Book of Common Prayer
Песен на заточениците във Вавилон
137 При реките на Вавилон, там седнахме.
Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;
2 на върбите сред него
окачихме арфите си.
3 (A)Защото там онези, които ни бяха пленили,
поискаха от нас да пеем думи;
и онези, които ни бяха опустошили,
поискаха веселие, като ни казаха:
Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господня
в чужда земя?
5 Ако те забравя, Йерусалиме,
нека забрави десницата ми изкуството си!
6 (B)Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня,
ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.
7 (C)Помни, Господи, това, което сториха едомците
в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха:
Разрушете, разрушете го до основите му!
8 (D)Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена,
блазе на онзи, който ти въздаде
за всичко, което си ни сторила!
9 (E)Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък
малките ти деца!
Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог
144 (A)Давидов псалом.
Благословен да бъде Господ, моята канара,
Който учи ръцете ми да воюват,
пръстите ми да се бият –
2 (B)Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост,
високата ми кула и моят избавител,
щитът мой и Онзи, на Когото уповавам, –
Който покорява хората ми под мене.
3 (C)Господи, какво е човек, за да обръщаш внимание на него!
Син човешки, за да го зачиташ!
4 (D)Човек прилича на лъх;
дните му са като сянка, която преминава.
5 (E)Господи, приклони небесата Си и слез,
допри се до планините и те ще задимят.
6 (F)Стреляй със светкавица, за да ги разпръснеш;
хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 (G)Протегни ръката Си отгоре,
избави ме и ме извади от големи води,
от ръката на чужденците,
8 (H)чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.
9 (I)Боже, с нова песен ще Те възпея,
с десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
10 (J)Който даваш избавление на царете
и Който спасяваш слугата Си Давид от смъртоносен меч.
11 (K)Избави ме и ме изтръгни от ръката на чужденците,
чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.
12 (L)Когато нашите синове в младостта си
бъдат като пораснали филизи
и нашите дъщери – като крайъгълни камъни,
издялани за украшение на дворци;
13 когато житниците ни бъдат пълни,
доставящи всякакъв вид храна,
и овцете ни се умножават с хиляди
и десетки хиляди по полетата ни;
14 когато воловете ни бъдат добре натоварени;
когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане навън,
нито вик по нашите улици;
15 (M)тогава блазе на онзи народ, който е в такова състояние!
Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог!
Възхвала на Създателя
104 (A)Благославяй, душо моя, Господа.
Господи, Боже мой, Ти си твърде велик,
с блясък и величие си облечен –
2 (B)Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха
и простираш небето като завеса;
3 (C)Който издигаш високите Си обиталища над водите,
правиш облаците Своя колесница
и вървиш с крилете на вятъра;
4 (D)Който правиш ангелите Си силни като ветровете
и слугите Си – като огнения пламък;
5 (E)Който си положил земята на основата ѝ,
за да не се поклати за вечни времена.
6 (F)Покрил си я с морето[a] като с дреха;
водите застанаха над планините.
7 (G)От Твоето смъмряне те побегнаха,
от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.
8 (H)Издигнаха се планините, снишаваха се долините
на мястото, което беше определил за тях.
9 (I)Положил си граница на водите, за да не могат да преминат,
нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете,
за да текат между планините.
11 Напояват всички полски зверове;
с тях дивите осли утоляват жаждата си;
12 при тях небесните птици живеят
и пеят между клоните.
13 (J)Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища,
така че от плода на Твоите дела се насища земята;
14 (K)правиш да никне трева за добитъка
и зеленчуци, необходими на човека,
за да изважда храна от земята,
15 (L)и вино, което весели сърцето на човека
и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло,
и хляб, който укрепва сърцето на човека.
16 (M)Великолепните[b] дървета се наситиха,
ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 където птиците си свиват гнезда
и елхите са жилище на щъркела;
18 високите планини са дом на дивите кози,
канарите са прибежище на дивите зайци.
