Book of Common Prayer

Единството на Тялото

4 Аз, който съм затворник, защото принадлежа на Господа, ви умолявам да живеете по начин, достоен за призванието, което сте получили от Бога. ² Винаги проявявайте смирение, тактичност и търпение и с любов се приемайте един друг такива, каквито сте. ³ Старайте се да запазите единството, в което Духът ви е свързал. Нека мирът ви сплотява. ⁴ Има едно тяло и един Дух, също както една е надеждата, към която Бог ви е призовал. ⁵ Има един Господ, една вяра, едно кръщение. ⁶ Има един Бог и Баща на всички, който е над всичко, чрез всичко и във всичко.

⁷ На всеки от нас е дадена специална дарба и всеки е получил това, което Христос е пожелал да му даде. ⁸ Ето защо Писанието казва:

⁹ Когато се казва „Той се издигна“, не означава ли това, че той първо се е спуснал долу на земята? ¹⁰ Този, който се спусна, е същият, който се издигна по-високо от всички небеса, за да изпълни всичко. ¹¹ И той самият възложи на едни да бъдат апостоли, на други — пророци, на трети — да съобщават Благата вест, а на някои — да бъдат пастири и учители. ¹² Христос даде тези дарове, за да подготви святите Божии хора за делото на служението, за укрепването на Христовото тяло, ¹³ докато всички ние се съединим в едно във вярата и в пълното познаване на Божия Син и станем зрели хора, достигайки висотата на Христос в неговото съвършенство.

¹⁴ Това е така, за да не бъдем вече невръстни деца, подхвърляни насам-натам от вълните и носени от вятъра на всякакви учения чрез коварството на хората и измамните им планове. ¹⁵ Нека вместо това с любов да говорим истината и да израстваме, за да станем подобни на Христос във всяко отношение. Той е главата, ¹⁶ от която зависи цялото тяло. Всички части на това тяло са сплотени и свързани в едно и всяка част изпълнява своята функция и така цялото тяло расте и става по-силно в любовта.

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мат. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17)

6 След това Исус премина на другия бряг на Галилейското езеро (или Тивериадското езеро) ² и много хора го последваха, защото бяха видели знаменията над болни хора, които бе извършил. ³ Исус се изкачи на хълма и седна там с учениците си. ⁴ Наближаваше юдейският празник Пасха.

⁵ Исус вдигна поглед и като видя, че към него идват много хора, каза на Филип: „Къде можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“ ⁶ (Той каза това само за да изпита Филип, защото вече знаеше какво ще направи.)

⁷ Филип отговори: „И с двеста динария пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора — всеки ще получи само по един залък.“

⁸ Друг ученик на Исус (Андрей — братът на Симон Петър) му каза: ⁹ „Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“

¹⁰ Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.) ¹¹ Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.

¹² Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“ ¹³ И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.

¹⁴ Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът,^[a] който трябваше да дойде в света.“