M’Cheyne Bible Reading Plan
6 След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, <на брой> тридесет хиляди души.
2 И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, <дето се намираше>, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.
3 И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,
4 като Ахио вървеше пред ковчега, <а Оза край него> {Първата част от ст.4 се изоставя.}.
5 А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове <инструменти> от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.
6 А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря <ръката> <си> към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.
7 И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.
8 И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, <както се нарича и> до днес.
9 И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?
10 Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.
11 И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.
12 Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.
13 И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени <телци>.
14 И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.
15 Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.
16 А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.
17 И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.
18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.
19 И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера <вино> и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.
20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!
21 А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.
22 И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.
23 Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.
16 А колкото за събирането на <милостинята> за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви.
2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.
3 И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим;
4 и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.
5 Защото ще дойда при вас след като мина през Македония; (понеже през Македония минавам);
6 а може би да поостана при вас, или <даже> и да презимувам, за да ме изпратите вие на където отида.
7 Защото не ми се иска да ви видя сега на заминаване; но надявам се да остана при вас известно време, ако позволи Господ.
8 А ще се бавя в Ефес до Петдесетницата,
9 защото ми се отвориха големи врата за работа, <има> и много противници.
10 Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас; защото и той работи Господното дело както и аз;
11 затова никой да го не презира. Но изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам с братята.
12 А колкото за брат Аполоса, много му се молих да дойде при вас с братята; но никак не <му> се искаше да дойде сега; ще дойде, обаче, когато намери случай.
13 Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се.
14 Всичко у вас да става с любов.
15 Още ви моля, братя: вие знаете, че Стефаниновото семейство е първият плод на Ахаия, и че те са посветили себе си да служат на светиите;
16 <добре>, на такива да се подчинявате и вие, и на всеки, който помага в делото и се труди.
17 Радвам се за дохождането на Стефанина, на Фортуната и на Ахаика, защото те запълниха лишението <ми> от вас;
18 понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива <човеци>.
19 Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.
20 Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един друг със света целувка.
21 Поздравът <пиша> аз, Павел, със собствената си ръка.
22 Който не люби Господа, да бъде проклет. Господ наш иде.
23 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с вас.
24 Любовта ми да бъде с всички вас в Христа Исуса. Амин.
14 Тогава дойдоха при мене и някои от Израилевите старейшини та седнаха пред мене.
2 И Господното слово дойде към мене и рече:
3 Сине човешки, тия мъже прегърнаха идолите си в сърцата си, и туриха беззаконието си като препънка пред лицето си; бива ли да се допитват тия до Мене?
4 Затова говори им като им речеш: Така казва Господ Иеова: На всекиго от Израилевия дом, който прегърне идолите си в сърцето си, и тури беззаконието си като препънка пред лицето си, и дойде при пророка, Аз Господ ще му отговоря както подобава според многото му идоли,
5 за да хвана Израилевия дом за самото им сърце, понеже те всички станаха чужди за Мене чрез идолите си.
6 Затова кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Покайте се, отвърнете се от идолите си, да! отвърнете лицата си от всичките си мерзости.
7 Защото на всекиго от Израилевия дом, или от чужденците, които пришелствуват в Израиля, който стане чужд за Мене, като прегърне идолите си в сърцето си, и тури беззаконието си като препънка пред лицето си, и дойде при пророка за да се допита до Мене чрез него, Аз Господ ще му отговоря непосредствено от Себе Си;
8 защото ще насоча лицето Си против такъв човек, ще го направя за учудване, за знамение и поговорка, и ще го отсека отсред людете Си; и ще познаете, че Аз съм Господ.
9 И ако би се подмамил пророкът да проговори дума, Аз Господ подмамих този пророк; и ще простра ръката Си върху него та ще го изтребя отсред людете Си Израиля.
10 И ще понесат наказанието на беззаконието си, (наказанието на пророка ще бъде като наказанието на онзи, който би се допитвал <чрез него>),
11 за да не блуждае вече Израилевият дом от Мене, нито да се оскверняват вече с всичките си престъпления, но да бъдат Мои люде, и Аз да бъда техен Бог, казва Господ Иеова.
12 И Господното слово дойде към мене и рече:
13 Сине човешки, когато някоя земя Ми съгреши с коварство, и Аз простра ръката Си върху нея, и строша подпорката й от хляба, и пратя глад върху нея, и отсека от нея и човек и животно,
14 та ако тия трима мъже, Ное, Даниил и Иов, бяха всред нея, те щяха да избавят само своите си души чрез правдата си, казва Господ Иеова.
15 Ако бих докарал против земята люти зверове, и те я обезлюдяха, та да запустее, тъй че да не може някой да мине през <нея> от зверовете,
16 пак, и тримата тия мъже, ако бяха всред нея, <заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, те не щяха да избавят нито синове нито дъщери, само <сами> те щяха да се избавят, а земята щеше да запустее.
17 Или ако изнесях меч върху оная земя, и речех: Мечо, мини през земята, та да отсека от нея и човек и животно,
18 то и тримата тия мъже, ако бяха всред нея, <заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, те не щяха да избавят ни синове ни дъщери, но само те щяха да се избавят.
19 Или ако нанесях мор върху оная земя, и излеех яростта Си върху нея с кръв, та да отсека от нея и човек и животно,
20 пак, <заклевам се> в живота Си казва Господ Иеова, ако бяха всред нея Ное, Даниил и Иов, те не щяха да избавят нито син нито дъщеря, но щяха да избавят само своите си души чрез правдата си;
21 прочее (така казва Господ Иеова), колко повече, когато изпратя четирите Си тежки съдби върху Ерусалим, меча, глада, лютите зверове и мора, та да отсека от него и човек и животно!
22 Но, ето, ще останат в него избавилите се, синове и дъщери, които ще се изнесат; ето, те ще излязат при вас, и ще видите постъпките им и делата им; и ще се утешите относно злото, което нанесох върху Ерусалим, да! относно всичко що нанесох върху него.
23 Те ще ви утешат когато видите постъпките им и делата им; и ще познаете, че Аз не съм сторил без причина всичко това що съм сторил в него, казва Господ Иеова.
55 (По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.
2 Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;
3 Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,
4 Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;
5 Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.
6 И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.
7 Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).
8 Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.
9 Опропасти <ги>, Господи, и раздели съвета {Еврейски: Езика.} им; Защото видях насилие и разпри в града.
10 Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;
11 Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
12 Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;
13 Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.
14 Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.
15 Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им <има> злодейство.
16 Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.
17 Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.
18 Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; Защото мнозина са с мене.
19 Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). <Ще съкруши човеците>, които неизменимо {Еврейски: Нямат изменения и.} Не се боят от Бога.
20 Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.
21 Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.
22 Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.
23 Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.
© 1995-2005 by Bibliata.com