Beginning
34 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! изречи пророчество против Израилевите пастири, изречи пророчество и кажи на тях, на пастирите: тъй казва Господ Бог: горко на Израилевите пастири, които пасоха сами себе си! Нали стадото пастирите трябва да пасат?
3 (A)Вие ядохте тлъстина и се обличахте с вълна, клахте угоени овци, а стадото не пасохте.
4 (B)Слабите не подкрепяхте, болна овца не лекувахте, ранена не превързвахте, прокудена не връщахте и изгубена не дирехте, а ги управлявахте с насилие и жестокост.
5 (C)И пръснаха се те без пастир и, като се пръснаха, станаха плячка на всички полски зверове.
6 Скитат се Моите овци по всички планини и по всеки висок хълм, и по цялото земно лице се пръснаха Моите овци, и никой не попитва за тях, никой не ги дири.
7 Затова, о, пастири, изслушайте словото Господне.
8 Жив съм Аз! казва Господ Бог; задето Моите овци бяха оставени да бъдат разграбвани и, нямайки пастир, станаха плячка на всички полски зверове, и задето Моите пастири не търсиха овците Ми, понеже те пасоха сами себе си, а Моите овци не пасоха, –
9 затова, о, пастири, изслушайте словото Господне.
10 (D)Тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против пастирите, и ще изискам овците Си от ръцете им и не ще им дам вече да пасат овците, и пастирите няма вече да пасат сами себе си, и ще изтръгна Моите овци из техните челюсти, и те не ще бъдат тяхна храна.
11 (E)Защото тъй казва Господ Бог: ето, Аз Сам ще издиря Моите овци и ще ги прегледам.
12 (F)Както пастир проверява стадото си в деня, кога се намира всред своето пръснато стадо, тъй ще прегледам Аз Моите овци и ще ги освободя от всички места, дето бяха пръснати в ден облачен и мрачен.
13 (G)Ще ги изведа измежду народите и ще ги събера от страните, ще ги доведа в земята им и ще ги паса по планините Израилеви, край потоци и по всички обитаеми места на тая земя.
14 (H)Ще ги паса на добро пасбище, и кошара ще имат на високите Израилеви планини; там ще почиват в добра кошара и ще пасат на тучно пасбище – по Израилевите планини.
15 Моите овци Аз ще паса и ще ги отморявам, казва Господ Бог.
16 (I)Изгубената ще намеря и прокудената ще възвърна, ранена ще превържа и болна ще укрепя, а затлъстяла и буйна ще изтребя; ще ги паса с правда.
17 (J)Вас пък, Мои овци, – тъй казва Господ Бог, – ето, вас ще съдя между овца и овца, между овен и козел.
18 Нима ви е малко това, че пасете на добро пасбище, а между това тъпчете с нозе останалото от вашето пасбище, пиете чистата вода, а останалата мътите с нозете си,
19 та овците Ми трябва да ядат, що са нозете ви изтъпкали, и да пият, що са нозете ви размътили?
20 Затова тъй им казва Господ Бог: ето, Аз Сам ще съдя между овца тлъста и овца мършава.
21 Понеже вие блъскате с хълбок и с рамо, и с рогата си бодете всички слаби, докле ги изтласкате навън,
22 то Аз ще спася Моите овци, и те не ще бъдат вече разграбвани, и ще отсъдя между овца и овца.
23 (K)И ще поставя над тях един пастир, който ще ги пасе, Моя раб Давида; той ще ги пасе и той ще им бъде пастир.
24 И Аз, Господ, ще бъда техен Бог, и Моят раб Давид ще бъде княз сред тях. Аз, Господ, казах това.
25 (L)И ще сключа с тях завет за мир и ще премахна от страната лютите зверове, тъй че безопасно ще живеят в степта и ще спят в горите.
26 (M)Ще даря тям и на околностите на Моя хълм благословение и ще пращам овреме дъжд; това ще бъдат дъждове на благословия.
27 (N)И полското дърво ще дава своя плод, и земята ще дава своите произведения; и те ще бъдат безопасни на земята си, и ще познаят, че Аз съм Господ, кога скъсам връзките на ярема им и ги освободя от ръцете на техните потисници.
