнаха пред мене.
2 И Господното слово дойде към мене и рече:
3 Сине човешки, говори на Израилевите старейшини и кажи им: Така казва Господ Иеова: Да се допитате до Мене ли сте дошли? Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до мене.
4 Ще се застъпиш ли за тях, сине човешки? ще се застъпиш ли за тях? Покажи им мерзостите на техните бащи, като им речеш:
5 Така казва Господ Иеова: В деня, когато избрах Израиля, и се заклех към рода на Якововия дом, и им се открих в Египетската земя, и им се заклех като рекох: Аз съм Господ вашият Бог, -
6 в оня ден заклех им се, че ще ги изведа из Египетската земя и ще ги доведа в земя, която бях промислил за тях, земя дето тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни.
7 И рекох им: Отхвърлете всеки мерзостите, които е поставил пред очите си, и не се осквернявайте с египетските идоли; Аз съм Господ вашият Бог.
8 Те обаче въстанаха против Мене и не искаха да Ме послушат; не отхвърлиха всеки мерзостите, които бе поставил пред очите си, нито оставиха египетските идоли. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях всред Египетската земя.
9 Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, между които бяха, и пред които им се открих като ги изведох из Египетската земя,
10 Затова като ги изведох из Египетската земя, заведох ги в пустинята.
11 И дадох им повеленията Си и започнах ги със съдбите Си, които като извършва човек ще живее чрез тях.
12 Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам.
13 Но Израилевият дом въстана против Мене в пустинята; не ходиха в повеленията Ми, но отхвърлиха съдбите Ми, които като извършва човек ще живее чрез тях, и твърде много оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя.
14 Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които бях ги извел.
15 При това, Аз им се заклех в пустинята, че не ще ги заведа в земята, която им бях дал, земя, гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всичките страни,
16 защото отхвърлиха съдбите Ми, не ходиха в повеленията Ми, и оскверниха съботите Ми;. понеже сърцата им отиваха след идолите им.
17 Обаче, окото Ми ги пощади, та не ги изтребих, нито ги довърших в пустинята.
18 И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете по повеленията на бащите си, нито се осквернявайте с идолите им.
19 Аз съм Господ вашият Бог; в Моите повеления ходете, и Моите съдби пазете и извършвайте ги;
20 освещавайте още и съботите Ми, и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог.
21 Обаче, чадата въстанаха против Мене; не ходиха в повеленията ми, нито опазиха съдбите ми да ги вършат, които ако извършва човек, ще живее чрез тях, и оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях в пустинята.
22 Но оттеглих ръката Си, и подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които ги бях извел.
23 При това, Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпръсна между народите, и ще ги разсея по разни страни,
24 защото не извършиха съдбите Ми, но отхвърлиха повеленията Ми, оскверниха съботите Ми, и очите им бяха към идолите на бащите им.
25 Затова, и Аз им дадох повеления, които не бяха добри, и съдби, чрез които не щяха да живеят,
26 и оставих ги да се осквернят в приносите си, дето превеждаха през огън всяко първородно, за да ги запустя, та да познаят, че Аз съм Господ.
27 Затова, сине човешки, говори на Израилевия дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Още и в това Ме охулиха бащите ви, дето вършиха престъпления против Мене.
28 Защото, като ги доведох в земята, която бях се заклел да им дам, тогава разгледаха всеки висок хълм и всяко сенчесто дърво, и там принасяха жертвите си, там представяха оскърбителните си приноси, там полагаха благоуханията си, и там изливаха възлиянията си.
29 Тогава им рекох: Що е това високо място, на което отивате, та да се нарича Вама* и до днес?
30 Затова, кажи на Израилевия дом - Така казва Господ Иеова: Като се осквернявате по примера на бащите си, и блудствувате с мерзостите им,
31 и до днес се осквернявате с всичките си идоли, като принасяте даровете си и превеждате синовете си през огъня, то до Мене ли ще се допитате, доме Израилев? Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене.
32 И онова, което размишлявате, никак няма да се сбъдне, дето казвате: Ще станем като народите, като племената на другите страни; ще служим на дървета и на камъни.
33 Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, непременно с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост ще царувам над вас.
34 Като ви изведа измежду племената, и ви събера от страните, в които сте разпръснати с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост,
35 ще ви заведа в пустинята на заточение между племената, и там ще се съдя с вас лице с лице.
36 Както се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, така ще се съдя с вас, казва Господ Иеова.
37 Ще ви прекарам под жезъла и ще ви заведа във връзките на завета.
38 И ще изчистя отсред вас бунтовниците и ония, които вършат престъпления против Мене; ще ги извадя из земята, гдето пришелствуват; но те няма да влязат в Израилевата земя; и ще познаете, че Аз съм Господ.
39 А вие, доме Израилев, така казва Господ Иеова: Ако не искате да слушате Мене, идете, служете и за напред всеки на идолите си; но не осквернявайте вече светото Ми име с даровете си и с идолите си.
40 Защото на Моя свят хълм, на Израилевия висок хълм, казва Господ Иеова, там целият Израилев дом, всичките в страната, ще Ми служат; там ще ги приема, и там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви свети неща.
41 Ще ви приема като благоухание, когато ви изведа изсред племената и ви събера от страните, в които бяхте пръснати; и ще се осветя във вас пред народите.
42 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви доведа в Израилевата земя, в страната, която се заклех да дам на бащите ви.
43 Там ще си спомните за постъпките си, и за всичките си дела, в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си поради всичките злини, които сторихте.
44 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато така постъпя с вас заради името Си, а не според злите ви постъпки нито според развратните ви дела, доме Израилев, казва Господ Иеова.
45 И Господното слово дойде към мене и рече:
46 Сине човешки, насочи лицето си към юг и направи да капне словото ти към юг и пророкувай против леса на южното поле.
47 Кажи на южния лес: Слушай Господното слово. Така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще запаля огън в тебе, който ще изяде всяка зелено дърво в тебе, и всяко сухо дърво; пламтящият пламък не ще угасне, а от него ще изгори цялата повърхност от юг до север.
48 Всяка твар ще види, че Аз Господ го запалих; няма да угасне.
49 Тогава рекох: Горко, Господи Иеова! Те казват за мене: Този не говори ли притчи?
66 (По слав. 65). За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,
2 Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.
3 Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила Даже враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.
4 Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села).
5 Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.
6 Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.
7 Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села).
8 Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.
10 Защото Ти, Боже, си ни спасил, Изпитал си ни както се изпитва сребро.
11 Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.
12 Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато място.
13 Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,
14 Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.
15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села).
16 Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил на душата ми.
17 Към него извиках с устата си; И Той ще бъде възвисен чрез езика ми.
18 Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал;
19 Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.
20 Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене ни молитвата, ни Своята милост.
67 (По слав. 66). За първия певец върху струнни инструменти. Псаломска песен. Бог да се смили за нас и да ни благослови! Да възсияе с лицето Си над нас! (Села.)
2 За да се познае на земята Твоя път, Във всичките народи спасението Ти.
3 Да Те славословят племената, Боже; Да Те славословят всички племена.
4 Да се веселят и да възклицават народите; Защото ще съдиш племената с правда, И ще управляваш народите на земята. (Села)
5 Да те славословят племената, Боже Да те славословят всичките племена.
6 Земята е дала плода си; Бог, нашият Бог, ще ни благослови;
7 Бог ще ни благослови, И от Него ще се боят всички земни краища.