Book of Common Prayer
1-2 (A)(B)Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато избяга от Саула в пещерата.
Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите.
3 Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро.
4 (C)Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост и Своята истина.
5 (D)Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч.
6 (E)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава!
7 (F)Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея.
8 (G)Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя.
9 (H)Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
10 (I)Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената,
11 (J)защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците – Твоята истина.
12 (K)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.
1-2 Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово.
Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
3 (L)В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
4 (M)От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
5 (N)Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
6 (O)и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
7 (P)Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!
8 (Q)Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени.
9 (R)Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
10 (S)Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.
11 (T)Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
12 (U)И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.
Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие.
1-2 (V)Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!
3 Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците;
4 (W)защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи;
5 (X)без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни.
6 (Y)Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едного от нечестивите беззаконници;
7 вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града;
8 (Z)ето, изригват хули с езика си; в устата им мечове, „защото, – мислят си те, кой слуша?“
9 (AA)Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи.
10 (AB)Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.
11 Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове.
12 Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги, Господи, Защитниче наш.
13 (AC)Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят.
14 (AD)Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Иакова до краищата на земята.
15 Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града;
16 (AE)нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите.
17 Аз. пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие.
18 Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.
64 Началнику на хора. Псалом Давидов за пеене.
2 (A)Тебе, Боже, подобава хвала на Сион, и Тебе ще се даде оброк (в Иерусалим).
3 (B)Ти чуваш молитвата; към Тебе прибягва всяка плът.
4 Беззаконните дела ме надделяха; Ти ще очистиш нашите престъпления.
5 Блажен е оня, когото си Ти избрал и приближил да живее в Твоите двори; ще се наситим с благата на Твоя дом, на светия Твой храм.
6 Страшний в правосъдието, чуй ни, Боже, Спасителю наш, упование на всички земни краища и на ония, що са далеч в морето,
7 (C)Който си поставил планините със силата Си и си с мощ препасан,
8 (D)Който укротяваш шума на моретата, шума на вълните им и вълненията на народите!
9 И ще се уплашат от Твоите личби живеещите по краищата на земята. Ти ще подбудиш утро и вечер Тебе да хвалят.
10 (E)Ти посещаваш земята, утоляваш жаждата ѝ и обилно я обогатяваш: потокът Божий е пълен с вода; Ти приготвяш храните, понеже тъй си я устроил;
11 напояваш браздите ѝ, уравняваш буците ѝ, омекчаваш я с дъждовни капки, благославяш нейните израсляци;
12 (F)увенчаваш годината на Твоята благост, и Твоите пътеки изпускат тлъстина,
13 изпускат върху пустинните пасбища, и хълмовете се опасват с радост;
14 ливадите се покриват със стада, и долините се кичат с храни, възклицават и пеят.
Началнику на хора. Песен.
65 Възкликни към Бога, цяла земьо!
2 (G)Възпейте славата на името Му, въздайте Му слава и хвала.
3 (H)Кажете Богу: колко си страшен в делата Си! Поради големината на Твоята сила, ще Ти се покорят Твоите врагове.
4 Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)!
5 (I)Дойдете и вижте делата на Бога, страшния в делата Си над синовете човешки.
6 (J)Той превърна морето в суша; през реката минахме пешком; там се веселихме в Него.
7 Със Своята мощ Той владее вечно; Неговите очи гледат над народите, да се не превъзнасят бунтовниците.
8 Благословете, народи, нашия Бог и възгласете Му хвала.
9 Той запази живота на душата ни и не даде да се поклати ногата ни.
10 (K)Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се сребро претапя.
11 Ти ни вкара в примка, тури окови на чреслата ни,
12 (L)постави човек над главата ни. Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода.
13 Ще вляза в Твоя дом с всесъжения, ще Ти въздам моите оброци,
14 които са изговорили устата ми и е изрекъл езикът ми в моята скръб.
15 Тлъсти всесъжения ще Ти възнеса, с кадение от овнешка тлъстина, жертва ще принеса волове и козли.
16 Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажа, какво стори Той за душата ми.
17 Виках към Него с устата си и Го превъзнесох с езика си.
18 (M)Да бях видял беззаконие в сърцето си, Господ не би ме послушал.
19 Но Бог послуша, чу гласа на молбата ми.
20 Благословен Бог, Който не отхвърли молитвата ми и не отвърна от мене милостта Си!
17 (A)Събуди се, събуди се, стани, Иерусалиме, ти, който из ръката на Господа си изпил чашата на яростта Му, до дъно си изпил и пресушил опивалната чаша.
18 Измежду всички синове, от него родени, няма кой да го води, и измежду всички синове, от него отхранени, няма кой за ръка да го поддържи.
19 (B)Тебе те постигнаха две беди, кой ще те пожали? – опустошение и изтреба, глад и меч: с кого да те утеша?
20 Синовете ти изнемогнаха, лежат по ъглите на всички улици, както сърна в примка, изпълнени с гняв Господен, със заплаха от твоя Бог.
21 (C)И тъй, изслушай това ти, който си страдалец и пиян, ала не от вино.
22 (D)Тъй казва Господ твой, Господ и Бог твой, Който отмъщава за Своя народ: ето, Аз вземам от ръката ти опивалната чаша, дрождието от чашата на Моята ярост: ти няма вече да ги пиеш,
23 (E)и ще я дам в ръката на твоите мъчители, които ти казваха: „падни ничком, за да минем по тебе“; и ти правеше гърба си като земя и улица за минувачите.
4 Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;
2 но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.
3 (A)Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света;
4 (B)но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,
5 (C)за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
6 А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч Отче!
7 (D)Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.
8 (E)Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;
9 (F)а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?
10 (G)Тачите дни, месеци, времена и години.
11 Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
24 (A)И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.
25 Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;
26 а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря ѝ.
27 Но Иисус ѝ рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
28 А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.
29 И каза ѝ: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.
30 И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря ѝ лежеше на постелката.
31 (B)Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.
32 И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на него ръка.
33 Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;
34 и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се.
35 И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.
36 И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.
37 (C)И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.