Chronological

Пророк Илия и израилският цар Охозия

1 ^(A)След смъртта на Ахав Моав се разбунтува против Израил. ^2 (B)Охозия падна през решетъчния прозорец на горната си стая, в Самария, и се нарани. Тогава той изпрати пратеници, като им поръча: „Идете, попитайте Ваал-Зевув, бога на Екрон, дали ще оздравея от това нараняване.“

³ Но Господен ангел каза на тесвитеца Илия: „Стани! Иди да пресрещнеш пратениците на самарийския цар и им кажи: ‘Няма ли Бог у Израил, че отивате да питате Ваал-Зевув, бога на Екрон? ⁴ Затова така казва Господ: «Ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш»!’“ И Илия отиде.

⁵ И пратениците се върнаха при Охозия. Той ги попита: „Защо се върнахте?“ ⁶ Те му отговориха: „Един мъж дойде да ни посрещне и ни каза: ‘Идете си, върнете се при царя, който ви е изпратил, и му кажете, че Господ пита: «Няма ли Бог у Израил, че отивате да се допитате до Ваал-Зевув, бога на Екрон? Затова няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш»’.“ ⁷ Той им отвърна: „Как изглеждаше мъжът, който ви пресрещна и ви каза тези думи?“ ⁸ Те му отговориха: „Онзи човек беше космат, препасан с кожен колан около кръста.“ Тогава царят каза: „Това е тесвитецът Илия.“

⁹ И царят изпрати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Петдесетникът се изкачи при Илия и ето намери го седящ на върха на хълма и му каза: „Божий човече! Царят каза: Слез долу!“ ^10 (C)Но Илия отговори на петдесетника: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и да погълне тебе и твоите петдесет души.“ И слезе огън от небето и погълна и него, и петдесетте му войници.

¹¹ И втори път царят изпрати при Илия друг петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи и му каза: „Божий човече, така каза царят: ‘Бързо слез долу!’“ ¹² Отговорът на Илия на тези хора беше: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и погълне тебе и твоите петдесет войници.“ И Божий огън слезе от небето и погълна и него, и неговите петдесет войници.

¹³ И още веднъж царят изпрати трети петдесетник с неговите петдесет войници. Но третият петдесетник се изкачи, дойде и падна на коленете си пред Илия, и го умоляваше с думите: „Божий човече, нека бъде пощаден животът ми и животът на тези твои петдесет служители пред тебе. ¹⁴ Ето огън слезе от небето и погълна предишните двама петдесетници с техните петдесет войници. Но сега нека бъде пощаден животът ми пред твоите очи!“ ¹⁵ Тогава Господният ангел каза на Илия: „Слез долу с него. Не се бой от него.“ И той стана и слезе долу с него при царя.

¹⁶ След това той каза на царя: „Така говори Господ: ‘Понеже изпрати пратеници да попитат Ваал-Зевув, бога на Екрон, като че ли нямаше в Израил Бог да се допиташ до Неговото слово, затова ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш’!“ ¹⁷ И той умря според словото на Господа, което Илия изрече. И вместо него се възцари Йорам – това беше във втората година на юдейския цар Йосафат, понеже Охозия нямаше син. ¹⁸ Останалите дела на Охозия, които той извърши, са записани в книгата на летописите на израилските царе.

Възнесението на пророк Илия

2 И когато дойде време Господ да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия и Елисей идваха от Галгал. ² Илия каза на Елисей: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща във Ветил.“ Но Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те отидоха във Ветил. ³ Пророческите синове, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе и ще го възнесе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“

⁴ Илия пак му каза: „Елисей, стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща в Йерихон.“ И отново Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те достигнаха до Йерихон. ⁵ Тогава учениците на пророка, които бяха в Йерихон, се приближиха до Елисей и му казаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“

⁶ И още веднъж Илия му каза: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща към Йордан.“ Отново Елисей отговори: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така двамата продължиха. ⁷ Тогава петдесет души от учениците на пророка тръгнаха и се спряха недалече отстрани, а двамата стояха с лице към Йордан. ^8 (D)Илия взе кожуха си, нави го и удари с него по водата, и тя се раздели на две страни. И двамата преминаха по сухо.

