Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давилов.
1-2 (A)Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
3 Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.
4 Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.
5 (B)Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,
6 и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:
7 (C)от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.
8 (D)Законът на Господа е съвършен укрепява душата; откровението Господне е вярно – простите прави мъдри.
9 (E)Господните повеления са праведни веселят сърцето; Господнята заповед е светла – просветлява очите.
10 Страхът Господен е чист – пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина всички са праведни;
11 (F)те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вощен мед;
12 и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.
13 Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,
14 и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.
15 (G)Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!
7 Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, – и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)
2 (A)Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си.
3 (B)Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си.
4 (C)Кажи на мъдростта: „ти ми си сестра!“ и наречи разума твой сродник,
5 (D)за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.
6 Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,
7 и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,
8 който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,
9 по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.
10 И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,
11 бъбрива и необуздана, нозете ѝ се не спират вкъщи:
12 ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки.
13 Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;
14 „мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;
15 затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих – те;
16 с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;
17 спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;
18 дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,
19 защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;
20 кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние.“
21 С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.
22 Веднага той тръгна подире ѝ, както вол отива на клане (и както псе – на верига), както елен – на изстрел,
23 (E)докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел.
24 И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.
25 (F)Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките ѝ,
26 защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:
27 (G)нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.
13 (A)Това писах до вас, вярващите в името на Сина Божий, за да знаете, че имате живот вечен, и да вярвате в името на Сина Божий.
14 (B)И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни;
15 и ако знаем, че ни слуша за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили от Него.
16 (C)Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, – сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли.
17 (D)Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт.
18 (E)Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва.
19 Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото.
20 Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога – Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен.
21 Чеда, пазете себе си от идолите. Амин.
25 (A)В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци;
26 тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
27 (B)Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
28 Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;
29 (C)вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;
30 (D)защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.