Historical

Обща покайна молитва и празник на помирение с Бога

9 На двадесет и четвъртия ден от същия месец израилтяните, облечени във вретища, се събраха за пост и си посипаха главите с пепел. ² Тогава хората от Израилевия род се отделиха от всички чужди родове и застанаха да изповядват греховете си и престъпленията на предците си. ³ Една четвърт от деня те стояха и четяха от книгата на Господния закон, а другата четвърт се изповядваха и се покланяха на Господа, своя Бог. ⁴ А Иисус, Вания, Кадмиил, Шевания, Вуний, Шеревия, Вания и Хенани застанаха на левитския подиум и на висок глас призоваваха Господа, своя Бог. ⁵ След това левитите Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Ходия, Шевания и Петахия извикаха: „Станете и славете Господа, вашия Бог, от века и до века! Нека всички благославят славното Ти име, извисено над всяко славословие и възхвала.“

^6 (A)Тогава Ездра започна своята молитва: „Ти си Господ, единствен Ти! Ти сътвори необятните небеса и всичките им съзвездия, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях. Ти даваш живот на всичко това и небесните войнства се покланят пред Тебе. ^7 (B)Ти Сам, Господи Боже, избра Аврам, изведе го от Ур, града на халдейците, и му даде името Авраам. ^8 (C)Като видя, че той е верен пред Тебе от цялото си сърце, сключи с него завет, за да дадеш на него и на потомците му земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, йевусейци и гергесейци. И Ти изпълни думата Си, защото си справедлив.

^9 (D)Ти видя и теглото на предците ни в Египет и чу вика им при Червено море. ^10 (E)Затова показа знамения и чудеса против фараона, всичките му служители и целия народ на страната му, понеже Ти знаеше, че постъпват горделиво с прадедите ни. Така прослави името Си и то се слави и до днес. ^11 (F)Ти раздели пред тях морето и те минаха по сухо през него, а техните гонители Ти хвърли в дълбините като скала в буйни води. ^12 (G)Денем ги водеше с облачен стълб, нощем – със стълб от огън, за да им дадеш светлина по пътя, по който трябваше да вървят. ^13 (H)Ти слезе на планината Синай и говори с тях от небето, даде им справедлив съд, истински закони и добри наредби и заповеди. ^14 (I)Ти ги научи да почитат Твоята свята събота и чрез Твоя служител Мойсей им даде заповеди, наредби и закон. ^15 (J)Ти им даде хляб от небето, когато гладуваха, и от скалата им извади вода, когато изпитваха жажда. Ти им заповяда да тръгнат и да завладеят земята, за която се беше заклел, че ще им я дадеш.

¹⁶ Но те, нашите предци, се възгордяха, проявиха упорство и не се вслушаха в Твоите заповеди. ^17 (K)Те отказаха да се покоряват и не искаха да си спомнят чудесата, които Ти извърши за тях. Разбунтуваха се и решиха да се върнат в Египет като роби. Но понеже си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив, изпълнен с милост, Ти не ги изостави. ^18 (L)Дори когато направиха излято теле и казаха: ‘Ето твоя бог, който те изведе от Египет’, и продължиха да богохулстват, ¹⁹ Ти поради голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята: облачният стълб беше непрестанно над тях денем, за да ги води по пътя, а огненият стълб – нощем, за да им свети по пътя, по който трябваше да вървят. ²⁰ Ти им даде Своя благ Дух, за да ги вразумява, утоли глада им с манната Си, даде им вода, за да не изпитват жажда. ^21 (M)Четиридесет години ги храни в пустинята и не ги лиши от нищо. Дрехите им не овехтяваха, нозете им не отекоха. ^22 (N)Ти им даде царства и народи и ги подели между тях. Така те завладяха земята на Сихон, царя на Есевон, и земята на Ог, царя на Васан. ^23 (O)Дари ги с многобройни потомци, колкото звездите на небето, и ги въведе в земята, за която беше говорил на предците им, че ще дойдат да я завладеят. ²⁴ И потомците им влязоха в страната и я завладяха. Ти покори пред тях жителите на тази страна – ханаанците, и ги предаде в техните ръце с царете им и народите, които я населяваха, за да постъпят с тях, както пожелаят. ^25 (P)След това те превзеха укрепените градове и плодородната земя; сдобиха се с къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслинени градини и много плодни дървета. Те ядоха до насита, охраниха се и заживяха в охолство поради Твоята голяма благост.

