Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Chronological

Read the Bible in the chronological order in which its stories and events occurred.
Duration: 365 days
Библия, ревизирано издание (BPB)
Version
Лука 14-15

Христос изцелява в събота

14 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.

И, ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.

(A)И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не?

А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.

(B)И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден?

И не можаха да отговорят на това.

За гостите и домакините

А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:

(C)Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб

и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.

10 (D)Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.

11 (E)Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

12 (F)Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.

13 (G)А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните.

Притча за поканените на голямата вечеря

15 (H)И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 (I)А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 (J)И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.

18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.

20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.

21 (K)И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.

23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 (L)защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

Изисквания към учениците

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:

26 (M)Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот[a], не може да бъде Мой ученик.

27 (N)Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 (O)Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?

29 Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

30 Този човек почна да гради, но не можа да довърши.

31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди?

32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

34 (P)Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.

Притча за изгубената овца

15 (Q)А всички бирници и грешници се приближаваха до Него да Го слушат.

(R)А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Този приема грешниците и яде с тях.

И Той им разказа тази притча:

(S)Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?

И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

(T)И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

(U)Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Притча за изгубената драхма

Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?

И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

Притча за блудния син

11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

12 (V)И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

14 И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.

15 И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.

17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;

19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20 (W)И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

21 (X)А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.

22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;

23 докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;

24 (Y)защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

26 И повика един от слугите и попита какво е това.

27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28 И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.

29 А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;

30 а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.

32 (Z)Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

Библия, ревизирано издание (BPB)

Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.