^9 (E)Когато те преминаваха, Илия каза на Елисей: „Искай каквото желаеш да направя за тебе, преди да бъда взет от тебе.“ Елисей каза: „Нека да бъде мой двоен дял от твоя дух.“ ^10 (F)Той отговори: „Ти искаш трудно нещо. Ако ме видиш как ще бъда взет от тебе, така и ще стане. Ако ли пък не видиш, това няма да стане.“ ^11 (G)Както вървяха по пътя и разговаряха, изведнъж се появи огнена колесница с огнени коне и ги разделиха един от друг. Илия бе грабнат във вихрушката към небето. ^12 (H)Елисей гледаше това и извика: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и конницата му!“

Начало на служението на пророк Елисей

И вече не го видя. Тогава сграбчи дрехите си и ги раздра на две. ¹³ След това той вдигна кожуха на Илия, който бе паднал от него, върна се и застана на брега на Йордан. ¹⁴ Тогава той взе кожуха на Илия, който бе паднал от него, удари с него по водата и каза: „Къде е сега Господ, Бог на Илия?“ И удари по водата и тя се раздели на две страни, и Елисей премина. ¹⁵ Отдалече го видяха учениците на пророка, които бяха срещу Йерихон, и казаха: „Илиевият дух почива върху Елисей.“ След това излязоха, за да го посрещнат, и му се поклониха до земята. ¹⁶ Тогава му казаха: „Ето сред нас, твоите служители, има петдесет души силни мъже. Нека те отидат да потърсят твоя господар. Може би Господният Дух го е вдигнал и го е оставил на някоя планина или в някоя долина.“ Но той отговори: „Не ги изпращайте!“ ^17 (I)Но те настояваха много пред него, докато му дотегнаха и каза: „Изпратете ги!“ Така те изпратиха петдесетте души, който го търсиха три дена, но не го намериха. ¹⁸ Те се върнаха при Елисей, който пребиваваше в Йерихон. Той им припомни: „Не ви ли казах да не ходите?“

¹⁹ Жителите на града казаха на Елисей: „Ето, както виждаш, господарю мой, разположението на този град е добро. Но водата е лоша и земята е безплодна.“ ²⁰ Той отвърна: „Дайте ми нова, плитка купа и поставете сол в нея.“ И му дадоха. ^21 (J)Тогава той излезе при водния извор, хвърли там солта и рече: „Така казва Господ: ‘Аз направих тази вода добра; занапред от нея няма да извира нито смърт, нито безплодие’.“ ²² И водата си е добра и до днес според думите, които изрече Елисей.

²³ Оттам той тръгна към Ветил и докато вървеше, по пътя от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като казваха: „Влизай, плешивецо. Влизай, плешивецо!“ ²⁴ Той се озърна, погледна ги втренчено и ги прокле в името на Господа. В това време от гората излязоха две мечки и разкъсаха четиридесет и две деца от тях. ²⁵ Оттук Елисей отиде на планината Кармил и оттам се завърна в Самария.

Царуване на израилския цар Йорам и походът му срещу Моав

3 След това Ахавовият син Йорам се възцари над Израил в Самария в осемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува дванадесет години. ² И той вършеше зло пред Господа, но не като баща си или майка си, защото премахна Вааловия идол, който баща му беше направил. ³ Само се придържаше към греховете на Йеровоам, Наватовия син, с които той беше въвлякъл в грях Израил, и не се отклоняваше от тях.

