M’Cheyne Bible Reading Plan
18 След това Давид събра людете, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.
2 И Давид изпрати людете, една трета под началството на Иоава, една трета под началството на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. И царят каза на людете: Непременно ще изляза и аз с вас.
3 Людете, обаче, отговориха: Да не излезеш; защото, ако ние се обърнем на бяг, няма да ги е грижа за нас; ако щат умре и половината от нас, <пак> няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас {Или: понеже има десет хиляди такива каквито сме ние.}, затова сега е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.
4 И царят им каза: Каквото ви се вижда добро ще сторя. И тъй, царят застана на едната страна на портата, а всичките люде излязоха по стотини и по хиляди.
5 Тогава царят заповяда на Иоава, на Ависея и на Итая, казвайки: Пощадете ми младежа Авесалома. И всичките люде чуха, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалома.
6 И тъй, людете, излязоха на полето против Израиля; и сражението стана в Ефремовия лес.
7 И там Израилевите люде бидоха разбити от Давидовите слуги, и в оня ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души;
8 защото сражението в тая местност се разпростря по лицето на цялата страна, и в оня ден лесът погълна повече люде отколкото погълна ножа.
9 И случи се Авесалом да се срещне с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на мъска; и като влезе мъската под гъстите клони на един голям дъб, главата му се хвана в дъба, и той увисна между небето и земята: а мъската мина изпод него.
10 И един човек го видя та извести на Иоава, казвайки: Ето, видях Авесалома увиснал на дъб.
11 А Иоав каза на човека, който му извести: Ето, ти си го видял; а защо не го порази там до земята? и аз бих ти дал десет сребърника и един пояс.
12 А човекът рече на Иоава: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих дигнал ръката си против царския син; защото ние слушахме царят как заповяда на тебе, на Ависея и на Итая, казвайки: Внимавайте всички, никой да се не докосне до младежа Авесалома.
13 Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя, и тогава сам ти би се обърнал против мене.
14 Тогава рече Иоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалома, като беше още жив всред дъба.
15 И десет момъка, Иоавови оръженосци, заобиколиха Авесалома, та го удариха и убиха го.
16 Тогава Иоав засвири с тръбата, и людете се върнаха от преследването на Израиля; защото Иоав спря людете.
17 И взеха Авесалома та го хвърлиха в един голям ров, вътре в леса, и натрупаха на него много голям куп камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатъра си.
18 А Авесалом, когато беше още жив, бе взел и издигнал за себе си стълба, който е в царската долина; защото си рече: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба по своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.
19 Тогава рече Ахимаас, Садоковият син: Да се завтека сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му.
20 А Иоав му рече: Няма да занесеш днес известия; друг ден ще бъдеш известител; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря.
21 Тогава рече Иоав на Хусина: Иди, извести на царя каквото си видял. И Хусина се поклони на Иоава и се завтече.
22 Тогава Ахимаас, Садоковият син, рече пак на Иоава: Но каквото и да стане, нека тичам и аз, моля, след Хусина. А Иоав му рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията?
23 <Но той пак рече:> Но каквото и да стане, нека се завтека. Тогава му рече: Тичай. И така Ахимаас се завтече през полския път, и замина Хусина.
24 А Давид седеше между двете порти; и стража се изкачи на покрива на портата към стената, и като подигна очи видя, и, ето, един човек тичаше сам.
25 И стражът извика и извести на царя. А царят рече: Щом е сам, има известия в устата му. И той притичваше и се приближаваше.
26 После стражът видя друг човек, който тичаше; и стражът извика към вратаря, казвайки: Ето <още един> човек, който тича сам. И рече царят: И той носи известия.
27 И рече стражът: струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. И рече царят: Добър човек е той, и иде с добри известия.
28 И Ахимаас извика та рече на царя: Радвай се! И поклони се на царя с лице до земята и рече: Благословен да бъде Господ твоят Бог, Който предаде човеците, които подигнаха ръка против господаря ми царя.
29 И царят рече: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Иоав изпрати царския слуга, мене слугата ти, видях едно голямо смущение, но не знаех що беше.
30 И рече царят: Обърни се та застани тук. И той се обърна та застана.
31 И, ето, дойде Хусина. И рече Хусина: Известия, господарю мой царю! защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се подигнаха против тебе.
