Historical

Реформи на цар Аса

15 Тогава Божият Дух слезе върху Азария, сина на Одед, ² и той излезе да посрещне Аса с думите: „Послушайте ме, Аса и всички вие от Юдея и Вениаминовото племе! Господ е с вас, докато вие сте с Него: ако Го търсите, ще Го намерите, но ако Го изоставите, и Той ще ви изостави. ^3 (A)Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да го поучава, и без закон. ⁴ Но когато в бедствието си се обърнаха към Господа, Бога на Израил, и Го потърсиха, те Го намериха. ⁵ Заради смутове навред по земята в онези времена нямаше сигурност нито за онези, които идваха, нито за онези, които си отиваха. ⁶ И се биеха народ с народ и град с град, понеже Бог им изпращаше всякакви неволи. ⁷ Но вие бъдете силни и не се отказвайте, защото делото ви ще бъде възнаградено!“

⁸ Като чу предсказанията, които Азария, син на пророк Одед, изрече, Аса се осмели и премахна езическите мерзости от цялата земя на Юда и Вениамин, както и от градовете, които беше превзел в Ефремовата планина след това поднови жертвеника на Господа, който беше пред Господния притвор. ⁹ И събра всички юдеи, виниаминци и преселниците от Ефрем, Манасия и Симеон, които живееха сред тях, защото много израилтяни преминаха към него, като видяха, че Господ, неговият Бог, е с него. ¹⁰ Те се събраха в третия месец на петнадесетата година от царуването на Аса ¹¹ и принесоха в онзи ден жертва на Господа от плячката, която докараха – седемстотин вола и седем хиляди овце. ¹² Тогава сключиха завет с Господа, Бога на предците си, да Му служат от все сърце и душа; ¹³ и всеки, бил той малък или голям, мъж или жена, който не потърси Господа, Бога на Израил, да бъде наказан със смърт. ¹⁴ И се заклеха на Господа с викове и възгласи под звуците на тръби и рогове. ¹⁵ Всички юдеи се радваха на тази клетва, защото се заклеха искрено да служат всеотдайно на Господа. И Господ се обърна към тях и те се успокоиха.

^16 (B)Аса лиши и майка си от царско достойнство, понеже беше издигнала статуи на Ашера. Той събори нейния идол, насече го и го изгори в долината при Кедрон. ¹⁷ И макар че оброчищата в Израил не бяха премахнати, сърцето на Аса остана предано на Господа до края на живота му. ¹⁸ Той донесе в Божия храм посветените от баща му дарове и посвети сам на Бога сребро, злато и съдове. ¹⁹ И до тридесет и петата година от царуването на Аса вече нямаше война.

Последни години на цар Аса и неговата смърт

16 ^(C)В тридесет и шестата година от царуването на Аса израилският цар Вааса се вдигна против Юдея и започна да строи Рама, за да не може никой да влиза или излиза от царството на Аса юдейски. ² Тогава Аса изнесе сребро и злато от съкровищницата на Господния храм и на царския дом и го изпрати на сирийския цар Венадад в Дамаск с посланието: ³ „Нека установим съюз между мене и тебе, какъвто имаше между моя и твоя баща. Затова ти изпращам сребро и злато, иди и развали съюза си с израилския цар Вааса, за да се оттегли от границите ми.“ ⁴ Венадад послуша Аса и изпрати военачалниците на войските против израилските градове. И те опустошиха Йон, Дан, Авел-Маим, както и всички складове в Нафталимовите градове. ⁵ Като чу за това, Вааса се отказа да строи в Рама и прекрати работата по укреплението. ⁶ Тогава цар Аса събра всички юдеи, за да отнесат камъните и дърветата, които Вааса беше приготвил за укрепването на Рама. С тях той построи Гева и Мицфа.

⁷ В това време при юдейския цар Аса дойде ясновидецът Ананий и му каза: „Понеже ти се уповаваше на царя на Сирия, а не на Господа, своя Бог, затова войската на сирийския цар не попадна в ръцете ти. ^8 (D)Не бяха ли етиопците и ливийците по-многобройни и с много повече колесници и конници? Тогава обаче ти се довери на Господа и Той ги предаде в твоите ръце. ^9 (E)Защото Господ оглежда цялата земя, за да помага на онези, чиито сърца са изцяло предани на Него. Но ти сега постъпи безразсъдно и затова отсега нататък ще водиш войни.“ ^10 (F)Аса се разгневи на ясновидеца, думите против него го подразниха и той го хвърли в затвор. По това време Аса преследваше някои от народа.

