M’Cheyne Bible Reading Plan
3 А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я да живее в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и не стената около Ерусалим.
2 Но людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом съграден за Господното име.
3 И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.
4 И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.
5 А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.
6 А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.
7 И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; на зная как да се обхождам*.
8 И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.
9 Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;
10 И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.
11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие,
12 ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.
13 А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.
14 И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.
15 И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертвува всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.
16 Тогава дойдоха при царя две блудници та застанаха пред него.
17 И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих като живеех с нея в къщата.
18 И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.
19 И през нощта умря синът на тая жена, понеже го налегнала.
20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.
21 И в зори, като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.
22 А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.
23 Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.
24 И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.
25 И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.
26 Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
27 Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тая е майка му.
28 И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.
1 Павел, с божията воля апостол Исус Христов, до светиите и верните в Христа Исуса, които са в Ефес:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господа Исуса Христа.
3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;
4 като ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;
5 като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,
6 за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си,
7 в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,
8 която е направил да доставя нам изобълно всяка мъдрост и разумение,
9 като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си,
10 за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко 11 в Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля,
12 тъй щото, да бъдем за похвала на неговата слава ние, които отнапред се надяехме на Христа,
13 в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч благовестието на нашето спасение, 14 който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога, 15 Затова и аз като чух за вярата ви в Господа Исуса и за любовта, която сте показали към всичките светии,
16 непрестанно благодаря Богу за вас и ви опоменавам в молитвите си,
17 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да го познаете,
18 и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство,
19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите 20 с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата,
21 далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, от което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия.
22 И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко в църквата,
23 която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, който изпълнява всичко във всички.
34 И Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири, пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова на пастирите: Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата?
3 Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната, и колите угоените, но не пасете стадата.
4 Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената; но с насилие и строгост властвувахте над тях.
5 Те се разпръснаха понеже нямаше пастир, и, като се разпръснаха, станаха храна на всичките полски зверове.
6 Моите овце се скитаха по високите планини и по всеки висок хълм, дори овците Ми бяха разпръснати по целия свят; и нямаше кой да ги потърси или подири.
7 Затова, слушайте, пастири, Господното слово.
8 Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, понеже стадото Ми стана корист, и овцете Ми станаха храна на всичките полски зверове, защото нямаше пастир, и пастирите Ми не потърсиха овцете Ми, но пасяха себе си, и не пасяха овцете,
9 затова, слушайте, пастири, Господното слово:
10 Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против пастирите; и ще изискам овцете Си от ръцете им, и ще ги направя да не пасат вече овцете; пастирите няма вече да пасат себе си, защото ще избавя овцете Си от устата им, та да не им бъдат за храна.
11 Защото така казва Господ Иеова: Ето, Аз, сам Аз, ще потърся овцете Си и ще ги подиря.
12 Както овчарят дири стадото си в деня, когато се намира между разпръснатите Си овце, така и Аз ще подиря овцете си, и ще ги избавя от всичките места, гдето бяха разпръснати в облачния и мрачен ден.
13 Ще ги изведа из племената, и ще ги събера от страните, ще ги доведа в земята им, и ще ги паса на Израилевите хълмове близо до потоците и по всичките населяеми места в тяхната земя.
14 Ще ги паса в добро пасбище, и кошарата им ще бъде на високите Израилеви хълмове; там ще почиват в добра кошара и ще пасат на тлъсто пасбище върху Израилевите хълмове.
15 Сам Аз ще паса овцете Си, и Аз ще ги успокоя, казва Господ Иеова.
16 Ще потърся изгубената, и ще докарам пропъдената, ще превържа ранената, и ще подкрепя немощната; но угоените и яките ще погубя; с правосъдие ще ги паса.
17 А колкото за вас, паство Мое, така говори Господ Иеова: Ето, Аз ще съдя между овца и овца, между овца и овни и козли.
18 Малко ли ви е дето пасете доброто пасбище, та тъпчете с нозете си останалата част от пасбището си? и дето пиете бистра вода, та мътите с нозете си останалата?
19 А овцете Ми пасат утъпканото от вашите нозе, и пият вода, размътена с вашите нозе.