^26 (Q)Но те се изпълниха с високомерие. Надигнаха се против Тебе и пренебрегнаха Твоя закон; избиха пророците, които ги увещаваха да се обърнат към Тебе, и извършиха тежки престъпления. ²⁷ Затова Ти ги предаваше под гнева на техните потисници. Всеки път обаче, когато те, угнетени, отправяха молитви към Тебе, Ти ги чуваше от небето и проявяваше голямото Си милосърдие, като им даваше избавители, които ги избавяха от техните потисници. ^28 (R)Но щом настъпваше спокойствие, те отново започваха да вършат злини пред Тебе. И тогава Ти ги предаваше във властта на враговете им, за да ги покорят. А когато отново отправяха молитви към Тебе, Ти ги чуваше от небето и проявяваше голямото Си милосърдие, като ги избавяше много пъти. ^29 (S)Тогава Ти ги увещаваше да се върнат към Твоя закон, но те упорстваха и не слушаха Твоите заповеди, престъпваха Твоите наредби, които даваха живот на всеки, който ги спазва, пренебрегваха ги, проявяваха високомерие и не се вслушваха. ^30 (T)Въпреки това Ти ги търпя много години, увещаваше ги чрез Своя Дух и Своите пророци, но те не Те слушаха. Тогава Ти ги предаде във властта на чуждоземни народи. ³¹ Но поради голямото Си милосърдие Ти не ги изтреби и не ги изостави, понеже си Бог благ и милостив.

³² Затова сега, Боже наш, велики, силни и пораждащ страхопочитание, Боже, Който вярно пазиш завет и милост, нека не изглежда пред Тебе малко нашето страдание, което е постигнало нас, царете ни, предводителите ни, свещениците ни, предците ни, пророците ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес. ³³ Ти си бил справедлив във всичко, което ни е сполетяло, защото изяви верността Си, а ние съгрешихме. ³⁴ Нашите царе, предводители, свещеници и предци не изпълняваха Твоя закон и не се вслушваха в Твоите заповеди и знамения, с които ги увещаваше. ³⁵ И макар да се сдобиха с царство и изобилие от блага, които Ти им даде, с обширна и плодородна земя, която Ти им остави – те не Ти служиха и не се отвърнаха от нечестивите си дела. ³⁶ И ето сега сме роби. В земята, която Ти даде на предците ни, за да се наслаждават на плодовете и благата ѝ, ето ние сме роби в нея! ³⁷ Тя дава в изобилие своите плодове на царете, на които Ти ни подчини заради греховете ни; те имат пълна власт над нашите тела и над добитъка ни и голяма е неволята ни.

Завет и договорни задължения спрямо закона

10 ^[a] Поради всичко това ние съставяме писмено задължение за вярност, а над подписите ни стои печатът на предводителите, левитите и свещениците ни.“

