Historical
5 Цар Валтасар даде голям пир на хиляда свои велможи и пред очите на хилядата пи вино.
2 (A)Като вкуси от виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които Навуходоносор, баща му, бе изнесъл из Иерусалимския храм, за да пият от тях царят, велможите му, жените му и наложниците му.
3 Тогава донесоха златните съдове, които бяха взети из светилището на Дома Божий в Иерусалим; и пиеха от тях царят и велможите му, жените му и наложниците му, –
4 пиеха вино, и славеха боговете златни и сребърни, медни и железни, дървени и каменни.
5 (B)В този същи час подадоха се пръсти от човешка ръка и пишеха срещу светилника върху мазилката на стената на царския дворец, и царят видя пръстите на ръката, която пишеше.
6 Тогава царят промени лице: мислите му го смутиха, ставите на бедрата му отслабнаха и коленете му взеха да се удрят едно о друго.
7 (C)Завика царят силно, за да доведат магьосници, халдейци и гледачи: царят проговори и каза на мъдреците вавилонски: „който пречете това, що е написано, и ми обясни, какво значи то, ще бъде облечен в багреница, и на шията му ще бъде златна верижка, и в царството ми ще бъде трети властник“.
8 (D)И влязоха всички мъдреци цареви, ала не можаха да прочетат написаното и да обяснят на царя значението му.
9 Цар Валтасар се развълнува твърде много, и видът на лицето му се измени, и велможите му се смутиха.
10 (E)А царицата, по повод думите на царя и на велможите му, влезе в стаята, дето беше пирът; проговори царицата и рече: „царю, жив да си вовеки! да те не смущават мислите ти, и да се не изменя видът на лицето ти.
11 (F)В царството ти има мъж, в когото е Духът на Бога Светии; в дните на баща ти намери се в него светлина, разум и мъдрост, като мъдростта на боговете, и цар Навуходоносор, баща ти, го постави глава на тайноведците, магьосниците, халдейците и гледачите, – сам баща ти, царят,
12 (G)защото в него, в Даниила, комуто царят промени името на Валтасар, се намери висок дух, знание и разум, способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да развързва възли. Затова нека повикат Даниила, – и той ще обясни значението“.
13 (H)Тогава въведоха Даниила при царя, и царят проговори и каза на Даниила: „ти ли си Даниил, един от пленените синове иудейски, които баща ми – царят – доведе от Иудея?
14 Слушал съм за тебе, че в тебе има Дух Божий, и светлина, и разум, и висока мъдрост се намира в тебе.
15 Ето, доведоха ми мъдреци и магьосници, за да прочетат това, що е написано, и да ми обяснят, какво значи то; но те не можаха да ми го обяснят.
16 А за тебе съм слушал, че можеш да обясняваш значението и да развързваш възли; и тъй, ако можеш да прочетеш това, що е написано, и ми обясниш, какво значи, ще бъдеш облечен в багреница, и на шията ти ще бъде златна верижка, и в царството ще бъдеш трети властник“.
17 Тогава Даниил отговори и рече на царя: „даровете ти нека останат у тебе, и почестите отдай другиму; а написаното ще прочета на царя и значението ще му обясня.
18 (I)Царю, Всевишният Бог бе дарувал на баща ти Навуходоносора царство, величие, чест и слава.
19 (J)Пред величието, що му бе дал Той, всички народи, племена и езици трепереха и му се бояха: когото си искаше, убиваше, и когото си искаше, оставяше го жив; когото си искаше, въздигаше, и когото си искаше, унижаваше.
20 (K)Но когато сърцето му се възгордя, и духът му се ожесточи до дързост, той биде свален от царския си престол и лишен от славата си,
21 (L)и биде отлъчен от синовете човешки, и сърцето му заприлича на зверско, и живя той с диви осли; храниха го с трева като вол, и тялото му се оросяваше от небесна роса, докле позна, че над човешкото царство владичествува Всевишният Бог и поставя над него, когото си иска.
22 И ти, негов сине, Валтасаре, не смири сърцето си, ако и да знаеше всичко това,
23 (M)а се въздигна против Господа Небесни, и съдовете от Дома Му ти донесоха, и ти и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте от тях вино, и ти славеше боговете сребърни и златни, медни и железни, дървени и каменни, които нито виждат, нито слушат, нито разумяват; а Бога, в Чиито ръце е твоето дишане, и у Когото са всички твои пътища, ти не прослави.
24 Заради това са и проводени от Неготия ръчни пръсти и е начертано това писмо.
25 И ето, що е начертано: мене, мене, текел, упарсин.
26 Ето и значението на думите: мене – изброи Бог царството ти и му тури край;
27 (N)текел – претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек;
28 перес – царството ти е разделено и е дадено на мидяни и перси“.