⁴ Моавският цар Меша имаше много стада и плащаше данък на израилския цар по сто хиляди агнета и вълната на сто хиляди овни. ^5 (K)Но щом Ахав умря, моавският цар се разбунтува против израилския цар. ⁶ Затова в онези дни цар Йорам излезе от Самария и направи преглед на всички боеспособни израилтяни, ^7 (L)върна се и изпрати да кажат на юдейския цар Йосафат: „Моавският цар се разбунтува против мене. Ще дойдеш ли с мене на война против Моав?“ Той отговори: „Ще дойда! Аз съм готов наравно с тебе, моят боен народ е както твоя народ, моите коне са готови, както твоите коне.“ ⁸ Тогава той попита: „По кой път ще отидем?“ Отговорът беше: „По пътя през едомската пустиня.“

⁹ Така израилският цар тръгна заедно с юдейския цар и едомския цар и те заобикаляха по този път седем дена. Нямаше вода нито за войската, нито за животните, които пехотинците водеха със себе си. ¹⁰ Тогава израилският цар каза: „Горко ни! Това е, защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“

^11 (M)Но Йосафат каза: „Няма ли тук Господен пророк, чрез когото можем да попитаме Господа?“ И един от служителите на израилския цар каза: „Елисей, Сафатовият син, е тук, онзи, който е прислужвал на пророк Илия.“ ¹² Йосафат каза: „С него е словото на Господа.“ Така израилският цар, съпровождан от Йосафат и едомския цар, слязоха при него.

¹³ Тогава Елисей каза на израилския цар: „Какво общо имам с тебе? Иди при пророците на своя баща или при пророците на своята майка.“ Но израилският цар му каза: „Не! Защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“ ^14 (N)Тогава Елисей каза: „Жив е Господ Вседържител, на Когото служа! Ако не почитах юдейския цар Йосафат, нито бих те погледнал, нито бих се отнесъл с внимание към тебе.“ ¹⁵ Сега доведете ми един музикант. И докато музикантът свиреше, ръката на Господа беше върху Елисей ¹⁶ и той каза: „Така казва Господ: ‘Превърни това корито на река в дълбоки водоеми’. ¹⁷ Защото така казва Господ: ‘Няма да видите нито вятър, нито дъжд, а това корито на река ще се напълни с вода, от която ще пиете вие с войската си и добитъка си.’ ¹⁸ Това е лесно в очите на Господа и Той ще предаде Моав във вашите ръце. ¹⁹ Вие ще разрушите всеки укрепен град и всички главни градове. Ще повалите всички плодни дървета и ще запушите всички водни извори. След това ще засипете цялата плодородна земя с камъни.“ ²⁰ На сутринта по времето, когато се принася безкръвната жертва, водата дойде откъм Едом и страната се изпълни с нея.

²¹ Когато всички моавците чуха, че царете се приближават, за да воюват с тях, те събраха мъжете – т.е. всички младежи на възраст за военна служба – и се струпаха край границата. ²² Те станаха рано сутринта и слънцето огряваше водата, и моавците видяха от отсрещната страна, че водата е червена като кръв. ²³ Тогава те извикаха: „Това е кръв! Царете са се сбили помежду си и са се изтребили един друг. Сега, Моав, на плячка!“

²⁴ Когато отидоха при израилския стан, израилтяните се надигнаха и започнаха да разбиват моавците и те побягнаха пред тях, а израилтяните продължаваха да налитат върху тях и да ги избиват. ²⁵ Те събаряха градовете и всеки хвърляше камък върху всяко парче плодородна земя, докато се напълнеше. Те запушиха всички водни извори, повалиха всички плодни дървета, така че остана само Кир-Харешет с крепостта. И въоръжените с прашки го обкръжиха и го обстрелваха.

²⁶ Когато моавският цар видя, че губи битката, взе със себе си седемстотин мечоносци, за да пробият фронтовата линия на едомския цар, но не успя. ^27 (O)Тогава той взе първородния си син, който трябваше да царува вместо него, и го принесе в жертва на градската стена. Това причини голямо възмущение сред израилтяните, те се оттеглиха и се завърнаха в земята си.