² А тези, които вписаха имената си в подпечатания лист, бяха: областният управител Неемия, Хахалиевият син, и Седекия; ³ следват: Серая, Азария, Йеремия, ⁴ Пашхур, Амария, Малхия, ⁵ Хатуш, Шевания, Мелух, ⁶ Харим, Меремот, Овадия, ⁷ Даниил, Гинетон, Варух, ⁸ Мешулам, Авия, Миямин, ⁹ Маазия, Вилгай, Шемая; това бяха свещениците. ¹⁰ Левитите: Иисус, Азаниевият син, Бинуй от потомците на Хенадад и Кадмиил; ¹¹ техните родственици: Шевания, Ходия, Клита, Фелая, Ханан, ¹² Миха, Рехов, Хашавия, ¹³ Закхур, Шеревия, Шевания, ¹⁴ Ходия, Ваний, Венинуй. ¹⁵ Предводителите на народа: Парош, Пахат-Моав, Елам, Зату, Вания, ¹⁶ Вуний, Азгад, Бевай, ¹⁷ Адония, Бигвай, Адин, ¹⁸ Атер, Езокия, Акур, ¹⁹ Ходия, Хашум, Бецай, ²⁰ Хариф, Анатот, Невай, ²¹ Магпиаш, Мешулам, Хезир, ²² Мешезавел, Садок, Ядуй, ²³ Фелатия, Ханан, Аная, ²⁴ Осия, Ханания, Хашув, ²⁵ Лохеш, Пилха, Шовек, ²⁶ Рехум, Хашовна, Маасея, ²⁷ Ахия, Ханан, Анан, ²⁸ Малух, Харим, Ваана.

²⁹ Към тях се присъедини и останалият народ – свещеници, левити, стражи на портите, храмови прислужници, както и всички, които се бяха отделили от чуждите племена в страната към Божия закон, заедно с жените си, синовете и дъщерите си, всички, които бяха достигнали съзнателна възраст. ³⁰ Те се присъединиха към знатните си събратя и под клетва за проклятие се задължиха да живеят по Божия закон, даден чрез Божия служител Мойсей, както и да спазват и изпълняват всички заповеди на Господа, нашия Бог, Неговите повели и разпоредби.

^31 (U)Заклеха се още: „Да не даваме дъщерите си на чужди народи и да не вземаме дъщерите им за синовете си; ^32 (V)и ако чужди народи докарат стока и храни за продан в събота, да не купуваме от тях в събота или в някой от святите дни. На всяка седма година да не обработваме земята и да опрощаваме всички дългове.

³³ Наложихме си също като наредба да предоставяме по една трета сикла на година за богослуженията в дома на нашия Бог, ^34 (W)за хлябовете на предложението, за постоянния хлебен принос, за постоянните всеизгаряния, за стълбите, за новолунията, за празниците, за свещените вещи, за жертвите за грях, принасяни от израилтяните, и за всичко, което се извършва в храма на нашия Бог. ^35 (X)Ние – свещениците, левитите и народът, ще хвърлим жребий за доставянето на дърво от всеки род ежегодно в определеното време в дома на нашия Бог, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, както е писано в Закона.

^36 (Y)Задължихме се да принасяме всяка година първите плодове от нивите си и от всяко плодно дърво ^37 (Z)и да довеждаме в дома на нашия Бог при свещениците, които служат там, първородните от синовете и добитъка си, както е писано в закона – първородните от своя едър и дребен добитък; ^38 (AA)да даваме на свещениците в складовете на дома на нашия Бог първото тесто от житото ни и нашите приноси, плодове от всяко дърво, вино и елей, а на левитите – десятък от всички градове, където обработваме земята. ^39 (AB)Когато левитите събират десятък, да присъства свещеник, Ааронов потомък, а левитите да откарват десятък от десятъците в дома на нашия Бог, в помещенията на съкровищницата. ⁴⁰ На тези места израилтяните и левитите трябва да оставят приносите от жито, вино и елей. Там са и свещените съдове, свещениците, които служат, стражите при портите и певците. Затова ние няма да изоставим храма на нашия Бог.“

Новите жители на Йерусалим и на другите градове

11 ^(AC)Предводителите на народа се заселиха в Йерусалим. За останалото население беше хвърлен жребий, така че на десет рода един да живее в Йерусалим, а останалите девет – в другите градове. ² И народът благослови всички, които се съгласиха да живеят в Йерусалим.

