Historical
33 (A)Манасия беше на дванайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим петдесет и пет години.
2 (B)Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни, като подражаваше гнусотиите на народите, които Господ бе прогонил от лицето на синовете Израилеви:
3 (C)съгради пак оброчищата, които бе съборил баща му Езекия, въздигна жертвеници на Вааловци, уреди дъбравите и се кланяше на цялото небесно воинство и му служеше;
4 (D)съгради жертвеници в Господния дом, за който Господ бе казал: в Иерусалим ще пребъде името Ми вечно;
5 (E)съгради и жертвеници на цялото небесно воинство в двата двора на Господния дом.
6 (F)Пак той прекарваше през огън синовете си в долината на Еномовия син, гадаеше, врачуваше и магьосваше; и нареди извиквачи на мъртъвци и вълшебници: той вършеше много неугодно в очите на Господа, за да Го прогневи.
7 (G)Направи още изваян идол и го постави в Господния дом, за който Бог бе казал на Давида и на сина му Соломона: в тоя дом и в Иерусалим, който избрах измежду всички колена Израилеви, ще положа името Си навеки;
8 (H)и не ще оставя занапред да излезе ногата Израилева от тая земя, която утвърдих за отците им, само ако те залягат да вършат всичко, що съм им заповядал по всичкия закон и наредбите, и заповедите, дадени чрез ръката Моисеева.
9 (I)Но Манасия доведе Иудея и иерусалимските жители дотам, че постъпваха полошо и от ония народи, които Господ изтреби отпред лицето на Израилевите синове.
10 И Господ говори на Манасия и на людете му, ала те не послушаха.
11 Затова Господ напрати против тях военачалниците на асирийския цар, които оковаха Манасия в окови, свързаха го с вериги и го откараха във Вавилон.
12 И в утеснението си начена да моли Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на отците си.
13 (J)И помоли се Нему, и Бог се приклони към него, чу молбата му и го възвърна в Иерусалим на царството му. И разбра Манасия, че Господ е Бог.
14 (K)След това той съгради външната стена на Давидовия град, западно от Геон, по дола и до входа на Рибни порти, и прекара я около Офел и я издигна високо. И постави военачалници по всички укрепени градове в Иудея,
15 премахна чуждите богове, идола от Господния дом и всички капища, които беше съградил върху планината на Господния дом и в Иерусалим, и ги изхвърли извън града.
16 И поднови жертвеника Господен и принесе върху него жертви, мирни и хвалебни, и поръча на иудеите да служат на Господа, Бога Израилев.
17 Ала народът още принасяше жертви по оброчищата, макар и на Господа, своя Бог.
18 (L)Останалите дела Манасиеви, молитвата му към своя Бог, и думите на ясновидците, които му говориха от името на Господа, Бога Израилев, се намират в записките на царете Израилеви.
19 И молитвата му, и това, че Господ се приклони към него, и всичките му грехове и беззаконията му, и местата, по които бе въздигнал оброчища и поставил образи на Астарта и истукани, преди да се смири, са описани в записките на Хозая.
20 (M)И почина Манасия при отците си, и го погребаха в дома му. Вместо него се възцари син му Амон.
21 Амон беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Иерусалим две години.
22 Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни тъй, както вършеше баща му Манасия: на всички истукани, които бе направил баща му Манасия, Амон принасяше жертва и им служеше.
23 И се не смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; напротив, Амон умножи греховете си.
24 Слугите му направиха съзаклятие против него и го убиха в дома му.
25 (N)Ала народът на страната изби всички, които бяха в съзаклятието против цар Амона; и вместо него народът на страната възцари сина му Иосия.
34 (O)Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим трийсет и една година.
2 (P)Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, ходеше по пътищата на отца си Давида и се не отбиваше ни надясно, ни наляво.
3 На осмата година от царуването си, бидейки още момче, начена да прибягва към Бога на отца си Давида, а на дванайсетата година захвана да чисти Иудея и Иерусалим от оброчищата, от посветените дървета и от ваяните и леяни кумири.
4 (Q)Разрушиха пред лицето му жертвениците на Вааловци и статуите, които се издигаха над тях; отсече посветените дървета, и изваяните леяни кумири строши и разби на прах, като разпиля по гробовете на ония, които им бяха принасяли жертви;
5 (R)костите на жреците изгори върху техните жертвеници, и очисти Иудея и Иерусалим;
6 и в градовете на Манасия, Ефрема и Симеона, дори до коляното Нефталимово, и в техните опустошени околности,
7 той събори жертвениците и посветените дървета, разби на прах кумирите и строши всички статуи по цялата Израилска земя, и се върна в Иерусалим.
