Book of Common Prayer
101 (По слав. 100). Давидов псалом. Милост и правосъдие ще възпея; На Тебе, Господи, ще пея хваления.
2 Ще вниквам в пътя на непорочността. Кога ще дойдеш при мене? Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си.
3 Няма да положа пред очите си нещо подло; Мразя работата на изневерниците; Тя няма да се прилепи до мене.
4 Развратено сърце ще бъде отхвърлено от мене; Нищо нечестиво не ще познавам.
5 Който клевети скришно съседа си, него ще погубя; Който има горделиво око и надигнато сърце, него ще да търпя.
6 Очите ми ще бъдат над верните на земята, за да живеят с мене; Който ходи непорочен в пътя, той ще ми бъде служител.
7 Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми; Който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.
8 Всяка заран ще погубвам всичките нечестиви на земята, За да изтребя от града Господен всички, които вършат беззаконие.
109 (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
121 Извърших правосъдие и правда, Да ме не предадеш на угнетителите ми;
122 Стани поръчител на слугата Си за добро; Не оставяй горделивите да ме угнетяват.
123 Очите ми чезнат за спасението Ти. И за Твоето праведно слово.
124 Постъпвай към слугата Си според милостта Си, И научи ме на повеленията Си.
125 Твой слуга съм аз; вразуми ме За да познавам Твоите свидетелства.
126 Време е да подействува Господ, Защото наруших закона Ти.
127 Понеже аз любя Твоите заповеди. Повече от злато, даже от чисто злато.
128 Понеже считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо, Затова мразя всеки лъжлив път.
129 Пе. Чудесни са твоите свидетелства; Затова душата ми ги пази.
130 Изясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите.
131 Отворих широко устата си и пъхтях, Защото копнеех за твоите заповеди.
132 Обърни се към мене и смили се за мене, Както постъпваш към ония, които обичат Твоето име.
133 Оправяй стъпките ми в словото Си, И не оставяй да ме завладее никое беззаконие;
134 Избави ме от човешки насилия; Така ще държа Твоите правила.
135 Осияй с лицето Си върху слугата Си, И научи ме на повеленията Си.
136 Водни потоци текат из очите ми. Понеже не се спазва Твоя закон.
137 Цаде. Праведен си Ти Господи; Прави са и Твоите съдби.
138 Постановил си свидетелствата Си, С правда и превазходна вярност.
139 Моята ревност ме изяде, Защото противниците ми забравиха Твоите думи.
140 Твоето слово е добре пречистено, Затова слугата Ти го обича.
141 Скромен съм и презрян, Обаче не забравям Твоите правила.
142 Твоята правда е вечна правда; И законът Ти е истина.
143 Неволи и утеснения ме намериха; Обаче Твоите заповеди са моя наслада.
144 Твоите свидетелства са праведни до века; Вразуми ме, и ще живея.
14 И Господното слово дойде към мене и рече:
15 Сине човешки, братята ти, да! твоите братя, сродните ти мъже, и целият Израилев дом, те всички са ония, на които Ерусалимските жители рекоха: Отдалечете се от Господа; нам се даде тая земя за владение.
16 Затова речи: Така казва Господ Иеова: Понеже ги преместих далеч между народите, И понеже ги разпръснах по разни страни, И съм бил на тях за малко време светилище В страните гдето са отишли,
17 Затова речи: Така казва Господ Иеова: Ще ви събера от народите, Ще ви прибера от страните гдето сте разпръснати, И ще ви дам Израилевата земя.
18 И като дойдат там, Ще махнат от нея всичките й гнусотии И всичките й мерзости.
19 Аз ще им дам едно сърце, И ще вложа вътре във вас нов дух; И като отнема каменното сърце от плътта им, Ще им дам крехко* сърце,
20 За да ходят в повеленията Ми, И да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог.
21 А колкото за ония, чието сърце постъпва По гнусните им и мерзостни желания, Ще възвърна постъпките им върху главите им, Казва Господ Иеова.
22 Тогава херувимите подигнаха крилата си, и колелата се издигнаха край тях; и славата на Израилевия Бог бе отгоре им.
23 И Господната слава се издигна изсред града та застана на хълма, който е на изток от града.
24 И Духът като ме издигна отнесе ме чрез видение, с Божия Дух, в Халдейската земя, при пленниците. Тогава видението, което бях видял, си отиде от мене.
25 После, казах на пленниците всичките думи, които Господ беше ми показал.
7 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,
2 комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка 3 4 А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.
5 Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,
6 той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.
7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния.
8 И в един случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия 9 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;
10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама.
11 Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?
12 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
13 Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.
14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.
15 Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,
16 Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;
17 защото за Него свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";
17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
18 А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.