^3 (AD)Предводителите на страната се заселиха в Йерусалим. В другите градове също се заселиха израилтяни, свещеници, левити, храмови слуги, потомци на Соломоновите роби – всеки в своя град и владение. ⁴ В Йерусалим заживяха някои от потомците на племената на Юда и Вениамин. От потомците на Юда: Атая, синът на Узия, син на Захария, син на Амария, син на Сафтия, син на Малалеил, от Фаресовите потомци; ⁵ както и Маасея, синът на Варух, син на Колхозея, син на Хазая, син на Адая, син на Йокарив, син на Захария, син на Шилония. ⁶ Всички Фаресови потомци, които живееха в Йерусалим, бяха четиристотин шестдесет и осем храбри мъже.

⁷ А ето и Вениаминовите потомци: Салу, синът на Мешулам, син на Йоед, син на Федая, син на Колая, син на Маасея, син на Итиил, син на Исая; ⁸ освен тях още Габай и Салай – деветстотин двадесет и осем души. ⁹ Техен предводител беше Йоил, Зихриевият син, а Юда, Сенуевият син, беше втори в града.

¹⁰ От свещениците: Йедая, синът на Йоарив, Яхин, ¹¹ Серая, синът на Хелкия, син на Мешулам, син на Садок, син на Мерайот, син на Ахитув, управителя на Божия дом, ¹² както и техни сродници, които служеха в храма – осемстотин двадесет и двама души; освен тях и Адая, синът на Йерохам, син на Фелалия, син на Амция, син на Захария, син на Патхур, син на Малхия, ¹³ както и сродниците му, предводители на родове – двеста четиридесет и двама души. Следват: Амашсай, синът на Азариил, син на Ахзая, син на Мешилимот, син на Имер ¹⁴ и сродниците му, храбри мъже, – сто двадесет и осем души. Началник им беше Завдиил, Хагедолимовият син.

¹⁵ От левитите: Шемая, синът на Хашув, син на Азрикам, син на Хашавия, син на Вунит; ¹⁶ Шавтай и Йозавад, левитски надзорници за външните дейности при Божия храм; ¹⁷ следват: Матания, синът на Миха, син на Завдия, син на Асаф, който ръководеше славословието при молитвата; негов заместник беше сродникът му Бакбукия; и Авда, синът на Шамуя, син на Галал, син на Идитун. ¹⁸ Всички левити в святия град бяха двеста осемдесет и четири.

¹⁹ Стражи при портите: Акув, Талмон и сродниците им, които стояха на стража – сто седемдесет и двама души. ²⁰ Останалите израилтяни, свещеници и левити живееха по другите градове на Юдея, всеки в своето владение. ²¹ А храмовите прислужници живееха в Офел. Техни надзорници бяха Циха и Гатфа.

²² Надзорник на левитите в Йерусалим беше Узий, синът на Вания, син на Хашавия, син на Матания, син на Миха. Той принадлежеше към потомците на Асаф, които бяха певци при богослуженията в Божия храм. ²³ За тях имаше издадена царска заповед, която определяше какво трябва да се пее през всеки един от дните. ²⁴ А Петахия, син на Мешезавел и потомък на Зера, син на Юда, беше представител на царя за всичко, което се отнасяше до народа.

²⁵ Някои от племето на Юда се заселиха и по селата близо до нивите си: в Кириат-Арба и в селищата му; в Дивон и селищата му, в Йекавцеил и селищата му; ²⁶ в Йешуа, в Мелада и в Бет-Палет; ²⁷ в Хацар-Шуар, във Вирсавия и селищата му; ²⁸ в Секелаг, в Мекона и селищата му; ²⁹ в Ен-Римон, в Цора и в Ярмут; ³⁰ в Заноах, Одолам и селищата му, в Лахис и околността му; в Азеха и селищата му. Така те населиха областта от Вирсавия до Еномовата долина.

³¹ А Вениаминовите потомци се заселиха от Гева нататък – в Мухмас, Хая, Ветил и селищата му; ³² в Анатот, Нов и Анания; ³³ в Хацор, Рама и Гитаим; ³⁴ в Хадид, Цевоим и Невалат; ³⁵ в Лод, Оно и в Харашимската долина. ³⁶ Някои от левитите от племето на Юда се заселиха в областта на Вениаминовото племе.