¹¹ Делата на Аса отначало докрай са описани в Книгата на юдейските и израилските царе. ¹² На тридесет и деветата година от царуването си болест засегна краката му. Макар страданията му да се увеличаваха, той не потърси лек от болестта при Господа, а от лекари. ¹³ Аса почина при предците си на четиридесет и първата година от царуването си. ¹⁴ Той беше погребан в гробницата, която сам си беше изградил в града на Давид; положиха го на легло, изпълнено с благовонни масла, приготвени според обичая, и в негова памет запалиха голям огън.

Възцаряване и величие на Йосафат

17 ^(G)Вместо него се възцари синът му Йосафат, който укрепи страната против израилтяните. ² Той разположи войски във всички крепости на Юдея и изпрати стражи по юдейската земя и в градовете на Ефрем, които баща му Аса беше завладял. ³ И Господ беше с Йосафат, понеже той следваше пътя на баща си Давид, а не последва Ваал. ⁴ Потърси Бога на предците си и постъпваше по Неговите заповеди, а не подражаваше на израилтяните. ⁵ Затова Господ утвърди царската му власт. От цяла Юдея носеха дарове на Йосафат и той твърде много забогатя и се прослави. ^6 (H)Понеже следваше със сърцето си Господните пътища, той премахна оброчищата и езическите стълбове в Юдея.

⁷ А на третата година от царуването си изпрати предводителите си Бен-Хаил, Овадия, Захария, Натанаил и Михея да поучават в юдейските градове. ⁸ С тях изпрати и левитите Шемая, Нетания, Зевадия, Азаил, Шемирамот, Йонатан, Адония, Товия и Товадония, а също и свещениците Елишема и Йорам. ^9 (I)Те носеха със себе си книгата на Господния закон и поучаваха юдеите; обикаляха всички градове в Юдея и учеха народа, както им беше наредено.

¹⁰ И страх от Господа обзе всички царства в земите около Юдея и те не воюваха против Йосафат. ¹¹ Филистимците носеха на Йосафат дарове и сребро като данък, арабите му докарваха дребен добитък – седем хиляди и седемстотин овена и седем хиляди и седемстотин козела. ¹² Мощта на Йосафат все повече нарастваше и той строеше в Юдея крепости и градове за складове. ¹³ В юдейските градове той разполагаше с много припаси, а в Йерусалим – със силни и храбри мъже. ¹⁴ Ето техния списък по имена: хилядниците от Юда: предводител Адна с триста хиляди боеспособни мъже; ¹⁵ след него: предводител Йоханан с двеста и осемдесет хиляди; ¹⁶ последван от Амасия, Зихриевия син, който се беше посветил на Господа. Той имаше двеста хиляди боеспособни мъже. ¹⁷ И от Вениамин: Елиада, който беше опитен във военното дело, с двеста хиляди въоръжени с лъкове и щитове, ¹⁸ а след него Йехозавад със сто и осемдесет хиляди души, въоръжени за битка. ¹⁹ Това бяха боеспособните мъже, които служеха при царя, освен онези, които той беше разположил в укрепените градове из цяла Юдея.

Съюз на Йосафат с Ахав

18 ^(J)Йосафат имаше много богатство и слава. Той се сроди с Ахав. ² След няколко години отиде при Ахав в Самария. Ахав закла много овце и волове за него и хората му и го убеждаваше да тръгне с него против град Рамот в Галаад. ³ израилският цар Ахав попита Йосафат, царя на Юдея: „Ще тръгнеш ли с мене против Рамот в Галаад?“ А той му отговори: „Каквото ти желаеш, това и аз желая; моят народ е и твой народ. Ще тръгна с тебе на война.“

⁴ Но Йосафат помоли царя на Израил: „Преди това попитай какво ще каже Господ.“ ⁵ И израилският цар събра пророците си, четиристотин мъже, и ги попита: „Да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад или да се откажем?“ А те отговориха: „Иди и Господ ще го предаде в царските ти ръце!“ ⁶ Но Йосафат продължи да пита: „Няма ли тук друг някой пророк на Господа, за да се допитаме и чрез него?“ ⁷ израилският цар отвърна на Йосафат: „Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа – Михей, Йемлаевият син. Но аз го ненавиждам, защото не пророчества добро за мен, а само лошо.“ А Йосафат каза: „Не бива цар да говори така.“ ⁸ Тогава израилският цар нареди да повикат един евнух и му каза: „Доведи бързо Михей, Йемвлаевия син!“

