Beginning
8 (A)След това Давид порази филистимци и ги покори; и отне Давид Метег-Гаама от ръцете на филистимци.
2 (B)Порази и моавци и ги измери с връв, като ги простря на земята; и отмери две върви за убиване, една връв за оставяне живи. И станаха моавци на Давида роби, плащащи данък.
3 (C)Давид порази Адраазара, сина на сувския цар Рехова, когато тоя отиваше да възстанови властта си при реката (Ефрат);
4 (D)и взе Давид от него хиляда и седемстотин конници[a] и двайсет хиляди пешаци; и преряза Давид жилите на всички колеснични коне, като (си) остави от тях за сто колесници.
5 (E)Дойдоха сирийци от Дамаск да помогнат на сувския цар Адраазара; но Давид порази двайсет и две хиляди сирийци.
6 (F)И Давид постави стража в Сирия Дамаска, и сирийците станаха на Давида роби, плащащи данък. И Господ пазеше Давида навред, където да отидеше той.
7 (G)След това Давид взе златните щитове, които носеха Адраазаровите роби, и ги донесе в Иерусалим. (Тях отпосле взе египетският цар Сусаким, когато нападна Иерусалим, в дните на Соломоновия син Ровоама.)
8 (H)А от Бет и Берот, Адраазарови градове, цар Давид взе твърде много мед (от която Соломон направи медно море, стълбове, умивалници и всички съдове).
9 (I)И иматският цар Тоа чу, че Давид поразил цялата Адраазарова войска,
10 и Тоа прати сина си Иорама при цар Давида да го поздрави и да му благодари, задето е воювал с Адраазара и го е поразил; понеже Адраазар воюваше с Тоа. А в ръце Иорам имаше сребърни, златни и медни съдове.
11 (J)Цар Давид посвети и тях на Господа, заедно със среброто и златото, което посвети от онова, що бе отнел от всички народи, които бе покорил:
12 от сирийци, моавци, амонитци, филистимци и амаликитци, и от онова, що бе отнето от Адраазара, сина на сувския цар Рехова.
13 (K)И Давид си спечели име, като се връщаше от поражението на осемнайсет хиляди сирийци в Солна долина.
14 (L)И постави стражи в Идумея; постави стражи по цяла Идумея, и всички идумейци станаха на Давида роби. И Господ пазеше Давида, където и да отидеше той.
15 (M)И царува Давид над всички израилтяни, и съдеше и раздаваше правда на целия си народ.
16 (N)А Иоав, син Саруев, беше началник над войската; и Иосафат, син Ахилудов, беше летописец,
17 (O)Садок, син Ахитувов, и Ахимелех, син Авиатаров, бяха свещеници; Сераия беше писар;
18 (P)и Ванея, син Иодаев, беше началник над хелетейци и фелетейци, а Давидовите синове бяха първи при двора.
9 (Q)И каза Давид: не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих му сторил милост заради Ионатана.
2 (R)В Сауловия дом имаше един слуга, на име Сива; повикаха го при Давида, и царят го попита: ти ли си Сива? Оня отговори: аз, твоят раб.
3 (S)И царят каза: няма ли още някой от Сауловия дом? Бих му сторил милост Божия. И Сива отговори на царя: има един Ионатанов син, който е хром.
4 (T)И царят го попита: де е той? Сива отговори на царя: ето, той е в къщата на Махира, Амиелов син, в Лодевар.
5 И цар Давид прати, та го взеха от къщата на Махира, Амиелов син, от Лодевар.
6 И Мемфивостей, син на Ионатана, Саулов син, дойде при Давида, падна ничком и се поклони (на царя). И каза Давид: Мемфивостее! Тоя отговори: ето, твоя раб.
7 И каза му Давид: не бой се; аз ще ти сторя милост заради баща ти Ионатана и ще ти върна всичките ниви на дяда ти Саула, и всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.
8 Поклони се (Мемфивостей) и каза: какво е твоят раб, та погледна милостно на такова мъртво псе като мене?
