Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
102 (A)Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.
2 Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.
3 (B)Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи;
4 (C)избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;
5 (D)насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост.
6 (E)Господ дава правда и съд на всички обидени.
7 Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове – Своите дела.
8 (F)Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив:
9 (G)Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди.
10 Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове:
11 защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;
12 колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;
13 както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.
14 Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
15 (H)Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той:
16 (I)понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.
17 (J)А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,
18 (K)и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 (L)Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.
20 (M)Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
21 (N)благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;
22 благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!
107 Песен. Псалом Давидов.
2 (A)Готово е сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми;) ще пея и ще възпявам в славата си.
3 Събуди се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
4 Ще Те славя, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената,
5 (B)защото по-високо от небесата е Твоята милост, и до облаците – Твоята истина.
6 (C)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже! Твоята слава да бъде над цялата земя;
7 (D)за да се избавят Твоите възлюбени: спаси ме с Твоята десница и послушай ме.
8 (E)Бог каза в Своето светилище: „ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
9 (F)Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
10 Моав Ми е умивалница, върху Едом ще простра обувката Си, над земята Филистимска ще възклицавам.“
11 (G)Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
12 (H)Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли и не излизаш, Боже, с нашите войски?
13 Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
14 (I)С Бога ние ще проявим сила; Той ще сломи враговете ни.
17 (A)Защото ето, Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма вече да се споменуват, нито наум ще дойдат.
18 (B)А вие ще се веселите и ще се радвате вовеки за това, което Аз творя; защото ето, творя Иерусалим за веселие, и народа му – за радост.
19 (C)И ще се радвам за Иерусалим и ще се веселя за Моя народ; и няма вече да се чува в него глас от плач и глас от писък.
20 (D)Там няма да има вече малолетен и старец, който да не достига пълните си дни; защото стогодишник ще умира като момче, но стогодишен грешник ще бъде проклеван.
21 (E)И ще съграждат къщи и ще живеят в тях, ще садят лозя и ще ядат плодовете им.
22 (F)Няма да градят, за да живее друг, няма да садят, за да яде друг; защото дните на народа Ми ще бъдат като дните на дърво, и Моите избрани дълго ще се ползуват с изделието на ръцете си.
23 (G)Няма да се трудят напразно и да раждат деца за скръб; защото ще бъдат семе, благословено от Господа, и потомците им с тях.
24 (H)И преди те да са повикали, Аз ще отговоря; те още ще говорят, и Аз вече ще ги чуя.
25 (I)Вълк и агне ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама като вол, а за змията прахът ще бъде храна: те не ще причиняват зло и вреда по цялата Ми света планина, казва Господ.
17 Презвитерите, които добре изпълняват предстоятелската си служба, да се удостояват с двойна почет, най-вече пък ония, които се трудят в слово и поучение.
18 (A)Защото Писанието казва: „не вързвай устата на вол, който вършее“, и: „работникът заслужава своята заплата“.
19 Обвинение против презвитер не приемай, освен при двама или трима свидетели.
20 Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх.
21 (B)Заклевам те пред Бога, пред Господа Иисуса Христа и пред избраните Ангели, да спазваш това без предубеждение и да не вършиш нищо по пристрастие.
22 Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист.
23 (C)Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания.
24 Греховете на едни човеци са явни и ги предварят в съд, а на някои отсетне се явяват.
25 Също и добрите дела са явни; а които не са такива, не могат се утаи.
28 (A)Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди?
29 (B)А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,
30 (C)и възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила“. Тази е първа заповед.
31 (D)Втора, подобна ней, е: „възлюби ближния си като себе си“. Друга заповед, по-голяма от тия, няма.
32 Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;
33 и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.
34 Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.