Book of Common Prayer
101 (По слав. 100). Давидов псалом. Милост и правосъдие ще възпея; На Тебе, Господи, ще пея хваления.
2 Ще вниквам в пътя на непорочността. Кога ще дойдеш при мене? Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си.
3 Няма да положа пред очите си нещо подло; Мразя работата на изневерниците; Тя няма да се прилепи до мене.
4 Развратено сърце ще бъде отхвърлено от мене; Нищо нечестиво не ще познавам.
5 Който клевети скришно съседа си, него ще погубя; Който има горделиво око и надигнато сърце, него ще да търпя.
6 Очите ми ще бъдат над верните на земята, за да живеят с мене; Който ходи непорочен в пътя, той ще ми бъде служител.
7 Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми; Който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.
8 Всяка заран ще погубвам всичките нечестиви на земята, За да изтребя от града Господен всички, които вършат беззаконие.
109 (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
121 Извърших правосъдие и правда, Да ме не предадеш на угнетителите ми;
122 Стани поръчител на слугата Си за добро; Не оставяй горделивите да ме угнетяват.
123 Очите ми чезнат за спасението Ти. И за Твоето праведно слово.
124 Постъпвай към слугата Си според милостта Си, И научи ме на повеленията Си.
125 Твой слуга съм аз; вразуми ме За да познавам Твоите свидетелства.
126 Време е да подействува Господ, Защото наруших закона Ти.
127 Понеже аз любя Твоите заповеди. Повече от злато, даже от чисто злато.
128 Понеже считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо, Затова мразя всеки лъжлив път.
129 Пе. Чудесни са твоите свидетелства; Затова душата ми ги пази.
130 Изясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите.
131 Отворих широко устата си и пъхтях, Защото копнеех за твоите заповеди.
132 Обърни се към мене и смили се за мене, Както постъпваш към ония, които обичат Твоето име.
133 Оправяй стъпките ми в словото Си, И не оставяй да ме завладее никое беззаконие;
134 Избави ме от човешки насилия; Така ще държа Твоите правила.
135 Осияй с лицето Си върху слугата Си, И научи ме на повеленията Си.
136 Водни потоци текат из очите ми. Понеже не се спазва Твоя закон.
137 Цаде. Праведен си Ти Господи; Прави са и Твоите съдби.
138 Постановил си свидетелствата Си, С правда и превазходна вярност.
139 Моята ревност ме изяде, Защото противниците ми забравиха Твоите думи.
140 Твоето слово е добре пречистено, Затова слугата Ти го обича.
141 Скромен съм и презрян, Обаче не забравям Твоите правила.
142 Твоята правда е вечна правда; И законът Ти е истина.
143 Неволи и утеснения ме намериха; Обаче Твоите заповеди са моя наслада.
144 Твоите свидетелства са праведни до века; Вразуми ме, и ще живея.
2 И то деня, когато ковчегът бе положен в Кириатиарим, мина се много време - двадесет години; и целият Израилев дом въздишаше за Господа.
3 И Самуил говори на целия Израилев дом, казвайки: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете отсред себе си чуждите богове и астартите, та пригответе сърцата си за Господа и само Нему служете; и Той ще ви избави от ръката на филистимците.
4 Тогава израилтяните махнаха ваалимите и астартите та служеха само на Господа.
5 После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа, и ще се помоля за вас Господу.
6 И тъй събраха се в Масфа, и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през оня ден, и рекоха там: Съгрешихме на Господа. И Самуил съдеше израилтяните в Масфа.
7 А като чуха филистимците, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израиля. Като чуха това израилтяните уплашиха се от филистимците.
8 И израилтяните рекоха на Самуила: Не преставай да викаш за нас към Господа нашия Бог, за да ни избави от ръката на филистимците.
9 За това, Самуил взе едно млечниче агне, та го принесе цяло всеизгаряне Господу; и Самуил извика към Господа за Израиля, и Господ го послуша;
10 защото, когато принасяше Самуил всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израиля, в същия ден Господ гръмна със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израиля.
11 Израилевите мъже излязоха от Масфа, та гониха филистимците, и поразиха ги до под Вет-хар.
12 Тогава Самуил взе един камък та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер*, като казваше: До тука ни помогна Господ.
13 Така филистимците бяха покорени и не дойдоха вече в Израилевите предели; и Господната ръка беше против филистимците през всичките дни на Самуила.
14 И градовете, които филистимците бяха превзели от Израиля, бяха повърнати на Израиля, от Акарон до Гет; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израиля и аморейците имаше мир.
15 И Самуил съдеше Израиля през всичките дни на живота си.
16 И всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа, и съдеше Израиля във всички тия места;
17 а после се връщаше в Рама, защото домът му беше там, па и там съдеше Израиля. Там издигна и олтар на Господа.
6 О Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа с който той говореше.
2 По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.
3 И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с удобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.
4 А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.
5 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, е д и н прозелит от Антиохия,
6 Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.
7 И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.
8 А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.
9 Тогава някои от синагогата, наречена Синагога на Либертинците, и от Киринейците и Александринците, и от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.
11 Тогава подучиха човеци да казват: Чухме го да говори хулни думи против Мойсея и против Бога.
12 И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и, като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона,
13 дето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Т о я човек говори думи против това свето място и против закона;
14 защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.
15 И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му като че беше лице на ангел.
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;
16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.