9 И царят повика Сива, Сауловия слуга, и му каза: всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, давам на сина на твоя господар;
10 (U)обработвай прочее за него земята, ти, твоите синове и твоите слуги, и донасяй плодовете и, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана; а Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще яде на моята трапеза. Сива имаше петнайсет синове и двайсет слуги.
11 (V)И каза Сива на царя: всичко, що заповядва моят господарцар на своя раб, рабът ти ще извърши. Мемфивостей ядеше на трапезата (Давидова) като един от царските синове.
12 (W)Мемфивостей имаше малолетен син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха на Мемфивостея слуги.
13 (X)И Мемфивостей живееше в Иерусалим, понеже всякога ядеше на царската трапеза. Той беше хром с двете си нозе.
10 (Y)След няколко време умря амонитският цар, и вместо него се възцари син му Анон.
2 И Давид каза: ще покажа милост към Анона, Наасовия син, за добрината, която ми стори баща му. И прати Давид слугите си да утешат Анона заради баща му. И Давидовите слуги отидоха в Амонитската земя.
3 (Z)Но амонитските князе казаха на господаря си Анона: нима мислиш, че Давид от уважение към баща ти е пратил при тебе утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да обгледат града и да изгледат в него всичко и сетне да го съсипят?
4 (AA)И Анон хвана Давидовите слуги и всекиму от тях обръсна половината брада и подряза дрехите им наполовина, до кръста, и ги пусна.
5 Когато обадиха това на Давида, той прати да ги пресрещнат, понеже бяха твърде много обезобразени. И царят заповяда да им кажат: останете в Иерихон, докле ви порастат брадите и тогава се върнете.
6 (AB)Видяха амонитците, че станаха омразни на Давида; и пратиха амонитците да наемат сирийци от Бет-Рехов и сирийци от Сува – двайсет хиляди пешаци, от (амаликитския) цар Мааха хиляда души и от Истов дванайсет хиляди души.
7 Когато Давид чу за това, прати Иоава с цялата войска юнаци.
8 Излязоха амонитците и се разположиха за битка при портите, а сирийците от Сува и Рехов, от Истов и Мааха се спряха отделно на полето.
9 Като видя Иоав, че неприятелската войска беше се разположила срещу него и отпреде и отзаде, избра войници измежду всичкия отбор израилтяни, и ги нареди против сирийци;
10 (AC)а останалата част люде повери на брата си Авеса, за да ги нареди против амонитци.
11 И каза Иоав: ако сирийците почнат да ме надделяват, ти ше ми помогнеш; ако ли пък амонитците вземат да надделяват тебе, аз ще ти дойда на помощ;
12 (AD)бъди мъжествен, и да стоим твърдо за нашия народ и за градовете на нашия Бог, а Господ ще направи, каквото Му е угодно.
13 И влезе Иоав и народът, що беше с него, в битка със сирийци, и те побягнаха от него.
14 Амонитци пък, като видяха, че сирийците бягат, побягнаха от Авеса и влязоха в града. И Иоав се върна от амонитци и дойде в Иерусалим.
15 (AE)Сирийците, като видяха, че израилтяните ги поразиха, събраха се наедно.
16 И Адраазар прати, та повика сирийците, които бяха отвъд реката (Халамак), и те дойдоха до Елам; а Совак, Адраазаровият военачалник, ги предвождаше.
17 Когато обадиха за това на Давида, той свика всички израилтяни, премина Иордан и стигна до Елам. Сирийци се наредиха против Давида и се удариха с него.
18 (AF)Сирийците побягнаха от израилтяните. Давид изтреби седемстотин сирийски олесници и четирийсет хиляди конници, порази и военачалника Совака, който и умря там.
19 (AG)Когато всички подвластни на Адраазара царе видяха, че израилтяните ги поразиха, сключиха с израилтяните мир и им се покориха. И сирийците се бояха вече да помагат на амонитци.
