Chronological
Йов отговаря на Елифаз. Безпричинно обвинение
6 А Йов отговори:
2 Дано само би се претеглила моята печал
и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!
3 (A)Понеже сега би била по-тежка от морския пясък;
затова думите ми са били необмислени.
4 (B)Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене,
чиято отрова духът ми изпива;
Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева?
Или мучи ли волът при яслите си?
6 Яде ли се блудкавото без сол?
Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Душата ми се отвращава да ги допре;
те ми станаха като омразно ястие.
8 Дано получех това, което прося,
и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! –
9 (C)Да благоволеше Бог да ме погуби,
да пуснеше ръката Си и ме посече!
10 (D)Но това ще ми бъде още утеха
(Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.),
че аз не утаих думите на Святия.
11 Каква е силата ми, за да чакам?
И какъв е краят ми, за да издържа?
12 Силата ми сила каменна ли е?
Или плътта ми е медна?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми?
И не се ли отдалечи от мен избавлението?
14 (E)На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му
даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.
15 (F)Братята ми ме измамиха като поток;
преминаха като течение на потоци,
16 които се мътят от леда
и в които се топи снегът;
17 когато се стоплят, изчезват;
когато настане топлина, изгубват се от мястото си.
18 Керваните, като следват по криволиченията им,
пристигат в пустота и се губят;
19 (G)теманските кервани прегледваха;
шевските пътници ги очакваха;
20 (H)излъгаха се в надеждата си;
дойдоха там и се посрамиха.
21 (I)Сега и вие сте така никакви;
видяхте ужас и се уплашихте.
22 Казах ли аз: Донесете ми?
Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Или: Избавете ме от ръката на неприятеля?
Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Научете ме и аз ще млъкна;
и ми покажете в какво съм съгрешил.
25 Колко са силни справедливите думи!
Но вашите доводи какво изобличават?
26 Мислите ли да изобличите думи,
когато думите на окаян човек са като вятър?
27 (J)Наистина вие бихте впримчили сирачето,
бихте копали яма на неприятеля си.
28 И така, сега благоволете да ме погледнете,
защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.
29 (K)Върнете се, моля; нека не става неправда.
Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.
30 Има ли неправда в езика ми?
Не може ли небцето ми да познае лошото?
7 (L)Земният живот на човека не е ли воюване?
И дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както на слуга, който желае сянка,
и както на наемник, който очаква заплатата си,
3 (M)така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование
и нощи на печал ми бяха определени.
4 (N)Когато си лягам, казвам: Кога ще стана?
Но нощта се протака;
и непрестанно се въртя насам-натам до зори.
5 (O)Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст;
кожата ми се пука и тлее.
Молитва на Йов към Бога
6 (P)Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача
и чезнат без надежда.
7 (Q)Помни, че животът ми е дъх
и че окото ми няма вече да се върне да види добро.
8 (R)Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече;
твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.
9 (S)Както облакът се разпръсва и изчезва,
така и слизащият в преизподнята[a] няма да възлезе пак;
10 (T)няма да се върне вече у дома си
и мястото му няма да го познае вече.
11 (U)Затова аз няма да въздържа устата си;
ще говоря в утеснението на духа си;
ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз или морско чудовище,
че слагаш над мене стража?
13 (V)Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши,
постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 тогава ме плашиш със сънища
и ме ужасяваш с видения;
15 така че душата ми предпочита удушване
и смърт, а не тези мои кости.
16 (W)Дотегна ми; не искам да живея вечно;
оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 (X)Какво е човек, за да го възвеличаваш
и да си наумяваш за него,
18 да го посещаваш всяка сутрин
и да го изпитваш всяка минута?
19 Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен
и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?
20 (Y)Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората?
Защо Си ме поставил за Свой прицел,
така че дотегнах на себе си?
21 И защо не прощаваш престъплението ми
и не отнемаш беззаконието ми?
Защото още сега ще спя в пръстта;
и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Първа реч на Валдад. Йов е лицемер
8 Тогава савхиецът Валдад отговори:
2 Докога ще говориш така
и думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 (Z)Бог променя ли съда?
Или Всемогъщият променя правдата?
