Read the Gospels in 40 Days
19 След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
2 И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,
3 искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;
4 и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
5 Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
6 И той бързо слезе и Го прие с радост.
7 И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.
8 (A)А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
9 Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
10 (B)понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
11 А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –
12 (C)и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
13 и като повика десет свои слуги, даде им десет мини[a] и им рече: търгувайте, докле се завърна.
14 Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.
15 И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.
16 Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.
17 (D)И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.
18 Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.
19 Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.
20 Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,
21 понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.
22 (E)Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;
23 тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?
24 И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.
25 (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)
26 (F)Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
27 (G)а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
28 Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.
29 (H)И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици
30 и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.
31 И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.
32 Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.
33 А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?
34 Те отговориха: то е потребно Господу.
35 (I)И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.
36 И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.
37 А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,
38 (J)като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!
39 И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
40 (K)Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.
41 И когато се приближи и видя града, заплака за него
42 и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,
43 (L)понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,
44 и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.
45 (M)И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,
46 (N)и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.
47 И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,
48 и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.
20 (O)В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите
2 и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?
3 Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:
4 кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?
5 А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
6 (P)Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.
7 И отговориха: не знаем, откъде беше.
8 Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
9 (Q)И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;
10 и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
11 Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.
12 Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.
13 Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.
14 (R)Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.
15 (S)И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?
16 Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!
17 (T)Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?
18 Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
19 И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.
20 (U)И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.
21 И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;
22 позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?
23 А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?
24 Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.
25 (V)Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
26 И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.
27 (W)Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 (X)Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;
29 имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;
30 тая жена взе вторият; и той умря бездетен;
31 взе я третият, – тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;
32 след всички умря и жената;
33 и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.
34 Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
35 но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
36 и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
37 (Y)А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.
38 Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.
39 На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.
40 (Z)И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:
41 как казват, че Христос е син Давидов?
42 (AA)А сам Давид казва в книгата на псалмите: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
43 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?
45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:
46 (AB)пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,
47 които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.