11 (AH)След година, през времето, когато царете излизат на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и всички израилтяни; и те поразиха амонитци и обсадиха Рава; а Давид остана в Иерусалим.
2 (AI)Веднъж привечер, като стана от леглото си, Давид се разхождаше по покрива на царския дом и от покрива съгледа жена, която се къпеше; а жената беше много хубава.
3 (AJ)Давид прати да узнаят, коя е тая жена. И казаха му: това е Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия.
4 (AK)Давид прати слуги да я вземат; и тя дойде при него, и той спа с нея. А когато тя се очисти от своята нечистота, върна се у дома си.
5 Тая жена стана непразна и прати да обадят на Давида и да кажат: непразна съм.
6 Тогава Давид прати да кажат на Иоава: прати при мене хетееца Урия. И Иоав прати Урия при Давида.
7 Урия дойде при него, и Давид го разпита за положението на Иоава, за положението на народа и за хода на войната.
8 (AL)Давид каза на Урия: иди у дома си и си умий нозете. Урия излезе из царския дом, и след него отнесоха и царско ядене.
9 Но Урия преспа при вратата на царския дом заедно с всички слуги на господаря си и не отиде у дома си.
10 Обадиха на Давида и казаха: Урия не отиде у дома си. Давид каза на Урия: на, дошъл си си от път; защо не си отишъл у дома си?
11 Урия отговори на Давида: ковчегът (Божий), Израил и Иуда са под шатри, и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми прекарват на полето, а аз да вляза в къщата си да ям, да пия и да лежа с жена си! Кълна се в твоя живот и в живота на твоята душа, това няма да сторя.
12 И Давид рече на Урия: остани тука и днес, а утре ще те отпусна. И Урия остана него ден в Иерусалим до сутринта.
13 И Давид го покани, и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със слугите на своя господар, а у дома си не отиде.
14 Сутринта Давид написа писмо до Иоава и го прати по Урия.
15 (AM)В писмото написа тъй: поставете Урия там, дето ще има най-силна битка, и отстъпете от него, за да бъде ударен и да умре.
16 Затова, когато Иоав обсаждаше града, постави Урия на такова място, за което знаеше, че там има храбри мъже.
17 Излязоха от града мъже, удариха се с Иоава, и неколцина от народа, от Давидовите слуги, паднаха; убит биде също и хетеецът Урия.
18 Тогава Иоав прати да обадят на Давида за целия ход на битката.
19 И заповяда на пратеника, думайки: кога разкажеш на царя за целия ход на битката
20 и видиш, че царят се гневи и ти каже: „защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаете ли, че върху вас ще хвърлят от стената?
21 (AN)Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената къс от воденичен камък (и го порази) и той умря в Тевец? А вие защо се приближихте до стената?“ – тогава ти кажи: и твоят раб хетеецът Урия също (биде поразен и) умря.
22 Отиде (пратеникът от Иоава при царя в Иерусалим) и, като стигна, разказа на Давида за всичко, за което го бе пратил Иоав, за целия ход на битката. (Давид се разгневи на Иоава, и каза на пратеника: защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаехте ли, че върху вас ще хвърлят от стената? Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената воденичен камък, и той умря в Тевец? Защо се приближихте до стената?)
23 Тогава пратеникът каза на Давида: тия люде ни надделяваха и излязоха срещу нас на полето, и ние ги гонихме, до входа на портите;
24 (AO)тогава стрелците стреляха от стената върху рабите ти, и умряха някои от царските раби; умря и твоят раб хетеецът Урия.
25 Тогава Давид рече на пратеника: кажи на Иоава тъй: да те не смущава тая работа, защото ножът изтребя някога едного, някога другиго; усили боя против града и го съсипи. Тъй го насърчи.
26 (AP)Уриевата жена чу, че мъж ѝ Урия умрял, и плака за мъжа си.
27 (AQ)Когато измина времето на жалейката, Давид прати и я взе у дома си, и тя му стана жена и му роди син. И делото, което извърши Давид, беше зло пред очите на Господа.