28 (O)Те не ще бъдат вече плячка за народите, и полските зверове не ще ги ядат; те ще живеят безопасно, и никой не ще ги заплашва.
29 (P)И ще произведа у тях славно садище, вече не ще загиват от глад на земята и не ще търпят срам от народите.
30 И ще познаят, че Аз, техен Господ Бог, съм с тях, и че те, дом Израилев, са Мой народ, казва Господ Бог,
31 (Q)и че вие сте Мои овци, овци на Моето паство; вие сте човеци, пък Аз съм ваш Бог, казва Господ Бог.
35 И биде към мене слово Господне:
2 (R)сине човешки! обърни лицето си към планина Сеир, изречи против нея пророчество
3 (S)и кажи ѝ: тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против тебе, Сеир планино! ще простра против тебе ръката Си и ще те направя пуста и необитаема.
4 (T)Градовете ти ще обърна на развалини, и ти сама ще запустееш и ще познаеш, че Аз съм Господ.
5 (U)Понеже у тебе има вечна вражда, и ти предаваше Израилевите синове на меч във време на нещастието им, във време на крайната гибел, –
6 затова жив съм Аз! казва Господ Бог, ще те направя на кръв, и кръв ще те преследва; понеже кръв не си мразела, то кръв ще те и преследва.
7 Ще направя Сеир планина пуста и безлюдна степ и ще изтребя по нея идещ и отходещ.
8 И ще напълня оброчищата ѝ с нейните убити; по твоите хълмове и твоите долини и по всички твои ровини ще падат поразени от меч.
9 (V)Ще те направя вечна пустиня, и в твоите градове не ще се живее, и ще познаете, че Аз съм Господ.
10 (W)Понеже ти казваше: тия два народа и тия две земи ще бъдат мои, и ние ще ги завладеем, макар и Господ да е там,
11 (X)затова жив съм Аз! казва Господ Бог, ще постъпя с тебе според мярката на твоята омраза и твоята завист, която ти изказа от омраза към тях, и ще им се явя, когато ще те съдя.
12 (Y)И ще познаеш, че Аз, Господ, чух всички твои хули, които ти произнасяше върху Израилевите планини, думайки: „запустяха! нам са дадени да ги поядем!“
13 Вие се големеехте пред Мене с езика си и умножавахте речите си против Мене; Аз чух това.
14 Тъй казва Господ Бог: когато цяла земя ще се радва, Аз ще те направя пустиня.
15 (Z)Както ти се радваше, задето дялът на Израилевия дом запустя, тъй и с тебе ще направя: ще бъдеш опустошена, Сеир планино, и цяла Идумея заедно, – и ще познаят, че Аз съм Господ.
36 (AA)И ти, сине човешки, изречи пророчество за планините Израилеви и кажи: планини Израилеви, чуйте словото Господне.
2 (AB)Тъй казва Господ Бог: понеже врагът казва за вас: „охохо! охохо! и вечните оброчища се паднаха нам за дял“,
3 то изречи пророчество и кажи: тъй казва Господ Бог: тъкмо задето ви опустошават и ви поглъщат от вси страни, за да станете притежание на другите народи и да се изложите на людски укори и глуми, –
4 затова, планини Израилеви, изслушайте словото на Господа Бога: тъй казва Господ Бог на планини и на хълмове, на долища и долини, и на опустели развалини и напуснати градове, които станаха плячка и гавра за другите околни народи;
5 затова тъй казва Господ Бог: в разпалената Си ревност изрекох слово против другите народи и против цяла Идумея, които си отредиха земята Ми за владение, като я обричаха себе за плячка със сърдечна радост и с презрение в душа.
6 (AC)Затова изречи пророчество за земята Израилева и кажи на планини и хълмове, на долища и долини: тъй казва Господ Бог: ето, Аз изрекох това в ревността Си и в яростта Си, защото вие носите на себе присмеха от народите.
7 Затова тъй казва Господ Бог: Аз подигнах ръката Си с клетва, че народите, които са около вас, сами ще понесат своя срам.
8 (AD)А вие, планини Израилеви, ще развиете клоните си и ще принасяте плодовете си на Моя народ Израиля, защото те скоро ще дойдат.