29 (O)Тогава по заповед на Валтасара облякоха Даниила в багреница и туриха на шията му златна верижка и го провъзгласиха трети властник в царството.
30 В тая съща нощ Валтасар, халдейският цар, биде убит,
31 (P)и Дарий Мидянин превзе царството, бидейки на шейсет и две години.
6 Угодно бе на Дария да постави над царството сто и двайсет сатрапа, за да бъдат в цялото царство,
2 а над тях трима князе, – един от които беше Даниил, – за да дават сатрапите тям сметка, и да не бъде царят никак претоварен.
3 (Q)Даниил надминаваше другите князе и сатрапи, защото в него имаше висок дух, и царят кроеше вече да го постави над цялото царство.
4 (R)Тогава князете и сатрапите затърсиха предлог да обвинят Даниила по управлението на царството, ала никакъв предлог, ни погрешка не можаха да намерят, защото той беше верен, и никаква погрешка или вина не се намираше в него.
5 (S)И тия люде казаха: „ние не ще намерим предлог против Даниила, ако го не намерим против него в закона на неговия Бог“.
6 Тогава тия князе и сатрапи отидоха при царя и му казаха тъй: „цар Дарие, жив да си вовеки!
7 Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и военачалници се съгласиха помежду си, да се издаде царска наредба и да излезе заповед: който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, него да хвърлят в лъвовата яма.
8 (T)И тъй, утвърди, царю, това решение и подпиши повелята, за да бъде неизменна, като закон мидийски и персийски, и да не бъде нарушена“.
9 Цар Дарий подписа решението и заповедта.
10 (U)А Даниил, като узна, че е подписана такава повеля, отиде у дома си. Прозорците на горницата му бяха отворени към Иерусалим, и той три пъти на ден прекланяше колене и се молеше на своя Бог и Го славословеше, както това си вършеше и понапред.
11 Тогава тия люде издебнаха и намериха Даниила, че се моли и че проси милост пред своя Бог;
12 после отидоха и казаха на царя за царската заповед: „нали ти подписа повеля, че всеки човек, който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, да бъде хвърлен в лъвовата яма?“ Царят отговори и рече: „тая дума е твърда, както законът на мидяни и перси, който не допуска изменения“.
13 Тогава те отговориха и казаха на царя: „Даниил, който е от пленените синове на Иудея, не обръща внимание ни на тебе, царю, ни на повелята, която си подписал, но три пъти на ден се моли със свои молитви“.
14 Царят, като чу това, много се наскърби и тури на сърце да спаси Даниила и дори до заник-слънце твърде залягаше да го избави.
15 Но ония люде дойдоха при царя и му казаха: „знай, царю, че по закона на мидяни и перси никое решение или заповед, утвърдена от царя, не може да бъде изменена“.
16 Тогава царят заповяда, и доведоха Даниила и го хвърлиха в лъвовата яма; при това царят каза на Даниила: „твоят Бог, Комуто неизменно служиш, Той ще те избави!“
17 (V)И донесоха камък, та сложиха върху отвора на ямата, и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да се не промени нищо в разпоредбата за Даниила.
18 След това царят отиде в двореца си, легна да спи без вечеря и дори не поръча да му донесат храна, и сънят бягаше от него.
19 А на сутринта царят стана взори и бързо се упъти към лъвовата яма;
20 (W)и, като приближи до ямата, с жален глас извика Даниила и му рече: „Данииле, рабе на Бога Живий! Твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?“
21 Тогава Даниил отговори на царя: „царю, жив да си вовеки!
22 (X)Моят Бог проводи Своя Ангел и затвори устата на лъвовете, и те ме не повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе, царю, не съм извършил престъпление“.
23 (Y)Тогава царят твърде много се зарадва за Даниила и заповяда да го извадят из ямата; и извадиха Даниила из ямата, и никаква повреда не се намери по него, защото той вярваше в своя Бог.
24 (Z)Царят заповяда, и доведоха ония люде, които обвиняваха Даниила, та ги хвърлиха в лъвовата яма, както тях самите, тъй и децата им и жените им; и още не стигнали дъното на ямата, лъвовете ги сграбиха и строшиха всичките им кости.
25 След това цар Дарий написа на всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: „мирът да ви се умножи!
26 (AA)От мене се повеля издава, във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия Бог, защото Той е Бог жив и вечно живеещ, и Неговото царство е нескрушимо, и Неговото владичество е безкрайно.
27 (AB)Той избавя и спасява, върши чудеса и личби по небе и земя; Той избави Даниила от силата на лъвовете“.
28 (AC)Тъй Даниил преуспяваше и в царуването на Дария, и в царуването на Кира Персийски.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.