8 (S)На осемнайсетата година от царуването си, след като биде очистена страната и Божият дом, той прати Шафана, сина Ацалиев, Маасея, градоначалника, и Иоаха, сина Иоахазов, летописец, да подновят дома на Господа, своя Бог.
9 (T)Те отидоха при първосвещеник Хелкия и предадоха принесеното в Божия дом сребро, що бяха събрали левитите, стражари при прага, от ръцете на Манасия, Ефрема, от всички останали израилтяни, от цял Иуда и Вениамина и от жителите иерусалимски,
10 и дадоха го в ръцете на разпоредниците, отредени при дома Господен, да го раздават на работниците, които работеха в Господния дом при поправката и подновяването на дома.
11 И те раздаваха на дърводелци и зидари, за да купуват дялани камъни и дървета за свръзки и за покриване зданията, които иудейските царе бяха съсипали.
12 (U)Тия човеци действуваха честно при работата, и за надзор над тях бяха поставени Иахат и Овадия, левити от Мерариевите синове, и Захария и Мешулам от Каатовите синове, и всички левити, които умееха да свирят на свирала.
13 Пак те бяха отредени над носачите и нагледваха всички работници при всяка работа; пак левити бяха и писари, и разпоредници, и вратари.
14 (V)Когато изваждаха среброто, що беше принесено в Господния дом, свещеник Хелкия намери книгата на закона Господен, дадена чрез Моисеева ръка.
15 Заговори Хелкия, та каза на писаря Шафана: намерих книгата на закона в дома Господен. И Хелкия подаде книгата Шафану.
16 (W)Шафан отнесе книгата при царя и при това донесе на царя тая вест: твоите раби вършат всичко, що е тям поръчано.
17 Изсипаха среброто, което се намери в дома Господен, и го предадоха в ръцете на отредените и в ръцете на разпоредниците.
18 Писарят Шафан обади още на царя и рече: тая книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я прочете пред царя.
19 (X)Като чу царят думите на закона, раздра дрехите си.
20 И заповяда царят на Хелкия и на Ахикама, сина Шафанов, на Авдона, сина Михеев, и на писаря Шафана и на царския слуга Асаия, като каза:
21 Идете и попитайте Господа за мене, за останалите в Израил и за Иуда върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който е пламнал върху ни, задето бащите ни не опазиха Господните думи, за да постъпват по всичко, що е писано в тая книга.
22 Тогава Хелкия и ония, които бяха от царя, отидоха при пророчица Олдама, жена на Шалума, син на Тавкегата, син на Хасра, дрехопазител, – а тя живееше във втората част на Иерусалим, – и говориха с нея по това.
23 И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на оня човек, който ви е пратил при мене,
24 (Y)тъй говори Господ: ето, ще напратя бедствия върху това място и върху жителите му – всички проклятия, писани в книгата, която четоха пред лицето на иудейския цар,
25 задето Ме оставиха и кадиха на други богове, за да Ме прогневят с всички работи на ръцете си. Затова гневът Ми ще се разпали над това място и няма да угасне.
26 (Z)А на царя иудейски, който ви е пратил да попитате Бога, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които си чул:
27 (AA)понеже сърцето ти се смекчи, и ти се смири пред Господа, като чу, какво казва Той за това място и за жителите му, и ти се смири пред Мене и раздра дрехите си и плака пред Мене, – то и Аз те чух, казва Господ.
28 (AB)Ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш положен смиром в гробницата си, и очите ти няма да видят всичката оная неволя, която ще напратя върху това място и върху жителите му. И занесоха на царя отговора.
29 Тогава царят проводи, та събра всички старейшини от Иудея и Иерусалим,
30 (AC)и отиде царят в дома Господен, и с него всички иудеи и жители иерусалимски, и свещеници, и левити, и цял народ, от голям до малък; и прочете им той гласно всички думи от книгата на завета, намерена в дома Господен.
31 (AD)След това царят се изправи на мястото си и сключи завет пред лицето на Господа – да последват Господа и да запазят от все сърце и душа заповедите Му, откровенията Му и уставите Му, та да изпълнят думите на завета, написани в тая книга.
32 И царят заповяда на всички, които бяха в Иерусалим и в земята Вениаминова, да потвърдят това; и захванаха жителите иерусалимски да постъпват според завета на Бога, Бога на отците си.
33 (AE)И премахна Иосия всички гнусотии от всички земи на Израилевите синове, и заповяда на всички в земята Израилева да служат на Господа, своя Бог. И през всички дни на живота му те не отстъпваха от Господа, Бога на отците си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.