Book of Common Prayer
Молитва за Израил за избавление от бедствия
80 (A)За първия певец, по „Криновете на завета“[a]. Асафов псалом.
Послушай, Пастирю Израилев,
Който водиш като стадо Йосиф;
Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.
2 (B)Пред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си
и ела да ни спасиш.
3 (C)Възвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си;
и ще се спасим.
4 Господи, Боже на Силите,
докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?
5 (D)Даваш им да ядат хляб със сълзи
и ги поиш изобилно със сълзи.
6 (E)Направил си ни предмет на разпра между съседите ни;
и неприятелите ни се смеят помежду си.
7 (F)Възвърни ни, Боже на Силите,
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
8 (G)Пренесъл си лоза от Египет
и като си изгонил народите, си я насадил.
9 (H)Приготвил си място пред нея;
и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.
10 Покриха се бърдата със сянката ѝ;
и клоните ѝ станаха като изящните[b] кедри,
11 (I)простря клончетата до морето
и ластарите си – до Ефрат[c].
12 (J)Защо си съборил плетищата ѝ
и я берат всички, които минават по пътя?
13 Запустява я глиган от гората
и полските зверове я изпояждат.
14 (K)Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите,
погледни от небето и виж, и посети тази лоза,
15 (L)и защити това, което е насадила Твоята десница,
и стъблото[d], което си направил силно за Себе Си.
16 (M)Тя беше изгорена с огън; отсечена беше;
погиват при заплахата[e] на лицето Ти.
17 (N)Нека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница,
върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
18 Така ние няма да се отклоним от Тебе;
съживи ни и ще призовем Твоето име.
19 (O)Възвърни ни, Господи, Боже на Силите;
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
Утеха във време на беда
77 (A)За първия певец, по Едутун[a], Асафов псалом.
Викам към Бога с гласа си.
Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 (B)В деня на неволята си търсих Господа,
нощем простирах ръката си към Него, без да престана;
душата ми не искаше да се утеши.
3 (C)Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)
4 Удържаш очите ми в безсъние;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
5 (D)Размислих за древните дни,
за годините на старите времена.
6 (E)Спомням си за нощното си пеене;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва, като казва:
7 (F)Господ довека ли ще отхвърля?
Няма ли вече да покаже благоволение?
8 (G)Престанала ли е милостта Му завинаги?
Пропада ли обещанието Му завинаги?
9 (H)Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)
10 (I)Тогава казах: Това е слабост за мене –
да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
11 (J)Ще спомена делата Господни;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и делата Ти ще преговарям.
13 (K)Боже, в святост е Твоят път;
кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Ти си Бог, Който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.
15 (L)Изкупил си с мишцата Си народа Си,
синовете Яковови и Йосифови. (Села.)
16 (M)Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепериха се и бездните.
17 (N)Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.
18 (O)Гласът на гърма Ти беше във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.
19 (P)През морето беше Твоят път
и стъпките Ти – през големите води,
и следите Ти не се познаваха.
20 (Q)Водил си като стадо народа Си
с ръката на Моисей и на Аарон.
Плач за разрушаването на Йерусалим
79 (A)Асафов псалом.
Боже, народите дойдоха в наследството Ти,
оскверниха святия Твой храм,
обърнаха Йерусалим на развалини,
2 (B)мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици,
телата на светиите Ти – на земните зверове,
3 (C)проляха кръвта им като вода около Йерусалим;
и нямаше кой да ги погребва.
4 (D)Станахме за укор пред съседите си,
за присмех и поругание пред околните си.
5 (E)Докога, Господи? Ще се гневиш ли винаги?
Ще гори ли като огън ревността Ти?
6 (F)Излей гнева Си на народите, които не Те познават,
и на царствата, които не призовават името Ти;
7 защото изпоядоха Яков
и пасбищата му запустяха.
8 (G)Не си спомняй против нас беззаконията на прадедите ни.
Дано ни изпреварят скоро Твоите благи милости,
защото станахме много окаяни.
9 (H)Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име;
избави ни и очисти греховете ни заради името Си.
10 (I)Защо да кажат народите: Къде е техният Бог?
Нека се знае пред очите ни, между народите,
възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
11 (J)Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците;
според великата Твоя сила опази осъдените на смърт[a];
12 (K)и върни седмократно в пазвата на съседите ни
укора, с който укориха Тебе, Господи.
13 (L)Така ние, Твоят народ и овцете на пасбището Ти,
ще те славословим довека,
от род в род ще разгласяваме Твоята хвала.
Призив за подчинение на Бога
8 (A)Внимавайте да изпълнявате всички заповеди, които днес ви заповядвам, за да живеете, да се умножите и да влезете да завладеете земята, за която Господ се е клел на бащите ви.
2 (B)И да помниш целия път, по който Господ, твоят Бог, те е водил през тези четиридесет години в пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае какво има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му или не.
3 (C)И те смири и като те остави да огладнееш, хранѝ те с манна (която беше храна, непозната на теб и на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза от Господните уста.
4 (D)Облеклото ти не овехтя, нито кракът ти отече през тези четиридесет години.
5 (E)И така, да се съобразиш, че както човек наказва сина си, така и Господ, твоят Бог, наказва тебе.
6 (F)Затова да пазиш заповедите на Господа, твоя Бог, да ходиш в пътищата Му и да се боиш от Него.
7 (G)Защото Господ, твоят Бог, те завежда в добра земя, в земя, богата с водни потоци, с източници и дълбоки извори, които извират в долини и планини;
8 в земя, богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя, богата с маслини и мед;
9 (H)в земя, където няма да ядеш хляб оскъдно и в която няма да си в нужда от нищо; в земя, чиито камъни са желязо и от чиито планини ще копаеш мед.
10 (I)Ще ядеш и ще се наситиш, и ще благословиш Господа, твоя Бог, за добрата земя, която ти е дал.
Изпитание на вярата
1 (A)Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!
2 (B)Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания[a],
3 (C)като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
5 (D)Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.
6 (E)Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,
10 (F)а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.
Причината за изкушението
12 (G)Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.
13 (H)Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.
14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15 (I)и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.
Петър изповядва кой е Исус
18 (A)И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: Според както говорят хората, Кой съм Аз?
19 (B)А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал.
20 (C)Тогава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник[a].
21 (D)А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза:
22 (E)Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.
Следване на Исус Христос
23 (F)Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
24 Защото, който иска да спаси живота си[b], ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
25 (G)Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
26 (H)Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.
27 (I)А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.