9 (AE)Защото ето, към вас ще се обърна, и вие ще бъдете обработвани и засявани.
10 И ще заселя у вас много люде, целия дом Израилев, целия, и градовете ще бъдат заселени, и развалините – застроени.
11 (AF)Ще умножа у вас люде и добитък, и те ще се плодят и размножават, ще ви населя, както беше в предишните ваши времена, ще ви правя добро повече, отколкото в предишните ваши времена, – и ще познаете, че Аз съм Господ.
12 Ще доведа у вас люде, Моя народ Израиля, и те ще те владеят, земьо! Ти ще бъдеш тяхно наследие и вече не ще ги оставяш бездетни.
13 (AG)Тъй казва Господ Бог: задето казват за вас: „ти си земя, която пояждаш людете и която правиш народа си бездетен“, –
14 затова вече не ще пояждаш людете и занапред не ще правиш народа си бездетен, казва Господ Бог.
15 (AH)И вече не ще слушаш присмех от народите, и вече не ще понесеш върху себе си хули от племената, и занапред не ще правиш народа си бездетен, казва Господ Бог.
16 И биде към мене слово Господне:
17 (AI)сине човешки! когато домът Израилев живееше в земята си, той я сквернеше с поведението си и с делата си; пътят им беше пред Моето лице като нечистота на жена, кога се очистя.
18 И Аз излях върху тях гнева Си за кръвта, която те проливаха в тая земя, и задето те я скверняха със своите идоли.
19 (AJ)И Аз ги разпилях между народите, и те са развеяни по земите; Аз ги съдих според техните пътища и според техните дела.
20 (AK)И дойдоха те при народите, където отидоха, и обезславиха Моето свето име, защото за тях казват: „те са народ на Господа и излязоха от Неговата земя“.
21 (AL)И пожалих Аз Моето свето име, което домът Израилев обезслави у народите, където отидоха.
22 (AM)Затова кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: не заради вас ще направя това, доме Израилев, а заради Моето свето име, което вие обезславихте у народите, където отидохте.
23 (AN)И ще осветя великото Си име, обезславено у народите, сред които го обезславихте, и ще познаят народите, че Аз съм Господ, казва Господ Бог, когато покажа върху вас светостта Си пред очите им.
24 Ще ви взема из народите, ще ви събера от всички страни и ще ви доведа във вашата земя.
25 (AO)Ще ви поръся с чиста вода, – и вие ще се очистите от всички ваши скверноти, и от всички ваши идоли ще ви очистя.
26 (AP)Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът.
27 (AQ)Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби.
28 (AR)И ще живеете на земята, която дадох на отците ви, и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог.
29 (AS)Ще ви освободя от всички ваши нечистотии, ще призова житото и ще го умножа и не ще ви оставя да търпите глад.
30 Ще умножа дървесните плодове и полските произведения, та занапред да не търпите хули от народите поради глад.
31 (AT)Тогава ще си спомните за лошите си пътища и за недобрите си дела и ще почувствувате погнуса към сами себе за беззаконията си и за гнусотиите си.
32 (AU)Не заради вас ще сторя това, казва Господ Бог, нека ви бъде известно. Червете се и се срамувайте от вашите пътища, доме Израилев.
33 Тъй казва Господ Бог: в оня ден, когато ви очистя от всичките ви беззакония и населя градовете, и бъдат застроени развалините,
34 и опустошената земя, която беше пустиня в очите на всеки минувач, бъде разработена, –
35 (AV)тогава ще кажат: „тая запустяла земя стана като Едемска градина, и тия съсипани, запустели и разорени градове се укрепиха и заселиха“.
36 (AW)И ще познаят народите, които ще останат около вас, че Аз, Господ, изново съграждам разрушено, засаждам запустяло. Аз, Господ, казах – и извърших.
37 Тъй казва Господ Бог: ето, още и в това ще явя милостта Си към дома Израилев, ще ги умножа с люде като стадо.
38 (AX)Както има много жертвени овци в Иерусалим във време на празниците му, тъй ще бъдат пълни с люде запустелите градове, и ще познаят, че Аз съм Господ.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.