4 (AA)Ако синовете ти са съгрешили пред Него
и Той ги е предал на последствията от[b] беззаконието им;
5 (AB)ако ти прилежно би потърсил Бога,
ако би се помолил на Всемогъщия,
6 тогава, ако ти беше чист и правдив,
непременно сега Той би се събудил да работи за теб
и би направил да благоденства праведното ти жилище;
7 и при все да е било малко началото ти,
пак в сетните си дни ще имаш много повече.
8 (AC)Понеже попитай, моля, предишните родове
и внимавай в изпитаното от бащите им
9 (AD)(защото ние сме вчерашни и не знаем нищо,
тъй като дните на земята са сянка);
10 не искат ли те да те научат и да ти явят,
и да произнесат думи от сърцата си?
11 Никне ли рогоза без тиня?
Расте ли тръстиката без вода?
12 (AE)Докато е още зелена и неокосена,
изсъхва преди всяка друга трева.
13 (AF)Така са пътищата на всички, които забравят Бога;
и надеждата на нечестивия ще загине.
14 Надеждата му ще се пресече;
упованието му е паяжина.
15 (AG)Той ще се опре на къщата си, но тя няма да устои;
ще се хване за нея, но няма да издържи.
16 Той зеленее пред слънцето
и клончетата му се простират в градината му;
17 корените му се сплитат в грамадата камъни;
той гледа на камъните като на дом.
18 (AH)Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му,
тогава мястото ще се отрече от него, като каже: Не съм те видял.
19 (AI)Ето това е радостта от пътя му!
И от пръстта други ще поникнат.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния,
нито ще подири ръката на злотворците.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях
и устните ти с възклицание.
22 (AJ)Онези, които те мразят, ще се облекат със срам;
и шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
Йов отговаря на Валдад. Божията справедливост. Съзнание за грях
9 А Йов отговори:
2 (AK)Наистина зная, че това е така,
но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да се съди с Него,
не може да Му отговори за едно от хиляда.
4 (AL)Мъдро сърце и мощна сила има Бог:
кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?
5 Той премества планините и те не усещат,
когато ги е преобърнал в гнева Си.
6 (AM)Той поклаща земята от мястото ѝ,
така че стълбовете ѝ треперят.
7 Той заповядва на слънцето и то не изгрява;
и слага под печат звездите.
8 (AN)Той сам простира небесата
и стъпва на морските вълни.
9 (AO)Той създава съзвездията – Мечката, Орион и Плеядите,
и скритите пространства[c] на юг.
10 (AP)Той върши велики и неизследими дела
и безбройни чудеса.
11 (AQ)Ето, минава край мен и не Го виждам;
преминава и не Го забелязвам;
12 (AR)ако грабне плячка, кой ще Му забрани?
Кой ще Му каже: Какво правиш?
13 (AS)Ако Бог не оттегли гнева Си,
горделивите помощници се повалят под Него!
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря
и да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 (AT)На Когото, и праведен, ако бях, не можех да отговоря,
а щях да помоля за милост от Съдията си.
16 Ако извиках и ми отговореше,
нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 (AU)Защото ме смазва с вихрушка
и умножава раните ми без причина.
18 Не ме оставя да си отдъхна,
а ме насища с горчивини.
19 Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! – би казал Той;
и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?
20 Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста;
ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си,
бих презрял живота си.
22 (AV)Все едно е; затова казвам:
Той погубва и непорочния, и нечестивия.
23 Ако бичът Му убива внезапно,
Той се смее при изпитанията на невинните.
24 (AW)Земята е предадена в ръцете на нечестивите;
Той покрива лицата на съдиите ѝ;
ако не, тогава кой е, който прави това?
25 (AX)А моите дни са по-бързи от бързоходец;
бягат, без да видят добро;
26 (AY)преминаха като леки кораби,
като орел, който се спуска върху лова.
27 (AZ)Ако кажа: Ще забравя оплакването си,
ще оставя жалеенето си и ще се утеша.
28 (BA)В ужас съм от всичките си скърби;
зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 нечестив ще се смятам;
и така – защо да се трудя напразно?
30 (BB)Ако се умия със снежна вода
и очистя със сапун ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята,
така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 (BC)Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря
и да дойдем заедно на съд.
33 (BD)Няма посредник помежду ни,
който да сложи ръката си върху двама ни.
34 (BE)Нека оттегли от мене тоягата Си
и ужасът Му да не ме плаши.
35 Тогава ще говоря и няма да се боя от Него;
защото в себе си не съм така уплашен.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.