Book of Common Prayer
(Псалом Давидов за сътворението на света.)
103 (A)Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
2 (B)Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
3 (C)Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
4 (D)Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.[a]
5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
7 (E)От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
9 (F)Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
10 (G)Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 (H)Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
15 (I)и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците.
19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
20 (J)Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
21 (K)лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
22 (L)Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
24 (M)Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
25 (N)А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
26 (O)там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
27 (P)Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
28 (Q)Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо;
29 (R)скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат;
30 (S)пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
32 (T)Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
33 (U)Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
35 (V)Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!
(Алилуия.)
148 (A)Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините.
2 (B)Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови войнства.
3 Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди.
4 (C)Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.
5 (D)Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза – и се създадоха,) заповяда и се сътвориха;
6 постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат.
7 Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни,
8 (E)огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му,
9 планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри,
10 зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати,
11 (F)земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,
12 момци и девойки, старци и деца –
13 (G)всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята.
14 Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.
62 (A)Няма да млъкна заради Сион, нито ще се успокоя заради Иерусалим, докле правдата му не изгрее като светлина, и спасението му – като запалено светило.
2 (B)И народите ще видят твоята правда, и всички царе – твоята слава, и ще те назоват с ново име, което устата Господни ще нарекат.
3 И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня и царска корона – върху дланта на твоя Бог.
4 (C)Няма вече да те наричат „изоставен“, нито земята ти вече ще наричат „пустиня“, но ще те наричат „Мое благоволение към него“, а земята ти „омъжена“, защото Господ благоволи към тебе, и земята ти се съчетава.
5 (D)Както момък се съчетава с мома, тъй и синовете ти се съчетават с тебе; и както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Бог твой.
10 (A)Минавайте, минавайте през портите, приготвяйте път за народа! Равнете, равнете пътя, обирайте камъните, дигнете знаме за народите!
11 (B)Ето, Господ обявява до край-земя: кажете на дъщерята Сионова: твоят Спасител иде; наградата Му е с Него, и отплатата Му – пред Него.
12 (C)И ще ги нарекат свет народ, изкупен от Господа, а тебе ще нарекат търсен, град неизоставен.
11 И видях небето отворено, и ето, кон бял. Оня, Който яздеше на него, се нарича Верен и Истинен, и Той праведно съди и воюва;
12 очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и написано име, което, освен Него, никой не знаеше.
13 Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, и името Му – Слово Божие.
14 А небесните воинства, облечени в бял и чист висон, следваха подире Му на бели коне.
15 От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите; Той ще ги пасе с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростта и гнева на Бога Вседържителя.
16 (A)На дрехата и на бедрото Му бе написано името: Цар на царете и Господар на господарите.
18 (A)А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19 А Иосиф, мъж ѝ, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20 Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21 (B)тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22 А всичк о това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23 (C)„ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“,[a] което ще рече: с нас е Бог.
24 Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25 (D)И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.