20 Затова, така им казва Господ Иеова: Ето, Аз, сам Аз, ще съдя между угоена овца и мършава овца.
21 Понеже тласкате със страната си и с рамената си, и бодете с рогата си всичките болни, догде ги разпръснете далеч,
22 затова, Аз ще избавя овцете Си, та не ще бъдат вече за корист; и ще съдя между овца и овца.
23 И ще поставя над тях един пастир, слугата Си Давида, който ще ги пасе; той ще ги пасе, и той ще им бъде пастир.
24 Аз Господ ще им бъда Бог, и слугата Ми Давид княз между тях; Аз Господ изговорих това.
25 И като направя с тях завет на мир, ще премахна лютите зверове от земята, така щото те ще живеят безопасно в пустинята, и ще спят в горите.
26 Ще направя тях и местата около хълма Си за благословение; и ще изпращам дъжда на времето му; дъжд на благословение ще бъде.
27 Полските дървета ще дават плода си, и земята ще даде произведението си; и те ще бъдат в безопасност в земята си, и ще познаят, че Аз съм Господ, когато строша оковите на хомота им, и ги освободя от ръката на ония, които са ги поробили.
28 Те не ще бъдат вече корист на народите, и земните зверове не ще ги изпояждат; но ще живеят в безопасност, и не ще има кой да ги плаши.
29 И ще им направя прочуто по плодородие садение; и те няма вече да гинат от глад в земята, нито ще носят вече хулене на народите.
30 И ще познаят, че Аз Господ техният Бог съм с тях, и че те, Израилевия дом, са мои люде, казва Господ Иеова.
31 И вие човеци, сте Мои овце, овцете на пасбището Ми, и Аз съм ваш Бог, казва Господ Иеова.
83 (По слав. 82). Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; Не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;
2 Защото, ето, враговете Ти правят размирие, И ненавистниците Ти са издигнали глава.
3 Коварен съвет правят против Твоите люде, И се наговарят против скритите Твои.
4 Рекох: Елате да ги изтребим, за да не са народ, И да се не споменава вече името на Израиля.
5 Защото единодушно се съгласиха заедно, Направиха съюз против Тебе, -
6 Шатрите на Едом и исмаилите; Моав и агаряните.
7 Гевал, Амон и Амалик, Филистимците с тирските жители;
8 Още и Асирия се съедини с тях, Станаха помощници на Лотовите потомци. (Села.)
9 Стори им като на мадиамците, Като на Сисара, като на Якова при потока Кисон,
10 Които загинаха в Ендор, Ставайки тор на земята.
11 Направи благородните им като Орива и Зива, Дори всичките им първенци като Зевея и Салмана,
12 Които рекоха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.
13 Боже мой, направи ги като въртящия се прах, Като плява пред вятъра.
14 Както огънят изгаря лесовете, И както пламъкът запалва горите.
15 Така ги прогони с урагана Си, И смути ги с бурята Си.
16 Покрий лицата им с позор, За да потърсят Твоето име, Господи.
17 Нека се посрамят и ужасят за винаги, Да! нека се смутят и погинат,
18 За да познаят, че Ти, Чието име е Иеова, Един си Всевишен над цялата земя.
84 (По слав. 83). За първия певец, на гетския инструмент*, псалом на Кореевите потомци. Колко са мили Твоите обиталища Господи на силите!
2 Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.
3 Дори врабчето си намира жилище, И лястовицата гнездо за себе си гдето туря пилетата си,
4 Блажени ония, които живеят в Твоя дом; Те всякога ще Те хвалят. (Села).
5 Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом.
6 Минаващи през долината на плача, Те я преобръщат на място на извори; И есенният дъжд я покрива с благословения.
7 Те отиват от сила в сила; Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.
8 Господи Боже на Силите, послушай молитвата ми. Приклони ухо, Боже Яковов. (Села).
9 Боже, щите наш, виж, И погледни в лицето на Твоя помазаник.
10 Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляда други дни; Предпочел бих да стоя на прага в дома на своя Бог, Отколкото да живея в шатрите на начестието.
11 Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.
12 Господи на Силите, Блажен оня човек, който уповава на Тебе.