19 (N)Той е определил луната, за да показва времената;
слънцето знае кога да залязва.
20 (O)Спускаш тъмнина и настава нощ,
когато всичките горски зверове се разхождат.
21 (P)Лъвчетата реват за плячка
и търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват
и лягат в рововете си.
23 (Q)Човек излиза на работата си
и се труди до вечерта.
24 (R)Колко са разнообразни Твоите дела, Господи!
С мъдрост си направил всички тях;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и просторно море,
където има безброй пълзящи животни –
животни малки и големи.
26 (S)Там плават корабите;
там е и чудовището[c], което си създал да играе в него.
27 (T)Всички те от Теб очакват
да им дадеш навреме храната.
28 Каквото им даваш, те го събират;
отваряш ръката Си и те се насищат с блага,
29 (U)скриеш ли лицето Си, те се смущават;
прибираш ли дъха им, те умират
и се връщат в пръстта си.
30 (V)Изпращаш ли Духа Си, те се създават;
и подновяваш лицето на земята.
31 (W)Нека трае довека славата Господня;
нека се радва в делата Си Господ,
32 (X)Който, когато гледа към земята, тя трепери,
когато се допира до планините, те димят.
33 (Y)Ще пея на Господа, докато съм жив;
ще славословя моя Бог, докато съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление;
аз ще се веселя в Господа.
35 (Z)Нека се довършат грешните от земята
и нечестивите да ги няма вече.
Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.
12 А Валаам отвърна на Валак: Не говорих ли аз и на твоите посланици, които ми прати, като казах:
13 (A)Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, не мога да пристъпя Господнето повеление и да направя добро или зло от себе си, а онова, което Господ проговори, него ще кажа?
14 (B)Сега аз си отивам при своя народ; ела да ти кажа какво ще направи този народ на твоя народ в следващите дни.
15 (C)И като започна притчата си, каза:
Валаам, син Веоров, каза
и човекът с отворени очи каза;
16 каза онзи, който чу думите Божии,
който има знание за Всевишния,
който видя видението от Всесилния,
който падна в изстъпление, но очите му бяха отворени:
17 (D)Виждам го, но не сега;
гледам го, но не отблизо.
Ще излезе звезда от Яков
и ще се въздигне скиптър от Израил;
ще порази моавските първенци
и ще погуби всичките Ситови[a] потомци.
18 (E)Едом ще бъде притежаван,
също и Сиир ще бъде притежаван от неприятелите си;
а Израил ще действа мощно.
19 (F)Един, произлязъл от Яков, ще завладее
и ще погуби останалите от града.
20 А като видя Амалик, продължи притчата си и каза:
Амалик е пръв между народите;
но най-накрая съвсем ще бъде изтребен.
21 А като видя кенейците, продължи притчата си и каза:
Яко е твоето жилище
и си положил гнездото си на канарата,
22 но кенейците ще се разорят,
докато те заплени Асур.
23 Още продължи притчата си и каза:
Уви! Кой ще остане жив,
когато Бог извърши това?
24 (G)Но кораби ще дойдат от крайбрежията на Китим
и ще смирят Асур, и ще смирят Евер;
но и дошлите съвсем ще бъдат изтребени.
25 (H)Тогава, като стана Валаам, тръгна и се върна на мястото си; също и Валак отиде по пътя си.
Надеждата за спасение
18 (A)Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.
19 (B)Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.
20 (C)Понеже творението беше подчинено на немощ[a] не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,
21 с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.
22 (D)Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.
23 (E)И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.
24 (F)Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
25 Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
За възкресението на мъртвите
23 (A)В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха:
24 (B)Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.
25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;
26 също и вторият, и третият до седмия.
27 А след всички тях умря и жената.
28 И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?
29 (C)А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.
30 (D)Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето.
31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:
32 (E)„Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 (F)И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му.
Най-голямата заповед
34 (G)А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.
35 (H)И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:
36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?
37 (I)А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“
38 Това е първа и най-голяма заповед.
39 (J)А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“
40 (K)На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.