12 Господ прати Натана (пророка) при Давида, и той отиде при него и му рече: в един град имаше двама човеци – единият богат, а другият сиромах;
2 богатият имаше твърде много дребен и едър добитък,
3 а сиромахът нямаше нищо, освен една овчица, която беше купил малка и отхранил, и тя беше пораснала при него заедно с децата му; тя ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря;
4 при богатия човек дойде един странник; и нему се досвидя да вземе от овците или от воловете си, за да сготви (обед) на странника, който бе дошъл при него, а взе овчицата на сиромаха и сготви нея на човека, който бе дошъл при него.
5 (AR)Давид се много разгневи против тоя човек и каза на Натана: жив ми Господ! Смърт заслужава оня човек, който е извършил това;
6 (AS)и за овчицата той трябва да плати четворно, задето е извършил това и задето е нямал милост.
7 (AT)Тогава Натан каза на Давида: ти си оня човек (който извърши това). Тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз те помазах за цар над Израиля, избавих те от ръцете Саулови,
8 дадох ти дома на твоя господар и жените на господаря ти в твое лоно, дадох ти дома Израилев и Иудин и, ако това (ти) е малко, бих ти придал още повече;
9 (AU)а ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред очите Му? Урия хетееца порази с меч, жена му взе за своя жена, а него уби с амонитски меч;
10 (AV)затова мечът няма да отстъпи от твоя дом довека, понеже ти Ме пренебрегна и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.
11 (AW)Тъй говори Господ: ето, Аз ще подигна против тебе зло от твоя дом, ще взема твоите жени пред очите ти и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с твоите жени под това слънце;
12 ти извърши това тайно, Аз пък ще го извърша пред цял Израил и по бял ден.
13 (AX)Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа. И Натан каза на Давида: и Господ сне от тебе греха ти; ти няма да умреш;
14 (AY)но понеже с това ти даде повод на враговете Господни да Го хулят, то родилият ти се син ще умре.
15 Натан отиде у дома си. И Господ порази детето, което бе родила на Давида Уриевата жена, и то се разболя.
16 И Давид се моли Богу за детето, пости Давид и усамотен прекара нощта, легнал на земята.
17 И влязоха при него старейшините на дома му, да го вдигнат от земята; но той не рачи и не яде хляб с тях.
18 На седмия ден детето умря, и слугите Давидови се бояха да му обадят, че детето е умряло; защото, думаха те, когато детето беше още живо, и ние го придумвахме, и той не слушаше гласа ни, как ще му кажем: „детето умря“? Той ще стори нещо лошо.
19 Видя Давид, че слугите му си шепнат, и разбра, че детето е умряло, па попита слугите си: умря ли детето? Отговориха: умря.
20 Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се и отиде в дома Господен и се моли. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб, и яде.
21 И попитаха го слугите му: какво значи това, че тъй постъпваш? Докле детето беше още живо, ти пости и плака (и не спа); а след като умря детето, ти стана и яде хляб (и пи).
22 Давид отговори: докле детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: кой знае, не ще ли се смили над мене Господ и не ще ли остане детето живо?
23 А сега то умря; защо да постя? Нима мога да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.
24 (AZ)И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя (зачена и) роди син, комуто даде име Соломон. И Господ го възлюби
25 и прати пророка Натана, и той го нарече: Иедидия[b], според словото Господне.
26 (BA)Иоав воюва против Рава Амонитска и току-речи превзе тоя царски град.
27 Иоав прати да кажат на Давида: аз нападах на Рава и завладях водата на града;
28 сега събери останалия народ и потегли към града, и го превземи; защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.
29 Давид събра целия народ, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе.
30 (BB)Давид взе венеца на царя им от главата му, – а в него имаше талант злато и скъпоценен камък, – и го възложи Давид на своята глава, и изнесе из града много голяма плячка.
31 (BC)А народа, който бе в него, изведе и го прекара през триони, през железни дикани, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове. След това Давид се върна с целия народ в Иерусалим.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.