Чудесата на пророк Елисей

4 ^(P)Една жена от жените на пророческите ученици с плач казваше на Елисей: „Твоят служител, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа, но лихварят дойде да вземе двете ми деца за роби.“ ² Елисей я попита: „Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи.“ Тя отговори: „Твоята слугиня няма нищо вкъщи освен един съд за маслиново масло.“ ³ Тогава Елисей каза: „Иди и вземи назаем празни съдове от всички твои съседи, много на брой. ⁴ Тогава влез и затвори вратата след себе си и своите синове, и наливай маслиново масло във всички тези съдове. Когато един се напълни, поставяй го настрана.“ ⁵ Тя си отиде и затвори вратата след себе си и синовете си. Те ѝ носеха съдове, докато тя наливаше. ⁶ Когато съдовете се напълниха, тя каза на един от синовете си: „Донеси ми още съдове!“ Но той ѝ отговори: „Няма повече.“ Тогава маслиновото масло престана да тече. ⁷ Тя отиде и съобщи на Божия човек, а той ѝ каза: „Иди, продай маслиновото масло и плати на кредиторите си, а ти и синовете ти можете да живеете с останалото.“

⁸ Един ден Елисей пътуваше за Сунам, където живееше една заможна жена, която обикновено го канеше у дома си да се храни. И колкото пъти минаваше, той всякога се отбиваше и се хранеше с нея. ⁹ Тя каза на мъжа си: „Ето зная, че Божият човек, който често минава край нас, е свят. ¹⁰ Нека направим за него малка, оградена със стени горна стая и да му поставим там легло, маса, стол и лампа. Така че когато идва при нас, да може да стои там.“

¹¹ Един ден Елисей отиде пак там, качи се в горната стая и полегна. ¹² Тогава той каза на Гиезий, младия си служител: „Повикай тази сунамитка!“ Гиезий я повика и тя застана пред него. ¹³ Тогава Елисей му каза: „Кажи ѝ сега: Ето ти полагаш целия този труд заради нас, какво да направим за тебе? Има ли нещо, което да бъде казано за тебе на царя или на военачалника?“ Тя отговори: „Не, аз живея сред народа си.“ ¹⁴ Но Елисей настояваше: „Какво може да се направи за нея?“ Тогава Гиезий каза: „Виж, тя няма дете, а мъжът ѝ е стар.“ ¹⁵ Тогава Елисей отвърна: „Повикай я.“ Той я повика и тя застана при входа. ^16 (Q)Той каза: „След година пак по това време ти ще притискаш в прегръдките си син.“ Тогава тя рече: „Не, господарю мой! Ти, Божий човече, не лъжи своята слугиня.“ ¹⁷ Но жената забременя и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.

^18 (R)Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите. ¹⁹ То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“ ²⁰ Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря. ²¹ Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе. ²² След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“ ²³ Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“ ²⁴ И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“ ²⁵ Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил.

Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката. ²⁶ Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: ‘Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?’“ И тя отговори: „Всичко е наред.“ ²⁷ Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“ ²⁸ Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“ ²⁹ Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“ ³⁰ Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея.

³¹ Гиезий вървеше пред тях и сложи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито звук, нито отговор. Той се върна, излезе срещу Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“ ³² Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво. ³³ Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа. ³⁴ След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли. ³⁵ Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си. ³⁶ Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“ ^37 (S)Тя влезе, падна в краката му и се поклони до земята, след това взе сина си и излезе.

³⁸ Елисей се завърна в Галгал, а в страната имаше глад. Пророческите ученици се събраха пред него и той каза на прислужника си: „Постави голямото гърне и свари вариво за пророческите ученици!“ ³⁹ И един от тях излезе на полето, за да събира растения, и намери дива лоза, набра от нея пълен скут диви плодове. Върна се, наряза ги на парчета и ги хвърли в гърнето с варивото, без да ги познава. ⁴⁰ Сипаха на мъжете да ядат. Но щом започнаха да ядат от варивото, те извикаха и казаха: „Божий човече, в гърнето има смърт!“ И не можеха да ядат. ⁴¹ Тогава той каза: „Донесете брашно!“ И той го изсипа в гърнето. След това каза на Гиезий: „Сипи на хората!“ И ядоха, и нямаше в гърнето нищо вредно.

^42 (T)И един мъж дойде от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хляб от първите плодове – двадесет ечемични самуна и сурови зърна с люспите. Той каза: „Дай на хората да ядат.“ ⁴³ Но прислужникът му попита: „Как мога да дам това на сто души?“ Той настояваше: „Дай на хората да ядат, защото така казва Господ: ‘Ще ядат, и ще остане’.“ ⁴⁴ Така той им даде, те се наядоха и остана още според словото на Господа.