⁹ Израилският цар и Йосафат, царят на Юдея, бяха седнали, всеки на престола си, облечени в царски одежди. Те седяха на открито пред самарийските порти и всички пророци пророчестваха пред тях. ¹⁰ Седекия, синът на Хенаан, който си беше направил шлем с железни рога, рече: „Така казва Господ: ‘С тези рога ще нападаш сирийците, докато ги изтребиш’.“ ¹¹ И всички пророци предвиждаха същото и казваха: „Тръгни против Рамот в Галаад и ще победиш! Господ ще го предаде в царските ти ръце.“

¹² А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: „Всички пророци в един глас предричат добро на царя. Нека и твоите думи бъдат като думите на всеки от тях, кажи и ти нещо добро.“ ¹³ Но Михей отвърна: „Кълна се в живия Господ! Каквото ми каже моят Бог, това ще говоря.“

¹⁴ И когато дойде при царя, царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад, или да се откажем?“ Пророкът отговори: „Тръгнете и ще победите, защото градът ще бъде предаден в ръцете ви!“ ¹⁵ А царят му каза: „Колко пъти ще те заклевам в името на Господа да ми пророчестваш само истината!“ ^16 (K)Михей отвърна: „Видях целия Израил, пръснат по планините като овце без пастир. И Господ каза: Те нямат господар и нека всеки се върне в дома си с мир.“

¹⁷ Тогава израилският цар се обърна към Йосафат с думите: „Не ти ли казах, че не предсказва за мене добро, а само лошо?“ ¹⁸ А Михей отвърна: „Чуйте тогава словото на Господа. Видях Господа, седнал на Своя престол, а цялото небесно войнство стоеше около него отдясно и отляво. ¹⁹ И Господ каза: ‘Кой ще подмами Ахав, царя на Израил, да отиде и да загине при Рамот в Галаад?’ Един предлагаше едно, друг – друго. ²⁰ Един дух излезе и застана пред Господа, и каза: ‘Аз ще го подмамя.’ А Господ го попита: ‘С какво?’ ²¹ А той отвърна: ‘Ще стана дух на лъжата и ще говоря чрез устата на всичките му пророци.’ Тогава Господ рече: ‘Ти можеш да го подмамиш, затова иди и направи това, което каза.’ ²² И сега, ето Господ е оставил лъжливия дух да влезе в устата на тези твои пророци. Но Господ изрече присъда над тебе.“

²³ Тогава Седекия, Ханаановият син, пристъпи, удари плестница на Михей и каза: „По какъв начин премина духът на Господа от мене, за да говори в тебе?“ ²⁴ А Михей отвърна: „Ще разбереш в деня, в който ще бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“ ²⁵ Тогава царят на Израил заповяда: „Хванете Михей и го заведете при градоначалника Амон и при Йоас, царския син, ²⁶ и предайте заповедта на царя: Хвърлете този човек в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и вода, докато се върна жив и невредим.“ ²⁷ А Михей отвърна: „Ако някога се върнеш жив и невредим, тогава Господ не е говорил чрез мене.“ И добави: „Нека целият народ чуе това!“

²⁸ И така, израилският цар и Йосафат, царят на юдеите, тръгнаха към Рамот в Галаад. ²⁹ По пътя израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в битката, а ти си носи царските одежди.“ И царят на Израил се преоблече, и те влязоха в битката. ³⁰ Сирийският цар беше заповядал на водачите на колесници: „Не се сражавайте нито с войници, нито с военачалници, а само с царя на Израил.“ ³¹ И когато водачите на колесници видяха Йосафат, си казаха: „Това е израилският цар.“ И го нападнаха от всички страни. Но Йосафат призова Господа да му помогне и Бог ги отблъсна от него. ³² Тогава водачите на колесници разбраха, че той не е царят на Израил, и престанаха да го преследват. ³³ В това време един стрелец стреля напосоки и улучи израилския цар на незащитено от бронята място. Затова той заповяда на колесничаря: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм тежко ранен.“ ³⁴ Но понеже в онзи ден сражението се ожесточи, израилският цар остана в колесницата до вечерта и към залез слънце умря.