Historical
12 (A)И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.
2 И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.
3 (B)А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.
4 Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.
5 Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.
6 А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.
7 (C)Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 (D)И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.
9 Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.
10 (E)Нима и това не сте чели в Писанието: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
11 това стана от Господа, и е дивно в очите ни“?
12 И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.
13 (F)И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума.
14 Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем?
15 А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя.
16 И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря.
17 (G)Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.
18 (H)След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
19 (I)Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си.
20 Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.
21 Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.
22 Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената.
23 И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.
24 Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?
25 Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.
26 (J)А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“?
27 Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.
28 (K)Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди?
29 (L)А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,
30 (M)и възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила“. Тази е първа заповед.
31 (N)Втора, подобна ней, е: „възлюби ближния си като себе си“. Друга заповед, по-голяма от тия, няма.
32 Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;
33 и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.
34 Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.
35 (O)Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов?
36 (P)Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.
37 И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.
38 И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,
39 (Q)предни седалища в синагогите и първи места по гощавките.
40 (R)Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда.
41 (S)И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много.
42 А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
43 Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;
44 защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.
13 (T)И когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания!
2 (U)Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.
3 И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей:
4 кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане?
5 (V)Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой.
6 Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.
7 А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят.
8 Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.
9 (W)Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях.
10 И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието.
11 (X)Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светии.
12 И брат брата ще предаде на смърт, и баща – чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят.
13 И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
14 (Y)А кога видите „мерзостта на запустението“, за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;
15 и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си;
16 и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.
17 Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
18 Затова молете се да се не случи бягството ви зиме.
19 Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде.
20 И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните.
21 (Z)Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, – не вярвайте.
22 Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.
23 А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.
24 (AA)Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си,
25 и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят.
26 (AB)Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.
27 И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето.
28 Вземете подобие от смоковницата: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;
29 тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата.
30 (AC)Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
31 Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
32 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.
33 (AD)Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.
34 То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден.
35 И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,
36 та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите.
37 А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.