32 И царят рече на Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми царя, и всички, които се подигат против тебе за зло, дано станат като оня младеж!
33 И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!
11 Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,
2 защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя <като> чиста девица на Христа.
3 Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви <и отпадне> от простотата и чистотата, която <дължите> на Христа.
4 Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или <ако> получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно <го> търпите.
5 Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!
6 А пък, ако и да <съм> в говоренето прост, в знанието не <съм;> дори ние по всякакъв начин сме ви показали <това> във всичко.
7 Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?
8 Други църкви обрах, като вземах заплата <от тях>, за да служа на вас;
9 а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.
10 Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.
11 Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!
12 А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина <против мене>, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.
13 Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.
14 И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;
15 тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.
16 Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.
17 (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая <моя> увереност на хваленето.
18 Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).
19 Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;
20 понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.
21 За <свое> унижение <го> казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой <да се хвали>, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.
22 Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;
23 служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: <бил съм> в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.
24 Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет <удара> без един;
25 три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.
26 Много пъти <съм бил> и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;
27 в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;
28 и, освен <другите> неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.
29 Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?
30 Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.
31 Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.
32 (В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;
33 и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете <му>).
25 И Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, насочи лицето си към амонците и пророкувай за тях.
3 Кажи на амонците: Слушайте словото на Господа Иеова - Така казва Господ Иеова: Понеже си рекъл: О хохо! против светилището Ми, когато биде осквернено, и против Израилевата земя, когато запустя, и против Юдовия дом, когато отидоха в плен,
4 затова, ето, ще те предам на жителите на изток да те владеят; и те ще поставят селенията си в тебе, и ще разпрострат шатрите си в тебе; ще ядат плодовете ти и ще пият млякото ти.
5 И ще направя Рава обор на камили, и <земята на> амонците място гдето да лежат стада; и ще познаете, че Аз съм Господ.
6 Защото така казва Господ Иеова: Понеже си изпляскал с ръце, и тропнал с нога, и зарадвал си се против Израилевата земя с всичкото презрение на сърцето си,
7 затова, ето, ще простра ръката Си върху тебе, ще те предам на народите за грабеж, ще те отсека от племената, и ще те направя да погинеш от земите; ще те изтребя; и ще познаеш, че Аз съм Господ.
8 Така казва Господ Иеова: Понеже Моав и Сиир думат: Ето, Юдовият дом стана като всичките народи,
9 затова, ето, ще отворя Моавовата граница откъм градовете, откъм неговите погранични градове, Вет-есимот, Ваалмеон и Кириатаим, славата на оная земя, -
10 <ще я отворя> за жителите на изток, <за да отидат> против амонците, и ще им ги предам да ги владеят, за да се не помнят амонците между народите.
11 И ще извърша съдби върху Моава; и ще познаят, че Аз съм Господ.
12 Така казва Господ Иеова: Понеже Едом се отнесе отмъстително към Юдовия дом, и престъпи тежко като си отмъсти против тях,
13 затова, така казва Господ Иеова: Ще простра ръката Си върху Едом, ще отсека от него и човек и животно, и ще го запустя из Теман, та ще паднат от меч до Дедан.
14 И ще наложа въздаянието Си върху Едом, чрез ръката на людете си Израиля; и те ще постъпят с Едом според гнева Ми и според яростта Ми; и ще познаят въздаянието Ми, казва Господ Иеова.
15 Така казва Господ Иеова: Понеже филистимците се отнесоха отмъстително, и си отмъстиха с душевно презрение, за да погубят с непрекъсната омраза,
16 затова, така казва Господ Иеова: Ето, аз ще простра ръката Си върху филистимците, ще изсека херетците и ще погубя останалите край приморието;
17 И ще извърша върху тях голямо въздаяние с яростни изобличения; и когато извърша въздаянието Си върху тях, ще познаят, че Аз съм Господ.
73 (По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 Не са в <общите> човешки трудове Нито са измъчвани, като <другите> човеци.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича <като> дреха.
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна <чаша> се изпива от тях.
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави <места>, Тръшнал си ги на разорение.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 Както <се презира> съновидение, когато се събуди <някой, >Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 Но <тогава> моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш <в> слава.
25 Кого имам на небето <освен Тебе?> И на земята не желая <другиго> освен Тебе.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; <Но> Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; <Тебе>, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
© 1995-2005 by Bibliata.com