The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CSB. Switch to the CSB to read along with the audio.
20 (A)Давид побягна от Нават, който е в Рама, и дойде та рече на Ионатана: що сторих аз, в що съм крив, с какво съгреших пред баща ти, та търси душата ми?
2 (B)Отговори му (Ионатан): не, ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо, било голямо, било малко, без да яви на ушите ми; защо баща ми ще крие от мене това нещо? Това няма да бъде.
3 (C)Давид се кълнеше и думаше: баща ти добре знае, че аз намерих благоволение в твоите очи, затова си дума: „нека не знае за това Ионатан, за да не се огорчи“; но жив е Господ и жива душата ти – една само крачка има между мене и смъртта.
4 Ионатан рече на Давида: каквото иска душата ти, аз ще сторя за тебе.
5 Тогава Давид рече на Ионатана: ето, утре е нов месец, и аз трябва да седя с царя на трапезата; но пусни ме, и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден.
6 (D)Ако баща ти попита за мене, ти кажи: Давид ми се измоли да отиде в своя град Витлеем, защото там се извършва годишно жертвоприношение на целия му род.
7 Ако на това той каже: „добре“, твоят раб ще има мир; ако пък се разгневи, то знай, че той е намислил нещо лошо.
8 (E)А ти стори милост на твоя раб, – защото ти прие раба си в завет Господен с тебе, – и ако има някоя вина в мене, убий ме ти; защо да ме водиш при баща си?
9 Ионатан отговори: това няма да бъде с тебе; защото, ако узная навярно, че баща ми е решил да ти стори нещо лошо, нима не ще ти обадя това?
10 И Давид рече на Ионатана: кой ще ми обади, ако ти отговори баща ти сърдито?
11 Ионатан рече на Давида: хайде да идем на полето. И двамата излязоха на полето.
12 Ионатан рече на Давида: жив Господ, Бог Израилев! Утре по това време, или други ден, ще узная от баща си; и ако той е благосклонен към Давида, и аз още тогава не пратя при тебе и не явя пред ушите ти,
13 нека това и това стори Господ с Ионатана и още повече да стори. Ако баща ми крои да ти стори зло, и това ще явя в ушите ти, и ще те пусна; тогава иди си смиром, и нека Господ бъде с тебе, както беше с баща ми!
14 Но и ти, ако бъда още жив, стори ми милост Господня.
15 (F)Ако пък умра, не отнимай милостта си от моя дом довека, дори и тогава, когато Господ изтреби от лицето на земята всички врагове Давидови.
16 (G)Тъй сключи Ионатан завет с дома Давидов и рече: нека Господ върне на враговете Давидови!
17 (H)Ионатан пак се кле на Давида в обичта си към него, понеже го обичаше като душата си.
18 И рече му Ионатан: утре е нов месец, и ще попитат за тебе, понеже мястото ти няма да бъде заето;
19 затова на третия ден слез и иди бързо на мястото, дето се криеше попреди, и седни при камъка Азел;
20 аз пък ще пусна към нея страна три стрели, като да стрелям в цел;
21 после ще пратя едно момче, като му кажа: „иди, намери стрелите“, и ако кажа на момчето: „на, стрелите са отзаде ти, вземи ги“, дойди при мене, понеже е мир за тебе, и, жив ми Господ, няма нищо да ти бъде:
22 ако пък кажа тъй на момчето: „на, стрелите са отпреде ти“, върви си, понеже Господ те пуща;
23 а за това, за което говорихме аз и ти, свидетел е Господ между мене и тебе вовеки.
24 (I)Давид се скри в полето. Настъпи нов месец, и царят седна да обядва.
25 Царят седна на мястото си, както винаги, на седалището до стената. Ионатан стана, и Авенир седна до Саула; а мястото на Давида остана празно.
26 (J)Него ден Саул не каза нищо, защото помисли, че това е случайно, че Давид е нечист, не се е очистил.
27 Настъпи и вторият ден на новия месец, а мястото на Давида оставаше празно. Тогава Саул рече на сина си Ионатана: защо синът Иесеев не дойде на обед нито вчера, нито днес?
28 Ионатан отговори на Саула: Давид измоли от мене да отиде във Витлеем,
29 като казваше: „пусни ме, понеже имаме в града роднинско жертвоприношение, и брат ми ме покани; затова, ако съм намерил благоволение в твоите очи, да отида и да се повидя с братята си“, затова той и не дойде на царския обяд.
30 Тогава Саул се много разгневи на Ионатана и му рече: недостойний и непокорний сине! нима не зная, че си се сдружил с Иесеевия син за срам на себе си и за срам на майка си!
31 Защото през всички дни, докле Иесеевият син живее на земята, няма да устоиш ни ти, ни царството ти; а сега прати и го доведи при мене, понеже е обречен на смърт.
32 Ионатан отговори на баща си Саула и му рече: защо да се убива? какво е сторил?
33 (K)Тогава Саул хвърли копие върху него, за да го убие. И Ионатан разбра, че баща му се е решил да убие Давида.
34 Ионатан стана от трапезата много разгневен, и не обядва на втория ден от новия месец, защото скърбеше за Давида, и защото баща му го обиди.
35 На другия ден сутринта Ионатан излезе на полето, по времето, което бе определил на Давида, и едно малко момче с него.
36 И той рече на момчето: тичай, търси стрелите, които пущам. Момчето се затече, а той пущаше стрелите тъй, че те летяха по-далеч от момчето.
37 И момчето се затече натам, накъдето Ионатан пущаше стрелите, и Ионатан завика подир момчето и рече: гледай, стрелата е отпреде ти.
38 Ионатан пак викаше подир момчето: по-скоро тичай, не се спирай. И момчето събра Ионатановите стрели и дойде при господаря си.
39 А момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха, каква е работата.
40 Тогава Ионатан даде оръжието си на момчето, което беше с него, и му рече: иди и го занеси в града.
41 Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше.
42 (L)Ионатан рече на Давида: иди си смиром; а това, в което се клехме двама в името Господне, думайки: „Господ да бъде между мене и тебе, между моето семе и твоето семе“, да бъде навеки.
43 И (Давид) стана, та замина, а Ионатан се върна в града.
21 (M)Давид дойде в Номва при свещеник Ахимелеха, и Ахимелех се смути, като се срещна с Давида, и му рече: защо си сам, и няма никой с тебе?
2 Давид рече на свещеник Ахимелеха: царят ми даде заповед, като каза: „нека никой не знае, за какво съм те пратил и какво съм ти поръчал“, затова оставих слугите на уречено място;
3 а сега дай ми, каквото имаш на ръка, пет хляба, или каквото се намери.
4 Свещеникът отговори на Давида и рече: нямам на ръка прост хляб, а има свещен хляб; само ако твоите люде са се въздържали от жени, не ка ядат.
5 Тогава Давид отговори на свещеника и му рече: жени при нас нямаше ни вчера, ни завчера, откак съм излязъл, и съдовете на момчетата са чисти, а ако пътят е нечист, то хлябът ще си остане чист в съдовете.
6 (N)И свещеникът му даде от свещения хляб; защото нямаше друг хляб, освен хлябовете на предложението, които бяха взети отпред лицето на Господа, та, след снемането им, да се турят топли хлябове.
7 (O)Него ден там се намираше пред Господа един от слугите Саулови, на име Доик, идумеец, началник на Сауловите овчари.
8 Давид рече на Ахимелеха: нямаш ли тук на ръка копие или меч? Защото аз не взех със себе си нито меч, нито друго оръжие, понеже поръчката на царя беше набързо.
9 (P)Свещеникът отговори: ето мечът на филистимеца Голиата, когото ти уби в дъбовата долина, увит в дреха, отзад ефода; ако искаш, вземи го: други освен него няма тук. И Давид рече: като него няма друг, дай ми го. (И му го даде.)
10 (Q)Давид стана и побягна в същия ден от Саула, и дойде при гетския цар Анхуса.
11 (R)И рекоха на Анхуса слугите му: тоя не е ли Давид, царят на оная страна? Не пяха ли нему по хората, думайки: „Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди“?
12 Давид вложи тия думи в сърцето си и много се боеше от Анхуса, царя гетски.
13 (S)И промени лицето си пред тях, и се престори на безумен в очите им и дращеше по вратите, (хвърляше се на ръцете си) и пущаше слюнки по брадата си.
14 Анхус рече на рабите си: виждате, тоя човек е луд; защо сте го довели при мене?
15 нима малко луди имам при мене, та сте го довели да лудува пред мене? нима ще влезе той в къщата ми?
9 И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
2 Учениците Му Го попитаха и казваха: Равѝ, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
3 Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
4 (A)Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
5 (B)Докле съм в света, светлина съм на света.
6 (C)Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
7 (D)и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
8 А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.
10 Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
11 Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
12 Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
13 Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.
14 А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.
15 Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.
16 (E)Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.
17 (F)Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.
18 Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал
19 и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
20 Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
21 а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
22 (G)Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.
23 Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
24 Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
25 Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26 Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
27 Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29 (H)Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
30 Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.
31 (I)Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.
32 (J)Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.
33 Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
34 Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
35 Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?
36 Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
37 Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.
38 А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.
39 (K)А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.
40 Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи?
41 (L)Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.
(Алилуия.)
113 (A)Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов – от другоплеменен народ,
2 Иуда стана Божия светиня, Израил Божие владение.
3 (B)Морето видя и побягна; Иордан назад се върна.
4 (C)Планините скачаха като овни, и хълмовете – като агнета.
5 (D)Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна!
6 Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета?
7 Трепери, земьо, пред лицето на Господа, пред лицето на Бога Иаковов,
8 (E)Който превръща скалата във водно езеро и камъка – във воден извор.
9 (F)Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
10 (G)Защо езичниците да казват: та де е техният Бог?
11 (H)Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска.
12 (I)А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце.
13 (J)Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат;
14 (K)имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват;
15 ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си.
16 (L)Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват.
17 (M)(Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
18 Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
19 Вие, които се боите от Господа, уповавайте се Господу: Той е наша помощ и щит.
20 Господ ни помни, благославя (ни), благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом;
21 благославя ония, които се боят от Господа, малки и големи.
22 Да ви придаде Господ повече и повече, вам и на вашите деца.
23 Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята.
24 (N)Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки.
25 (O)Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба;
26 (P)а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека. Алилуия.
(Алилуия.)
114 Радвам се, че Господ чу гласа ми, молбата ми;
2 (Q)наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
3 (R)Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб.
4 Тогава призовавах името Господне: Господи! избави душата ми.
5 (S)Милостив е Господ и праведен, и милосърден е нашият Бог.
6 (T)Господ пази простодушните: аз бях изнемогнал, и Той ми помогна.
7 Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро.
8 (U)Ти избави душата ми от смърт, очите ми – от сълзи, и нозете ми – от препъване.
9 Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.